Публикуваме най-четените за изминалата седмица коментари, този е на трето място с 17476 прочитания.
За 3 от партиите, с които се преговаря, успехът минава през идеята за саможертва и ще понесат щети
В случаи като този със съставянето на кабинет по формулата ГЕРБ излъчва министър-председателя, а останалите партии - министрите, винаги е фифти-фифти, защото поведението на политическите сили не се основава на логика. Ако то беше логично, лесно щяхме да го предвидим.
Очевидно пружината, която движи лидерските групи, е извън всякакви стандарти. А и самата ситуация - също.
Но нека разгледаме хипотезата с първите 50 процента - защо е възможно да няма правителство или защо не би трябвало да има. Първо, защото за три от потенциалните коалиционни партньори в тази четирипартийна сглобка, за която се преговаря, успехът минава през идеята за саможертва. Или тези три партии трябва да са наясно, че жертват себе си и ще понесат много сериозни щети на местните избори, а и в по-дългосрочен план, независимо дали евентуалното правителство ще има успех. Фактът, че тези три партии приемат някакво съжителство - примерно за БСП и ИТН с ГЕРБ или за ГЕРБ с ДПС, няма да бъде забравен или простен от най-верните им избиратели. Впрочем за ДСП случващото се няма никакво значение освен това, което ще се случи тази неделя и другото след две седмици - втория тур от изборите в нашата югоизточна съседка Турция.
За да се случи това обаче, трябва още един елемент - групата на втората политическа сила ПП-ДБ, която също е коалиция, да се разцепи. Тук обаче думите ми свършват, защото не знам какво се случва. Днешният ден (в петък - б.р.) подсказва, че нещо май става там, но какво точно не е ясно. Но ще разберем след седмица, защото беше ясно, че тази провокация с първи приоритет за смяната на главния прокурор на кандидат министър-председателя от ГЕРБ в лицето на Мария Габриел, беше послание именно в тази посока. “Хайде сега, като сте толкова ербап, да видим ще си плюете ли на реномето и на принципите и ще откажете да гласувате подкрепа за едно такова правителство, което ще смени главния прокурор”.
Разбира се, никой не може да даде гаранция, че ставайки министър-председател, Габриел ще продължи да се държи по същия начин и да изпълнява всичко, което е обещала. А пък и след като тенджерата заври да кажеш “Ей сега ще те сваля!”, също не е толкова проста работа.
Освен това си мисля, че смяната на главния прокурор е неизпълнима практически и това няма как да се случи без промяна на конституцията. Но със сигурност за онези, които мечтаят и дори сънуват смяната му, ще бъде голямо разочарование да разберат, че електоратът не мрази толкова главния прокурор, колкото тях. И че като го свалят ще ги заобичат - това няма да се случи. Те няма да имат никакви ползи, освен да героизират един човек и да сложат друг неподходящ на неговото място, след като няма съдебна реформа.
Но аз, разбира се, не знам дали групата на втората политическа фракция в парламента ПП-ДБ ще се разцепи. Ако обаче това се случи, това веднага ще проличи при гласуването и ще се сглоби някаква формула за нещо, наречено мнозинство, и за редовно правителство. За колко време - вече е трудно да се предскаже.
Но ако не се разцепи коалицията ПП-ДБ, а мнозинство се сглоби само с ДПС, БСП и ИТН, ми се струва, че ще е много неуютно, некомфортно за който и да е министър-председател и за членовете на неговия кабинет предвид перспективата, че това ще се случи тук, в София. А столицата е гнездо на партии, които са враждебно настроени и към ГЕРБ, и към БСП, и към ДПС. Достатъчно е летните месеци да се разгорещят, да излязат на жълтите павета, както периодично правят през 6-7 години, да изкряскат и да свалят каквото и да е паянтово правителство.
Вероятно Борисов си дава сметка именно за това. Затова, ако няма гаранции, че коалицията ПП-ДБ ще се разцепи, той няма да отиде на такъв вариант.
