Ако изобщо има шанс за правителство, най-голям е той с мандат на най-малката група "Български възход", която да бъде само инструмент за съставяне на кабинет. Иначе България я грози "още от същото, но с повече от лошото".
Преговорите на контактната група „Плевнелиев-Паси“, с която 4 от 7-те парламентарни партии дори отказаха да се срещнат, се превърна в бодряшка комедия. Росен Плевнелиев обяви, че е намерено не само мнозинство (откликналите ГЕРБ, ДПС и „Български възход“ имат 115, а не нужните 121 депутати), но и конституционно мнозинство (160 депутати)! Накрая непризнатите от над половината парламент парламентьори излязоха с пожелателна декларация за диалог.
Всевъзможни разделителни линии
Междувременно разделителните линии се задълбочиха не само между бивши управляващи и опозиция, но и вътре в доскорошната реформаторска коалиция. БСП е в опозиция на ДБ и ПП за оръжието за Украйна и за хартиените бюлетини. ДБ е в опозиция на ПП и БСП, които се надцакват за големи социални разходи, залагайки още по-голяма инфлация, бюджетен дефицит и външен дълг.
Така в парламента могат да се оформят всевъзможни тематични коалиции: между ГЕРБ, ПП, ДПС и ДБ - за оръжието за Украйна. Между ГЕРБ, ДБ и ДПС - за по-строга бюджетна дисциплина. Между ПП, БСП и „Възраждане“ (в конкуренция с наддаване) - за по-високи заплати и пенсии. Между ГЕРБ, БСП и ДПС - за връщане на хартиените бюлетини…
Още преди старта на парламентарната рулетка партиите са внесли тридесетина законопроекта, почти половината от които на ДБ. Дори някои от тях да бъдат приети докато вървят мандатите за избор на правителство, те не могат да бъдат предмостие към управленски мнозинства. Защото ПП и ДБ обявиха категорично, че няма да подкрепят мандат на ГЕРБ под каквато и да е форма, а „Възраждане“ се разграничи от всички, прицелена към още по-висок резултат на следващи скоростни избори. При това положение за някои партии вече е безсмислено този парламент дори да приеме бюджет за 2023, защото по думите на Йордан Цонев от ДПС „приемането на бюджет без ясно мнозинство, което да носи отговорност, е икономически и финансов волунтаризъм“.
Шанс за кабинет?
Почти сигурно е, че управляващо мнозинство, което да носи отговорност, няма да се роди с първия мандат на ГЕРБ. Нереалистично е и с този мандат да се създаде кабинет на малцинството в България, защото това предполага частична подкрепа от ПП, ДБ или „Възраждане“ чрез негласуване и сваляне на кворума – това ще е отстъпление от твърдите позиции на тези партии, необяснимо за избирателите им.
ПП не казва какво ще прави с втория мандат, но изглежда няма сериозно желание да опита. Защото това отново означава подкрепа от отсрещния лагер, дори и ако готовата за всякаква власт „Български възход“ се присъедини към ПП, ДБ и БСП - гласовете са едва 110. Отделно, че БСП е вече силно неприемлива за ПП и ДБ заради проруската си ориентация и хартиения вот. А и не е ясно с вота за Вежди Рашидов дали Корнелия Нинова сама вече не откъсва партията си от бившата управленска коалиция. Но най-опасното за ПП ще е да внесе в пленарна зала проект за кабинет и той да получи частична подкрепа - открита или с падащ кворум - от ГЕРБ и/или ДПС, с риска да бъде свален, когато те пожелаят. Затова е най-вероятно ПП да върне втория мандат, както направи и в предишния парламент.
Малък, но по-реалистичен е шансът за кабинет с третия мандат. След като изключим нежеланата от никого и нежелаещата никого „Възраждане“, малко вероятно е да го получи и успее ДПС – защото това значи реализация на „коалиция хартиена бюлетина“ с ГЕРБ и БСП. Корнелия Нинова трудно може да обясни с антикорупционна реторика защо е отказала на ГЕРБ, а е приела ДПС.
Ако мандата получи ДБ, няма как да го реализира без твърдата подкрепа поне на ПП – иначе при скачените им електорати ще се окаже предател. Но е нужно далеч повече – „коалицията на разума“ трябва да изобрети толкова гениална формула, че да премине от етиката на убежденията в етика на отговорността, свеждайки въпроса за антикорупционната вяра и вината за отстъплението от нея до въпроса - какво ще се случи със страната в кризата? И то пред перспективата след избори напролет да получим „още от същото, но с повече от лошото“.
За подобен баланс и преход се иска, по Макс Вебер, да си политик по призвание, а с това и водач, и герой. Защото по думите му: „Само този, който е уверен, че няма да се пречупи, ако от негова гледна точка се окаже, че светът е твърде глупав или твърде подъл за това, което той иска да му предложи; този, който въпреки всичко би казал – „и все пак!" – само той има призванието на политик."
Защо „Български възход“ има известен шанс да стане мандатоносител
Саможертвата на политика и на неговата партия обаче е далеч по-осезаема перспектива и тази отговорност едва ли би поел някой партиен лидер и някоя партия. Затова по-големи са шансовете за мандат на най-малката – „Български възход“, която да бъде само инструмент за кабинет. Тя и с подобна цел бе пробутана в парламента с бонуси от контролиран вот. Точно така инструментално председател на парламента стана и Вежди Рашидов. Стефан Янев може да бъде мандатоносител единствено на едно „служебно правителство“ в един „служебен парламент“. Правителство, за което никоя партия няма да носи пряка отговорност и парламент, който няма да трасира никакви особени политики, скрепени от задачата поне за няколко месеца да се отложи и размие въпросът, кой ще е виновен да отидем веднага пак на избори.
Най-малко поради начина ѝ на попадане в парламента и поради пълната политическа неопитност на Янев формацията му едва ли ще получи и елементарно доверие от останалите - по-скоро ще бъде възприета като инструмент в ръцете на ГЕРБ. Затова е най-вероятно да отидем отново на избори. Протакането ще е поредната загуба на време – като закъснялото свикване на парламента и цирковия ажиотаж с контактната група.
