- До война няма да се стигне, включително и заради силното влияние на Брюксел и Вашингтон в Белград, казва още бившият посланик на България в Албания и Косово
- Конфликт с Косово в определен смисъл означава и конфликт с НАТО, което Сърбия ще се стреми да избегне
- Обединение на Косово и Албания няма да се случи поради редица обстоятелства
- Амбициите на Турция са да е значим фактор на Западните Балкани - тя търси всяка възможност да укрепва позиции в региона
- Какво се случи на 1 август на границата между Косово и Сърбия, г-н Бобев?
- Случи се това, че косовското правителство започна да изпълнява едно свое решение от юни за въвеждане на пълна реципрочност по отношение на придвижването между двете страни при пресичането на границата, както за необходимите за това документи, така и за табелите с автомобилните номера.
Това беше заявено, че ще се случи от 1 август. Въвеждането на тези мерки очаквано предизвика реакция от косовските сърби на север. Когато решат, че се нарушават техните права, те започват да се бунтуват и да издигат барикади по пътищата, с което пречат на свободата на придвижването и се насочват към блокиране на граничните пунктове. Както и в конкретния случай, обикновено става дума за пунктовете “Ярине” и “Бърняк”.
Създаде се напрежение, допълнително усложнено от вой на сирени, заговори се за навлизане на косовски специални части на север. Чуха се и твърдения за придвижване на сръбски военни подразделения към границата, въпреки че президентът Александър Вучич ги отхвърли. Всичко това имаше сериозен международен отзвук – още на 1 август реагираха от Брюксел в лицето на Жозеп Борел, Вашингтон, както и руското МВнР чрез изявление на Мария Захарова. И до голяма степен напомня случилото се през септември миналата година, но тогава нещата бяха преодолени с посредничеството на ЕС. Създаде се смесена работна група, която трябваше в рамките на 6 месеца да постигне споразумение за изчистване на този въпрос.
Тя проведе съответния брой заседания, но в крайна сметка до крайно решение не се е стигнало.
- Отложи ли се войната с месец, след като косовският премиер Албин Курти обяви, че мярката влиза в сила от 1 септември?
- Аз съм противник да се говори за война. Да, и в международен план това се раздухва като тема, както и дали Русия чрез Белград не се стреми да отвори нов военен фронт, този път в Западните Балкани. Но аз съм убеден, че до подобно развитие няма да се стигне, включително и заради силното влияние на Брюксел и Вашингтон в Белград. Сърбия не би посмяла да предприеме военни действия срещу страна, в която има разположен контингент на НАТО. “Кейфор” продължава да е в Косово с контингент около 5000 военнослужещи. Конфликт с Косово в определен смисъл означава и конфликт с НАТО, което Сърбия ще се стреми да избегне.
Тук трябва да имаме предвид изявлението на президента Вучич, че Сърбия ще се стреми към мир в името на техните сънародници, които живеят в Косово. Разбира се, в неговото изявление се съдържаше и заплаха, че ако това население бъде преследвано и малтретирано, може да се стигне до конфликт, в който Сърбия ще излезе победител. Това са фрази, които едва ли са изпълнени с реално съдържание, с което не искам да кажа, че отношенията между Косово и Сърбия не са двигател на напрежение за целия регион.
А дали целият казус може да се разреши в рамките на месец – по-скоро съм песимист. За 1 месец едва ли може да очакваме и Прищина, и Белград да променят радикално своето мнение по въпроса и да създадат условия за постигане на договореност. Единственото, което може да се направи, е да се търсят пътища за споразумение, както при напрежението миналия септември, когато се намеси Брюксел.
- Споровете между Сърбия и Косово се решават на ниво ЕС, но пък Турция веднага заяви желание да посредничи между двете страни. Какви са интересите ѝ в този регион?
- Всеизвестен е стремежът на Турция да бъде незаобиколим фактор в регионалната обстановка. Виждаме какво стана с опита на Турция да посредничи между Русия и Украйна за решаване на проблемите между тях. Амбициите на Турция да е значим фактор на Западните Балкани не са от вчера - те са с твърде стара дата, защото от десетилетия тя търси всяка възможност чрез действия на политическия, икономическия и ако щете, религиозния фронт да укрепва своите позиции в региона. Наистина имаше лъкатушкания в отношенията между Белград и Анкара, но те са преодолени. В момента опитът на Турция да намери формула за преодоляване на напрежението между Белград и Прищина е в определен смисъл очакван. Но водещата роля на ЕС като основен модератор и посредник в диалога между двете страни се признава, включително от САЩ.
- Какво мислите за твърдението, че признаването на Косово е прецедентът, който може да даде в бъдеще оправдание на Русия да къса територии от суверенни държави, населени предимно с руснаци?
