Само спорът за пилона на Рожен да не затъне в отегчително джанкане, както стана с темата за премахването на Паметника на Съветската армия
Страхотни нерви предизвика във фейсбук издигането на “внушителен пилон от 111 метра в сърцето на Родопите на Роженските поляни”.
Не може да се прецени кой точно аспект от анонса, публикуван от инициаторите, носи повече негодувание. Дали това, че изкопът вече е направен и сега се очаква родолюбци да дарят 200 хиляди лева за победното завършване на проекта. Или пък твърде амбициозната, навяваща сюрреалистични аналогии цел пилонът да щръкне на надморска височина от 1430 метра, защото само така българщината ще пребъде: “националният флаг на България ще се развее на най-високия пилон на най-високо място в цял свят”.
При патриотичните начинания по принцип има рискове,
балансират по ръба на добрия вкус
Рискът човешките комплекси да вземат връх е сериозен, съгласете се, че не е необичайно от голям мерак да се изгуби мярката. Помним претъпканите фолксвагени пасат комби, движещи се с опасна скорост, но с развети трикольори от двата предни прозореца, за да се обозначат феновете на “Атака”. Балансът е крехък.
За да не стигаме до поредните безпочвени дебати и
отегчително джанкане,
както стана с темата за премахването на Паметника на Съветската армия, би било мъдро да се поучим от опита на други народи. Защото нищо, което ние възприемаме като чудо, не е уникално, нито пък нечувано – вече се е случвало. И всичко, което се каним да изговорим, вече е изговорено.
През април 2013 г. радио “Свободна Европа” съобщава: “350-килограмово таджикско знаме с размери 60 на 30 метра, което някога се вееше гордо на върха на най-големия пилон в света в столицата Душанбе, сега е на парчета, след като силни пориви на вятъра го събориха”.
Историята е наистина поучителна. Въпросният безславен пилон е издигнат по случай 20-годишнината от независимостта на Таджикистан, височината му е 165 метра и е записан в “Гинес” през 2011 г. Най-радващо за таджикските патриоти е, че знамето им се вее на цели три метра по-високо от флага, закрепен върху аналогичен пилон в азербайджанската столица Баку, който дотогава се славел като връх на света. И двата са дело на базирана в САЩ компания на име Trident Support,
усвоила милиони долари,
за да възтържествуват патриотичните комплекси.
В Баку също брали ядове. Когато задухали силните ветрове откъм Каспийско море, стълбът взел да се огъва, наложило се да свалят знамето от 220-тонното нещо и да евакуират хората от жилищните сгради наоколо. Голяма беля си взели.
В крайна сметка таджиките също не скачали от радост, тяхната инвестиция излязла над 3 милиона и половина долара, при положение, че били обявени по същото време за най-бедната страна в Централна Азия.
“Общо 3 милиарда долара парични преводи от таджикски работници мигранти в Русия, поддържат икономиката и представляват почти половината от БВП на страната”, пише Радио “Свободна Европа”.
Преди две години в Република Южна Африка издигането на стълб със знаме за 22 милиона ранда взривява обществото, местните медии сравняват начинанието с безвкусния монумент в планината Ръшмор. “Трябва да се замислим - пишат те - дали гигантски стълб за знаме е правилният начин за подхранване на националната гордост”. Големият въпрос в крайна сметка е струва ли си
заради едно селфи
да се хвърлят толкова пари на вятъра?
В статията се изтъкват любопитни факти за прочутия връх, където в камъните са издялани 20-метровите глави на Теодор Рузвелт, Томас Джеферсън, Джордж Вашингтон и Ейбрахам Линкълн. Например това, че първоначалните дарители за проекта са от “Ку-клукс-клан”.
Цитира се списание National Geographic, което разказва, че преди да обявят планината за туристическа атракция, тя била обитавана от индианския народ лакота и било известно, че там има златни залежи. Въобще доста позорна история, сведена до изгонването на индианците и заграбването на териториите им.
Много, много отдавна, още преди Слави Трифонов да се сприятели и после да се изпокара с Бойко Борисов и преди да вземе властта, а после да я загуби, и преди да се окаже на косъм от съставяне на кабинет с ГЕРБ, Любен Дилов-син стана редактор на негова биографична книга със заглавие “За стърчането”. В заключение цитирам нейната анотация, остроумна препратка към днешните стърчащи проблеми: “Като всяка история тя е и героична, и смешна, и тъжна. Надяваме се да е поучителна. Това е история за стърчането. По нашите географски, политически и душевни ширини да стърчиш, означава неизменно две неща: Господ да те забележи и гаргите да ти насерат главата…”.
