Чуйте как Урсула фон дер Лайен говори за “македонскиот” език, а после гледайте половин час българския парламент и ще разберете защо до момента Скопие побеждава в нашия спор, а ние се тюхкаме като наказани ученици
Толкова пъти съм се изказвал или писал по темата за спора ни със Северна Македония, че вече се чувствам досаден дори в собствените си очи. Да ви призная за начина, по който пиша за “24 часа” - понякога ми идва отвътре, а понякога пиша по покана на вестника. Така и сега пиша, защото се случиха прекалено много неща за прекалено малко време.
Първо. Фактическата и юридическа забрана, приета на първо четене, край Вардара да се използват за наименованията на сдружения имената на личности като цар Борис Трети или Иван Михайлов. Правната мотивация не е, че те са българи, а че са “фашисти” и че могат да предизвикат “обществено напрежение”. Нещо като “денацификация”, но не по руски, а по северномакедонски.
Второ. Напъните у нас да се открие “македонски” център, разбира се, не къде да е, а в Благоевград.
В този наш край тепърва ще се случват интересни
процеси на “македонизация”,
особено когато държавата ни е изпаднала в нещо като “будна кома”.
Трето. Фактът ,че г-жа Урсула фон дер Лайен с доволен поглед подписа първия договор на ЕК със Скопие на “македонски” език. Подписа го и от наше име. И направи дори акцент, че договорът е на “македонски”. Всъщност това, което броя за трето, може би е най-важното. Ето какво написа Зоран Заев след този акт: Македонският сън е реалност! Е, не, не. Подписахме споразумение с Европейския съюз на македонски език. Северна Македония подписа споразумение с ЕС, където стоят подписите на всички държави-членки на ЕС, включително и тези на съседите ни Гърция и България. Хей... Гърция и България подписват споразумение с нас на македонски език! Е, не, не…”
Е не, не, ама да, както би казал покойният Петко Бочаров.
В кръга на тъжната полушега с любезното европейско съдействие българите от Скопие врътнаха класически “български” номер на българите от София, защото ние по традиция обичаме да се надлъгваме и мразим помежду си.
Според някои историци терминът “българска работа” като отрицателен израз същестува още от ХI век и е описан от големия византийски теолог Теофилакт Охридски. След падането на България под византийска власт този човек става охридски архиепископ и започва да дава нелицеприятни описания на българите, изцяло в духа на ромейската традиция, но много драстични.
Ето ви един цитат от Теофилакт за нашите предци: “Варвари, нечисти, от които дъхти на кучешка миризма от овчи кожи, които са толкова скромни в своя поминък, колкото богати по злонравие, или по-добре, на царе над всички наедно по своето злонравие и немотия в живота”.
Ето ви още един, в който той се жалва на свой приятел от нас: “Като казваш, че си станал съвсем варварин посред българите, ти казваш това, което аз сънувам. Защото разсъди, колко съм пил аз от чашата на простащината, като се намирам толкова години далеч от страните на мъдростта… И тъй, понеже ние живеем от дълго време
в земята на българите, простащината ни стана
близка другарка и съжителка”.
Кое е интересното в тези писъмца от ХI век? Интересно е, че дори когато този византийски духовник жестоко обижда охридчани, ги обижда на българи, а не на “македонци”, а официалната му титла е “Теофилакт, архиепископ Охридски и на Цяла България ”. Ето ви още едно, макар и тъжно, доказателство за това кой народ е живял в Охрид в края на ХI век.
Всъщност в цялата история още от Куберова България до края на Първата световна война народът, живеещ в днешна Северна Македония, никъде не е наричан по друг начин освен български. Каквито и документи да четете - ромейски, османски, френски, английски, - няма да откриете там македонци. Ще откриете албанци,турци, гърци, сърби, власи, евреи и, разбира се, огромно количество българи, но не и македонци. Македонската нация реално се формира и ражда след 1944 година.
