Съставките на веществото, което затворниците ползват вместо дрога, може да е смесица от отрова за дървеници (Айкън) с други препарати като разредител АМБ и универсален спрей смазка WD - 40, изтъкват от болницата за лечение на лишените от свобода
Опасно упойващо вещество с неясен химически състав, известно сред лишените от свобода като „билка", се разпространява в затворите и в редица случаи не може да бъде засечено с наличните наркотични тестове. Това е една от тревожните констатации в 13-ия годишен доклад на институцията от проверките в местата за лишаване от свобода през 2025 г., извършени от Националния превантивен механизъм (НПМ), съобщават от пресцентъра на омбудсмана.
Данните от Доклада показват, че през 2025 г. екипът на е извършил общо 81 проверки в затвори, арести, социални услуги, психиатрични болници и центрове за настаняване на търсещи закрила лица.
И се натъква на казуса „билка" след самосезиране и извършена внезапна проверка през м. май м.г. по повод информация за смъртта на лишен от свобода в Затворническо общежитие от закрит тип (ЗОЗТ) „Кремиковци".
При вътрешни проверки са открити предмети със съмнителна миризма, предполагаемо свързани с употреба на течно вещество с неясен състав, известно неофициално под името „билка". То може да бъде внесено по различни начини – импрегнирано в дрехи и хартия, напоено в конци, инжектирано в кората на плодове. По данни на администрацията десетки лишени от свобода употребяват подобни вещества, като често се наблюдават случаи на изпадане в неадекватно състояние (вцепенение), въпреки отрицателните им тестове за наркотици.
В коментар пред екипа на омбудсмана представители на администрацията на затвора и медицински лица от Специализираната болница за активно лечение на лишените от свобода споделят, че съставките на веществото, което затворниците ползват вместо дрога, може да е смесица от отрова за дървеници (Айкън) с други препарати като разредител АМБ и универсален спрей смазка WD - 40. Те посочват, още че стандартните тестове за урина не засичат „билка"-та. Освен това, тези, които са консумирали веществото, винаги дават отрицателни проби за наркотични вещества. В тази връзка НПМ отправя препоръки към Министерството на правосъдието за разширен химичен анализ на веществото, осигуряване на техника за проверка на пратките, както и за закупуване на тестове за по-широк спектър от субстанции.
По отношение на констатациите от проверките в затворите и арестите в цялост – продължават да се отчитат пренаселеност, лоши материално-битови условия - влага, мухъл, слабо осветление, наличие на паразити, недостиг на медицински персонал и проблеми с достъпа до лечение.
Направени са проверки със засилен фокус и върху правата на децата, които са настанени в социално-педагогическите интернати (СПИ), възпитателните училища-интернати (ВУИ), домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни към МВР (ДВНМН), центровете за настаняване от семеен тип (ЦНСТ), кризисни центрове, бежански центрове и местата за лишаване от свобода.
Проверките показват, че въпреки повтарящите се с години препоръки, България продължава да прилага морално остаряла нормативна рамка спрямо деца в конфликт със закона, като институционалният и наказателният подход доминират над подкрепящите и възстановителни мерки.
„През 2025 г. беше констатирано продължаващо настаняване на деца в СПИ и ВУИ, включително на деца под 14-годишна възраст, при условия, които не осигуряват ефективна подкрепа за развитието им и създават риск от вторична виктимизация", пише в Доклада.
В тази връзка омбудсманът препоръчва реформа в системата за детско правосъдие и оценка на нуждата от функциониране на специализирани съдебни състави за деца; отмяна на морално остарелия Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, действащ от 1958 г., и приемане на Закон за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица; закриване на интернатите и въвеждане на съвременни и ефективни мерки за работа с децата извършители, включващи възстановително мерки и превантивна работа; създаване на защитена социална система, която включва мрежа от интегрирани услуги, възпитателни, психо-социални и защитни мерки и механизми за подкрепа на деца в конфликт със закона и техните семейства.
Омбудсманът подчертава, че без структурна промяна системата ще продължи да възпроизвежда изолация и стигматизация, вместо подкрепа, възстановяване и реална ресоциализация.
По отношение на непридружените деца – бежанци в доклада е отчетено, че въпреки намаления брой молби за закрила от непридружени деца, проблемите остават – ограничен достъп до здравна помощ, липса на достатъчно социални услуги и трудности при интеграцията след получаване на статут.
„Остава актуална препоръката за необходимостта от въвеждане на системна политика за закрила и интеграция на непридружените деца, включително извеждането им от центровете за бежанци след предоставяне на бежански или хуманитарен статут и настаняването им в подходящи социални услуги. Социалните услуги за непридружени деца продължават да бъдат крайно недостатъчни, а броят на специалистите, работещи с тях, остава ограничен", пише още в Доклада.
Друг акцент през 2025 г. са особено тежките констатации за нелегално предоставяни социални услуги за възрастни хора и хора с увреждания.
Припомня се, че още през 2022 г., в рамките на осъществявания мониторинг на НПМ, са установени сериозни нарушения от нелицензирани доставчици, свързани с незаконно предоставяне на социални услуги за хора с увреждания, включително за лица с деменция и психични разстройства. Тогава констатациите разкриват тежки рискове за здравето, достойнството и живота на настанените лица.
„В условията на липса на ефективна нормативна уредба, позволяваща санкциониране и прекратяване на подобни практики, през следващите години омбудсманът последователно настоява за законодателни промени. В този контекст многократно беше подчертавано, че незаконното предоставяне на социални услуги и третирането на настанените в тях лица по жесток, нечовешки или унизителен начин представляват изтезание по смисъла на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание на Организацията на обединените нации, както и на Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание към Съвета на Европа."
Докладът отчита, че след настойчивите многогодишни препоръки на омбудсмана, в края на 2025 г. са приети законодателни изменения, с които нелегалната дейност вече е криминализирана.
По отношение правата на хората с психични разстройства проверките на НПМ в държавните психиатрични болници и центровете за психично здраве показват сериозни дефицити – недостиг на лекари и медицински сестри, амортизирана база и ограничени възможности за рехабилитация.
Установени са случаи на продължителна изолация и недостатъчен контрол върху прилагането на ограничителни мерки. Омбудсманът предупреждава, че липсата на инвестиции и реформи в сектора създава риск от нечовешко и унизително отнасяне към хора с психични разстройства.
„Най-важното заключение на омбудсмана като Национален превантивен механизъм и основен фокус в работата му през 2025 г. е необходимостта от промяна на правната рамка, регламентираща психичното здраве, включително разпоредбите на Глава пета от Закона за здравето и Наредба № 1 от 28 юни 2005 г. за реда за прилагане на мерки за временно физическо ограничаване при пациенти с установени психични разстройства. Сериозен проблем остава и недостигът на персонал – психолози, социални работници, трудотерапевти и медицински сестри. В тази връзка омбудсманът изпрати становище до Народното събрание по предложен вариант на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, Глава пета „Психично здраве", пише още в Доклада.
Там се подчертава, че основните дефицити на тази наредба са свързани с липсата на ясни правила в каква последователност и в какъв общ обем могат да бъдат налаганите мерки за имобилизация (връзване на пациенти) в рамките на едно денонощие. Посочено е, че по сега действащата наредба, човек може да бъде изолиран всеки ден в продължение на дни почти без прекъсване на мярката, както и че наредбата не конкретизира основанията, при които се прилагат мерки за имобилизация.
С доклада си омбудсманът като НПМ отново настоява за дълбоки структурни реформи, ефективен контрол и гарантиране на човешкото достойнство на всички уязвими лица, поставени в институционална зависимост.
