Гинес патриотизъм. Най-дългия пилон, най-голямото знаме, тайм капсула със 111 думи, написани от цялата страна. Живот във възстановка. И се пак знамето във Времеубежище е по-голямо.
...Изведнъж в небето над Борисовата градина се чу шум и бавна сянка се понесе над дърветата, а нямаше и следа от облак. Всички мигновено вдигнаха глави нагоре. Българското знаме, носено от 300 дрона, както обявиха в новините после, летеше в небето над нас. Най-голямото българско знаме, кандидат за Рекордите на Гинес. (Тук Вагнеровите Валкирии щяха да са на място, макар че организаторите бяха избрали Излел е Делю хайдутин.)
Имаше нещо странно в цялата гледка, нещо като пост-апокалиптичен филм, в който всички времена са се смесили. Дроновете жужаха тържествено, теглейки знамето, чийто край се не виждаше. Отдолу някакви хора с гащи и пушки от 19 век хвърляха капите си във въздуха и викаха урааа… Щом дроновете покриха с удивителна точност цялото парче небе над градината, спряха и останаха да висят във въздуха над главите на смаяния народ.
Небее-то като от коприии-на, това-а е моята… запя някой от импровизирана сцена, но гласът му така си остана самотен и човекът млъкна неловко. Тогава един от водачите на движението взе мегафон и даде паролата: Бъл-га-ри - Ю-на-ци… Викът се поде веднага, отекна по хълмове и долини, удари се в отсрещните сгради на Цариградско и се върна между дърветата в Борисовата градина. Бъл-га-риии - Ю-на-циии крещяха хората, обърнали очи нагоре към дроновете, сякаш ги поздравяваха.
Един сърцат момък недалеч от мен не се сдържа, вдигна манлихерата си и гръмна във въздуха, както беше гледал, че правят от радост по филмите. Сус бре, нали ще пробиеш знамето, скара му се веднага седящият наблизо по-стар негов другар, а може би стотник на дружината. Момъкът се засрами и свали пушката си, но знакът беше даден и от няколко места запукаха пушки и револвери (леворвери, пишеха някога и колко хубаво звучи то). Два-три простреляни дрона запърпориха и паднаха над тълпата. Слава Богу, жертви не се дадоха. Странно беше да видиш убийство на дрон, все едно стреляш по летяща гъска, не хвърчат пера, но усещането пак е като за застреляна птица.
Тъкмо в този момент като по даден знак (никой не разбра дали така е по програма, или поради внезапната стрелба) дроновете като един отпуснаха щипките си и изчезнаха на запад, а знамето, останало само във въздуха сякаш се зачуди за миг и бавно започва да пада, някак копринено да пада, обгръщайки дърветата, храстите, пързалките и каменния слон в детския кът, езерото с лилиите, пейките, беседките, паметниците на поети и генерали, хвъркатата конница на Бенковски и хората с все пушкалата им. Тези по краищата успяха да се дръпнат, някои по-плашливи жени и деца също хукнаха веднага, но повечето останаха отдолу.
От фейсбук
