- Няма да видим скоро правителство, което да изкара пълен мандат
- Новата вълна кметове ще е по-независима от партийните лидери
- Ако Западът успее, България ще успее, ако се провали, ние ще се провалим първи. Трябва да отворим широко ветрилото на дипломацията си
Какво да очакваме в политиката и икономиката през 2023 г.? “24 часа” се обърна към социолози, политолози и икономисти.
Днес вижте предвижданията на политолога Слави Василев.
1. Каква е вероятността този парламент да излъчи правителство?
48-ият парламент е жертва на узурпацията на българския парламентаризъм, който е в ход вече над 30 години. Първоначално замислен като контрапункт на еднопартийния тоталитарен режим, парламентаризмът в България никога не е функционирал както аналога му в западните демокрации, към които се стремим. За съжаление, отне повече от 30 години да го видим.
Тъй че моите прогнози не само за 48-ия парламент, но и за следващите не са особено оптимистични по отношение на редовното функциониране на институциите. Според мен правителство, което да изкара 4-годишен пълен мандат, няма да видим в скоро време.
Аз, за разлика от мнозина обаче, не смятам, че това е непременно лошо.
България ще функционира дълго време в сегашния авариен режим, предвиден по конституция, а именно на практика под формата на президентска република, в която президентът носи политическата отговорност еднолично, вместо същата да се носи от едно размито в колективната безотговорност парламентарно мнозинство, в което никога не се знае кой реално има последната дума. Българите узряват все повече за президентската форма на управление и аз изпитвам лично удоволствие да гледам как това се случва въпреки волята на партиите.
2. Ако има предсрочни избори, различна ли ще е подредбата на партиите в парламента?
Предсрочни избори ще има и те няма да произведат нещо различно от сегашната конюнктура. В това, както казах, няма нищо страшно.
3. Какво ще се случи на местните избори. Кой ще е победител?
Това е големият въпрос за партиите. Без структури на местно ниво няма как една партия да се развива устойчиво. Реално резултатът ще зависи от облика на личностите, които ще се борят за доверието на местно ниво. Подозирам, че все повече кметове и листи за общински съветници ще бъдат издигнати и подкрепени от инициативни комитети и като такива ще бъдат по-отдалечени и по-независими от волята на партийните лидери, което е една много добра перспектива за местната власт като цяло.
Следователно, централната власт, каквато и да е тя, ще трябва да работи с общините много по-честно и прозрачно от традиционното деление на “наши” и “ваши” кметове. Като цяло оценката ми е, че традиционните партии ще играят все по-стесняваща се роля в обществено-политическия живот на страната, което е отлична перспектива за българската демокрация.
4. Ще влезем ли в Шенген?
Да, президентът Радев го каза, към края на тази година. Той е човек, който внимателно си подбира думите, и аз лично нямам основание да се съмнявам, че това няма да стане точно така.
5. Ще започнем ли да излизаме от кризите?
За съжаление, не мисля, че това ще стане скоро. По-скоро ще трябва да преосмислим понятието “криза”. В момента не сме в политическа криза. Ние сме в болезнен за партиите момент, в който политическата система се развива въпреки тяхната монолитност. Това не е криза, това е развитие, еволюция, израстване на българската демокрация, макар на пръв поглед да изглежда като криза.
По отношение на глобалните процеси, България твърдо е застанала от западната част на новата желязна завеса. Имаме шанс за пръв път да се окажем в съюз с “правилната страна”, но това не бива да ни успокоява или облекчава, че сме в отбора на “победителите”. Светът е разделен, а в същото време - изключително интегриран от последните 30 години глобализация. Световна война е невъзможна, но в същото време сериозните икономически сътресения са реална възможност.
Ако Западът изпадне в криза и не успее да овладее инфлацията например, никой не бива да има съмнения, че България ще се озове сама да решава съдбата си - нито Брюксел, още по-малко Вашингтон ще ни помогне. За съжаление, не виждам в нашия политически елит някакъв стремеж да позиционират България така, че да бъдем по-устойчиви на сътресения, което за една малка държава като нашата означава да отворим широко ветрилото на дипломацията.
6. Да очакваме ли протести и социални вълнения?
Не мога да се ангажирам с такава прогноза. Истината е, че от България почти нищо не зависи. Всичко идва отвън. Ако Западът успее, България ще успее, ако се провали, ние ще се провалим първи.
7. Каква може да е изненадата на годината?
Румен Радев най-накрая да се реши да направи партия.
8. Какво е най-голямото предизвикателство, което имаме да решаваме като нация?
Да се събудим от сладкия сън, без да се стреснем колко жестока е истината.
