Ножицата между лихвите по нашите ДЦК и германските 10-годишни облигации все повече ще се затваря
Експерти предупреждават, че евтиното финансиране може да доведе до риск от задлъжняване
Еврото, което вече е официалната ни валута, изстреля България в по-горната група на капиталовите пазари, което означава достъп до по изгоден външен дълг.
Това означава по-ниска цена за финансирането ни от чуждите пазари, защото вече няма валутен риск, а инвеститорите възприемат страната като по-сигурна, т.е. такава, която е в състояние да си плаща задълженията и опасността да обяви мораториум върху тях е почти нулева.
Доходността по държавните облигации, продавани на пазара, става много близка до тази на други държави от еврозоната със сходен риск. Ножицата между цената на дълга, която плащаме ние и т.нар. безрискова база, каквато са 10-годишните германски облигации, все повече ще се затваря.
По-ниската лихва поевтинява обслужването на външния дълг, а страната ни става част от по-дълбок и ликвиден пазар в евро. Повече държави, а и институционални инвеститори, каквито са банките, пенсионните и инвестиционните фондове,
ще имат интерес да купуват
наши ДЦК
Не само защото ни преценяват като по-атрактивни, а и защото отпадат някои вътрешни ограничения пред тях да не инвестират в рискови книжа. Такива бариери впрочем поставя и нашето законодателство пред българските инвеститори на чуждите пазари
Обичаен ориентир както за управлението на дълга, така и за потенциалните инвеститори са рейтингите, които присъждат двете престижни агенции - Moody’s и Standard & Poor’s.
Разликата между AA+ и BBB рейтинг например автоматично се превежда на пазарите най-вече чрез рисковата премия, която инвеститорите добавят към безрисковата лихва. Самата рискова премия
расте рязко при
по-нисък рейтинг
Например при рейтинг АА+ на една държава, рисковата премия обикновено се движи в диапазона от 0,3 до 0,7 пункта. Средната лихва, при която държави от тази група получават финансов ресурс, е между 2,5-3,2% за 10 годишни ценни книжа в евро.
Цената е ниска, инвеститорите приемат купуването на ценни книжа от тях като поемане на много сигурен дълг и затова пенсионни фондове, централни банки и дори консервативни инвеститори с охота купуват такъв дълг.
Сравнение с държави, чийто рейтинг е BBB показва, че рисковата премия расте до 1,2-2,0 пункта, а средната лихва се качва в интервала 3,5-4,8%. Тази цена отразява оценката на инвеститорите като все още инвестиционен дълг, но чувствителен към кризи и с опция да стане спекулативен.
Какво означава тази разлика
не в проценти, а в пари?
При заем от 1 милиард евро за 10 години държава с рейтинг АА+ ще плати 300 млн. евро като лихви. При рейтинг ВВВ тази сума се вдига до 450 млн. евро.
Тези 150 млн. евро по-висока рискова премия са застраховката на инвеститорите от рецесия, политическа нестабилност или влошаване на фискалната дисциплина. Отделно от това много фондове се оказват на ръба на позволения им от законодателствата минимум.
Важно е да се знае още, че дългът на една държава слага таван за институциите и компаниите в нея. Когато държавата е в по-висока рейтингова група, за самите банки, пенсионни фондове, застрахователни компании и частни компании
дългът също става по-евтин,
а това означава и по-изгоден за тях
Когато България е част от еврозоната, освен по-висок рейтинг, а това означава и по-евтин дълг, се променя структурата на дълга. Делът му в евро расте за сметка на други валути, т.е. расте онази негова част, която е инвестиция или лихва в сходна нискорискова държава. Валутната структура, освен че става по-проста и по-предвидима за управление,
намалява нуждата от хеджиране
срещу валутни колебания,
което пък намалява и скритите разходи по дълга.
Експерти непрекъснато предупреждават, че евтиния дълг и лесният достъп до него могат да се превърнат и в капан, ако това означава трупане на задължения, когато те не са пряко потребни, а са един вид застраховка. А също и ако парите от емисии на ДЦК на външните, а и на вътрешните пазари се използват неефективно, наприер за социални разходи, а не за инвестиране, което ще носи доходност.
Бариери пред такива апетити са фискалните правила на Брюксел, които всяка държава член на еврозоната трябва да спазва. Основно чрез съотношението дълг към БВП. А самата ЕК и ЕЦБ наблюдават непрекъснато всяка от държавите, за да се ограничава прекомерното трупане на дълг. Този контрол не дава 100% гаранция, но все пак действа като спирачка.