И какво от това? Затрупани от инфлацията, войната и поредицата от безкрайни парламентарни избори и вражди, ние дори пропуснахме да се “изокаме” като хората. “Елитът” ни, лишен и от грам историчност,
клекна пред Брюксел с отрицателна скорост,
когато започнаха да им въртят по-заплашително по телефоните. Някой опита ли да се обясни на разбираем език ние всъщност какво приехме с това чудодейно френско предложение? Всъщност нашата държава признала ли е чрез пресния договор за Фронтекс “македонския език”, или не? Нали България щеше да има някакви резерви, някакви уточнения, особено за езика… Сега, когато реалната северномакедонска политика взе да се проявява в цялата си прелест, това френско предложение брани ли нашия интерес, или просто е било една “врътка”?
Онзи ден един човек ме пита какво да правим с опитите за присвояване на Вапцаров от северномакедонците? Как да му обясня, че това не са опити, това е нещо, което си е тяхна политика от 1944 г. насам. За тях Вапцаров е македонски поет, разстрелян от българските фашисти и точка. Никой ли не вдява, че те няма да допуснат в Скопие да има центрове, носещи името на цар Борис Трети или Иван Михайлов. За тях първият е “цар окупатор”, а вторият – “нацистки сътрудник и палач”. На тоталното отричане на българския характер и дори произход на хората край Вардар е изградена цялата съвременна македонска нация. Много е просто. Тя е култивирана, създадена и възпитана като отрицание на всичко българско. Нали видяхте какво беше на футболния мач? Тези настроения не са отгледани за един ден, те са моделирани с десетилетия.
Нещо повече, понеже за разлика от нас, класическите българи, днешните македонци са млада, пасионарна нация и страна, те тепърва може да се опитат да “македонизират” и целия ни Пирински край. И като се замисля, чисто пропагандно нищо чудно и да имат успехи. Защото по това там се работи. Работи се от години. Работи се добре.
У нас държавата отдавна е изоставила историческата наука и кауза на произвола на съдбата. Колко двуезични издания, демек на български и английски, са издадени у нас по “македонската” проблематика и колко в Скопие? Някой разбра ли, че излезе блестяща огромна книга в защита на българската кауза под името “България и Македония. История и политика”?
В коя от големите телевизии поканиха някого от авторите?
Защо я издаде частно издателство, а не държавата? Някой промъца ли, че генетични изследвания, и то северномакедонски, тотално показват еднакъв генотип у хората край Вардар и Дунав? Кой ни е виновен, че там против френското предложение протестираха хиляди хора няколко седмици, а у нас - пет човека на кръст?
Всъщност българската държава какво направи последните 30 години, за да може някой в Северна Македония да си каже: “Ей, вярно, бе, баба и дядо са били българи. Не трябва да ги мразим тез хора”. Практически нищо.
А това с вписването в конституцията им на българите все повече прилича на един театър за пред Европа. За Скопие е 1000 пъти по-лесно да впише българско малцинство в конституцията, отколкото в учебниците да им излезе историческата истина. Или пък в македонската читанка да го има следния цитат на Гоце Делчев: “Отцепленията и разцепленията никак да не ни плашат. Действително, жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест!”. Колко хубаво и точно го е казал Делчев.
Жалко е, но когато държавата ни от 30 години не прави “нищо”, се получава това “нещо”, което ни се случва днес със Скопие. От нашето “нищо” се роди македонското “нещо”. Това е. Погледнете въодушевената г-жа Урсула фон дер Лайен, чуйте думите, с които тя говори за “македонскиот” език, погледнете усмихнатия г-н Ковачевски и техния договор, подписан на същия този “македонски” език, а после гледайте половин час 48-ия български парламент и ще разберете защо до момента Скопие побеждава в нашия спор, а ние се тюхкаме като наказани ученици. А историята ни, историята ни съвсем скоро ще се окаже на “бунището на историята”.
