- Вече 20-30 години най- качествените хора не влизат в политиката. И това е криза в целия свят
- Има разлика между политика и живот. Нека гледаме позитивно на живота и да знаем, че живеем на едно от готините места на този свят
- Днес парламентът в България е място за оцеляване - 90% от хората са там, за да имат заплата
- Най-тежките популистки партии у нас работят само със страха на нискообразованите граждани
Публикуваме част от интервюто на Диляна Ценова с журналиста Георги Тошев и продуцента Андрей Арнаудов, които гостуваха в петия сезон на изборното тв студио на “24 часа” - “Разломът: политици vs. хора”.
- Как се стигна дотук, господа, в период от 2 години гласувахме за пети път?
Георги Тошев: Стигна се с пълно неразбиране, че в центъра на абсолютно всеки модел стои човекът. В центъра на всяка добре развиваща се държава, с всичките световни катаклизми, отново стои човекът. Тоест с пълното неразбиране, че политиците са хората, които би трябвало да се погрижат за гражданите на своята държава. У нас преходът ни предостави един много спорен модел, в който човекът е като чакащ артист - на сцената се вихри политически театър, а ние, гражданите, които гласуваме и плащаме данъци, сме чакащи артисти. И чакаме някой да ни покани и да се изявим, да ни видят. Не виждаме човек. И затова според мен се стигна дотук.
Андрей Арнаудов: През последните 20-30 години най-качествените хора не влизат в политиката. И това е в цял свят. Глобалният свят дава много повече възможности на човекa, който иска да се изяви в частния бизнес и в частната сфера. И затова има криза. Ако погледнем Европа - няма хора от класата на Тачър, Митеран и Кол. Това нещо, пренесено в България, където по принцип имаме по-къса резервна скамейка, сваля още нивото. Имаме политици, които реално нямат никаква концепция. Нямат идея за повече от шест месеца напред и гледат само до избори какво ще се случи и говорят на избирателите, както един мъж в заведение би говорил на жена - само това, което иска да чуе.
- Значи те не са режисьори и сценаристи, а маркират само от избори на избори?
А. А.: Като влезем в спиралата от избори, вече популизмът съвсем почва да работи. Защото знаеш, че си непрекъснато в изборна обстановка. Тотално не предлагаш нищо непопулярно, което би работило. И оттам нататък, опитвайки се постоянно да се харесаш, не би трябвало да вземаш някакви концептуални решения.
Г. Т.: Българският политик, както и много световни, не е визионер. Ако чуем приоритетите, доколкото съществуват някакви концепции за политическо управление, на всяка една парламентарно представена сила, говорим за страшен тюрлюгювеч. Те са пълни с популизъм. И няма значение дали ни се предлага по-интелигентно и по-градски. Най-тежките популистки партии в България работят само с един инструмент - страха на нискообразованите граждани. Това можеше да се види и в ковид кампанията, и в случаите с приказките как “джендърите щели да ни вземат децата”. Ти си бомбардиран отвсякъде с чудовищно невежество, което се продава като политическа програма. И когато всичко това се размине, остават едни мислещи и успешни граждани, които са политически непредставени. И те няма как да искат да бъдат в политиката, защото освен да бъдеш омаскарен и да си загубиш времето, а и бизнеса, ти нямаш реална сцена, на която да излагаш своите политически идеи.
- Вие бихте ли влезли в тази игра?
Г. Т.: Аз бях на ръба два пъти. И то не да бъда депутат, въпреки че три политически сили са ме канили. Получих покана в едно министерство, в различни роли, от две различни правителства. Бях на ръба, съзнавайки, че на 50 години човек би могъл да ползва опита и контактите си, но след това се отказах. Защото от другата страна видях страх. Страх, че не трябва да има скандали, или пък страх, че ако си много радикален в областта, в която би работил, това означава, че ще има напрежение. Да, но ако не си радикален в желанието си за промяна, тогава тя остава само една фразеология.
А. А.: По принцип в света на политиката днес няма хора, които могат да направят коренна промяна. Едва ли има лидер, който може да преобрази страната си, защото нещата зависят от глобалните пазари и от това как се развива целият свят. И ние сме много навързани. Ако е силен период за света, дори управляващите да са невзрачни, държавата пак ще върви нагоре. Ако е лош период - и да е добър лидерът, по-трудно ще върви страната. Решителна бройка от хора - мениджъри, които са управлявали в частния сектор, трябва да влязат в политиката - тук говорим, че трябва да са сто човека, а не двама-трима. Не мисля, че ще направя нещо, ако вляза в политиката. Хора от частния бизнес са ми споделяли, че са се чувствали много безпомощни и жалки след няколко месеца в политиката. И те си тръгват.
Г. Т.: В българската политика изпитвах респект до средата на 90-те. В парламента тогава имахме Стефан Савов, Петър Дертлиев - хора, с които можеше да не си съгласен, но с които можеше да спориш. Днес българският парламент е място за оцеляване - 90% от присъстващите са там, за да имат заплата. Извън парламента с много малко изключения са професионалисти, които имат своя бизнес и доказан професионален стандарт в областта, в която работят.
- Обаче и двамата приемате влизането като покана, но си представете, ако вие сте направили политическата сила...
А. А.: Не смятам, че в момента могат да се появят месии като Иван Костов, Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов, които изведнъж да увлекат 50% от българите да гласуват за тях. Политиците направиха голяма крачка назад и изостават от развитието на частния сектор и обществото.
