Специализантката в търновската болница иска да е физиотерапевт, а не в спешното отделение, където нето получава 800 лв. и за да си помогне... редактира книги - хобито било да чете
- Д-р Димитрова, вие случайно станахте лице на един протест на лекари във Велико Търново - недоволни от отпадане на ковид добавките, които силно са намалили заплатите на медиците. Каква заплата получавахте тогава и сега?
- Вземала съм нето между 2000 и 2500 лв., а за миналия месец - чисто 800 лв.
- И това ви огорчи толкова, че да обмисляте да станете касиерка в хипермаркет?
- Това за супермаркета е малко преувеличено. Аз сравних заплатите, за да се види унизителното положение на човек, който е учил 6 години и продължава да се развива, защото ти да вземеш специалност и да станеш професионалист, това са още 4 г. учене и разходи за учебници.
Колеги са на квартири и плащат 400 лв. за наем. Остават едни 400 лв., с които да се издържаш. Да, дават ни купони за храна, но те са
2-3 лв. на ден, което е един хляб за 12-часовото дежурство
Наистина тези пари не си струват целия труд, усилие и напрежение, което се получава от работата. На мен много често са ми крещели, заплашвали са ни и живота, вадили са нож на колега.
- И как плащате сметките?
- Редактирам книги, за да си помогна финансово. Тази година успях да завърша допълнителна квалификация “Редактиране на текстове” във ВТУ.
Хобито ми е литература и понеже осъзнах, че в България много рядко имаме сюжетни редактори, бях привлечена. Оказа се, че ми потрябва. Това ми е първият трудов договор, с който се занимавам с редактиране.
Мога да кажа, че за книга ми плащат 35-40% от месечната заплата в болницата.
- Как решихте да специализирате във Велико Търново?
- Бяха обявили свободно място за специализант по физиотерапия, пък и съм в родния град. По-хубаво може ли да има?!
Започнах в края на 2020 г. - месец след като си взех изпитите, и 8 месеца работих само в спешното отделение, докато се обяви конкурс и се обработят документите по държавната поръчка за физиотерапия.
Записах се за специализант. За съжаление, не мога да пристъпя кой знае колко до физиотерапията. Заради
липсата на кадри много често ме командироват в спешното приемно отделение
Продължавам си специализацията по физиотерапия, без реално да имам стаж там. Т.е. вече година и половина аз се водя във физиотерапия, че специализирам, а не мога да се уча, защото не стигам до отделението.
- А защо не смените специализацията си?
- Не желая да я сменям. Физиотерапията наистина ми харесва, аз искам да се занимавам с това. Малкото време, което съм имала в отделението по физиотерапия, може би ми е най-щастливото.
Имахме баба на 93 г., беше със сменена тазобедрена става след счупване на крак. Толкова жизнена и енергична жена, за седмица ходеше по коридора с проходилка. Много
удовлетворяващо е да видиш, че след седмица пациентите са драстично по-добре
- Казват обаче, че спешното отделение е най-голямата школа.
- Като практика наистина си е най-големият учител. Месеците тук са ми от изключително голяма полза, но ако може да се съчетае работата във физиотерапията и в спешното, щеше да е по-добре. Сега напускат още колеги, защото възнагражденията са обидни.
- Имали ли сте критични ситуации в спешното?
- Един пациент ни искаше имената, заплашваше, че утре няма да стъпим на работа, че ще се разправи с нас. Дали беше под влияние на психотични вещества, не знам.
Доведоха го от ареста, защото му беше нанесен побой и бе със счупен зъб.
Опитвахме да му помогнем, а той плюеше кръв по нас,
не искаше да го доближаваме. Въпреки че беше с вързани ръце, пак се опитваше да ни удари. Охрана няма, а през нас минава абсолютно целият пациентопоток на Великотърновска област.
Ние сме кризисен център при бедствени ситуации, катастрофи. Между 70 и 80 човека на ден преглеждаме в спешното.
- И кога ви остава време да четете за тази специализация?
- Обикновено на нощните смени между пациентите и вкъщи, когато мога и не съм твърде уморена от дежурство. Защото имам сили да седна и прочета новина, която после ще забравя, но да уча нещо, нямам сили.
Натовареността е толкова голяма, че те изтощава физически и психически и ти освен да почиваш, друго не можеш. Дали ще миеш чинии, или нещо друго, това е психическа почивка, защото тук трябва да мислиш и да си на 110% винаги.
- С какви очаквания започнахте в медицината?
- Очаквах, че работата ще се случва много по-организирано. Че ще остава време, че ще уча това, което съм избрала.
Ето тази седмица няма да мога да си стъпя в отделението по физиотерапия. Ако отида, ще е в моето лично време и няма да ми се заплати. Не съм очаквала милиони, но поне както е заложено - минималната заплата за специализант да е две минимални заплати за страната.
За съжаление, дори това не успява да се постигне. Реално с кризисната ситуация в света, с покачването на цените, инфлацията, горивата - всичко много се покачи.
- Обмисляли ли сте да напуснете България?
- Да, но трябва да си подобря чуждите езици.
- Какво трябва да се случи, за да останете в България?
- Или да сменя медицината с друго, или заплатите да се вдигнат на поносимо ниво. Трябва
да се редуцира кадровият дефицит при лекарите
като се стимулират млади да останат в България, защото 80% заминават. Единият вариант е, като се оправят условията в болниците, заплатите, на колегите да се дава достатъчно време за почивка.
Да имат добра ръка, която да ги обучава, т.е. те да са сигурни, че наистина ще излязат специалисти, а не посредствени доктори, които могат да поставят диагноза, но не знаят как да лекуват адекватно.
Трябва да имаме подкрепа от министерството, ако трябва да се преструктурират болници. Да има колегиалност и качествени кадри навсякъде, за да не се получава разкарване на пациенти.
В момента от всички общински болници ни пращат пациенти
Понякога за изваждане на кърлеж, защото се притесняват, че трябва консулт с хирург, а нямат наличен. Осъзнавам, че това изнервя и пациентите, защото пътуват за един кърлеж, което дори не е спешно състояние.
Увеличението на клиничните пътеки с 25% не е достатъчно. Примерно във физиотерапията пътеките са изключително евтини - между 300 и 600 лв. е престоят на пациент за 7 дни.