- Говорите ли за политика, като седнете на маса?
Г. Т.: Ако човек е буден, не може да не се включи. Успешният частен бизнесмен може спокойно да живее в България, без изобщо да се интересува от политика. Докато ние, които живеем тук и сме свързани с българската действителност, не може да сме апатични към политическия живот.
А. А.: Аз съм лишен от всякакви политически пристрастия и това е от няколко години. Но това ме вълнува, защото ме интересува накъде отива България.
- В анкета на “24 часа” над 73% от хората мислят, че политиците решават само собствените си проблеми. Вие какво мислите?
Г. Т.: Това показва липсата на каквото и да е доверие в политици, в елити и институции. А това е съвкупността на компонентите, които изграждат политическия климат. И той отдавна е нарушен в България.
А. А.: Политиците правят предимно това, което би се харесало на хората, без значение дали е полезно, или не е. Всеки човек, който е бил на мениджърска позиция, знае, че шефът взема решения, които невинаги се харесват на екипа. Няма как да си политик и да вземаш само решения, които да се харесат на всички.
- Когато от сутрин до вечер политиците повтарят “криза”, човек не почва ли да мисли кризисно и да взема кризисни мерки?
Г. Т.: Още един недостатък на политиците - да създаваш паника и да работиш със страховете на хората. Така не им помагаш. Политикът е човек, който би трябвало да бъде водач - да генерира политики и модели. С какво ни помага, ако от сутрин до вечер повтаря, че сме в криза?
- Бихте ли махнали Паметника на Съветската армия в София и на Альоша в Пловдив?
Г. Т.: Аз съм раздвоен. От една страна, смятам, че всеки паметник е исторически документ и артефакт на времето. И дори да е там и да не ми харесва - това е нещо, което ме държи буден и нащрек. Бях против и махането на мавзолея (на Георги Димитров б.р.). Все си представях, че това място няма да е паркинг в центъра на София, а ще е музей на комунизма, за да припомня на хората за след нас какво е било. Относно паметниците - израснал съм в този район и винаги ще предпочитам зоологическата градина във въпросната градинка, но има нещо важно. Когато един монумент събира толкова много негативизъм и когато обществото не може да го осмисли или пък да преосмисли функцията му на това място, смятам, че би могло той да бъде преместен. Аз съм против разрушаването, но съм за преместването.
А. А.: Аз имам проблем с българското общество. Но се считам за български националист, въпреки че знам колко лошо ще прозвучи. За съжаление, не съм представен политически. Но аз се чувствам и гражданин на света. За нас, българите, интересите на България винаги трябва да са над всичко. Не мога да повярвам, че българското общество все още се дели на фили и фоби, както в края на XIX в. Огромна част от българите могат да се запалят много повече, възхвалявайки Русия или говорейки против нея, отколкото от всяка българска тема. И за мен това е потресаващо.
Г. Т.: Не може един политик или партия да не е фокусирана върху конкретно общество, а винаги да има влияния. Истина е, че ние сме малка държава и трябва да се съобразяваме. Но нека да не симулираме независимост и неутралност, както се случва в последните месеци, към един военен конфликт. Защото има случаи, когато става дума за цивилизационен избор. Никога няма да се съглася, че някой може да бъде на страната на държава или политици, които създават военен конфликт, ръководят го, или някой, който напада пръв.
- Да поговорим за справедливост и възмездие. Според анкетата на “24 часа” 85% от хората не вярват на полицията и прокуратурата. Вашето мнение?
А. А.: Ако хората не се чувстват щастливи и смятат, че вина за това има държавата, нормално е да искат справедливост. Аз предпочитам да имам други стремежи - искам политиците да обещават конкретни неща и да ги изпълняват. Да има конкретни цели с точни срокове, които да се изпълнят. Справедливостта и възмездието са поредната линия, от която има много възможности за популизъм.
Г. Т.: Законът в България не е над всички. Законът у нас показва, че има вратички. Но когато ми се наложи да се сблъскам с българското правораздаване и видя, че има двоен аршин, това създава огромно напрежение в мен. Защото утре, ако имам нужда, няма да бъда защитен.
- Политиците дали си дават сметка, че са непоправими щетите, когато разрушаваш авторитета на съдебната система?
А. А.: Основното за мен е да се лишим от емоцията. Не е добре на политиката да се гледа като на телевизията - там е ясно, че всичко е преди всичко емоция. В политиката не трябва да се използват морални категории - справедливост, честност, възмездие.
Г. Т.: Унищожаването на авторитетите е пагубно. Защото утре личността ще се смени, но институцията, абстрахирайки се от това кой е начело, би трябвало да бъде авторитет, към който всеки един политик или публична личност трябва да се отнася с уважение.
- За финал - какво ви липсва?
Г. Т.: Ще цитирам Георги Господинов: “Не може ли, скъпи българи, да го живеем този живот една идея по-спокойно. Да приемаме крайната радост и успех и крайната тъга и неуспех малко по-спокойно”.
А. А.: Забравяме да правим разлика между политиката и живота. Въпреки всичко ние живеем на едно прекрасно място и има разлика между живот и стандарт на живот. Има разлика между политика и живот. Нека гледаме малко по-позитивно на живота и да знаем, че ние живеем на едно от готините места на този свят.