- Не става дума само за твърдение. То беше дадено като пример и от руския президент Владимир Путин през 2014 г. при анексията на Крим - защо косовските албанци имали право да провеждат референдум и да се обявят за независима държава, а руснаците в онези райони да не могат да направят същото. Така че прецедентът с Косово се използва от руската страна за оправдаване на нейните действия. Но тогава пък естествено изниква друг въпрос - след като Косово е пример за Руската федерация за оправдаване на нейните действия, защо Русия не признае косовската държава? Как да искат после други страни да приемат случилото се в Осетия, Крим и т.н.
- Обаче пет европейски държави не признават Косово като независима държава: Кипър, Гърция, Румъния, Словакия и Испания. При потенциално покачване на градуса на напрежението ще има ли единен европейски отговор?
- Това са страни, които имат малцинствени проблеми в собствените си територии. Ако говорим за Испания - проблемът с баските и каталунците. Огромното двумилионно малцинство в Румъния, многобройните малцинства в Словакия, разделеният Кипър със Севернокипърската турска република. Те имат своите основания, без това да означава съюзничество с Белград. Но тези неща не препятстваха преговорите, които ЕС водеше с Косово, и подписването на споразумение за стабилизиране и асоциация. Очаква се в обозримо бъдеще да се стигне до визова либерализация. А някои от страните, непризнали Косово, започнаха да признават косовски документи. Около 100 държави-членки на ООН, са признали косовската независимост. Въпреки че бяха повече, но сръбската дипломация положи усилия за оттегляне на признанията, особено в Африка и Азия.
- След поколението на т.нар. военни лидери от типа на бившия президент Хашим Тачи или пък бившия премиер Рамуш Харадинай, с какво се различава сегашния министър-председател Албин Курти ?
- Известно е, че в политическия живот на Косово имаше няколко направления, в които се създаваха политически партии. Едни от тях, като Демократическата партия и Алианса за бъдещето на Косово, оглавявани съответно от Хашим Тачи и Рамуш Харадинай, произлизаха директно от бившата Армия за освобождение на Косово. И се превърнаха в реални политически фактори. Тачи беше и премиер, и президент, Харадинай - два пъти министър-председател. Основен техен опонент през цялото време е най-старата политическа партия, създадена още по времето на Югославия - Демократичната лига на Косово, лидирана години наред от безспорния авторитет на покойния косовски президент Ибрахим Ругова. С времето се появиха нови политически субекти и един от тях е националистическото движение “Ветевендосие”, което буквално значи “самоопределение”. Албин Курти е безспорен лидер на тази формация, която от движение се превърна в партия. И е човек, който винаги се е застъпвал за идеята за независимо Косово. Той е лежал в сръбски затвор с присъда. А в програмата на партията дори не се изключва след успешен референдум обединение на Косово и Албания - нещо, което съм дълбоко убеден, че няма да се случи поради редица обстоятелства. Тази партия постепенно набираше скорост и достигна спечелването на кметския пост в Прищина, а впоследствие на последните два парламентарни избора спечели убедителна победа. И в момента води мнозинството в косовския парламент по безспорен начин. Има пълно единодействие на институциите, защото те се водят от съюзници - и президентсвото, и парламентът, и правителството, действат в една и съща синхронизирана посока, което е плюс за водената от тях политика. Друг е въпросът дали тази политика е правилна. Досега от обявяването на независимостта на 2008 г. нито едно правителство там не е изкарвало пълен мандат. Сега е толкова голямо мнозинството в парламента и толкова е голямо единодействието между институциите, че по моя преценка се създават условия за реализиране на такъв мандат. И към момента никой не може да оспорва лидерската позиция на националиста Албин Курти.
- В този ред на мисли какви са отношенията му с останалите страни с албанско население - Албания и Северна Македония?
- По отношение на държавата майка - Албания, се провеждат ежегодни съвместни заседания на правителствата. Подписани са десетки спогодби, отделен въпрос е доколко се изпълняват. Отношенията са в голяма степен безоблачни. Но по редица проблеми между Прищина и Тирана се създават противоречия - най-пресният пример е отношението към инициативата “Отворени Балкани”, стартирала като мини-“Шенген”. Косово е най-решителният противник на тази инициатива, възникнала с активното съдействие на сегашния албански премиер Еди Рама. А със Северна Македония се поддържат много активни връзки, включително по държавна и партийна линия - двете страни се стремят да бъдат в близки отношения. Не може да бъде иначе, след като население от порядъка на 25-30% от това на Македония е албанско. Те са фактор както в изпълнителната, така и в законодателната власт. Това може да се окачестви като белег на единодействие на албанския фактор на Балканите. Да не забравяме, че в 5 държави на Балканския полуостров битува албанско население - Албания, Косово, Гърция, Северна Македония и Черна гора. Включително и в Южна Сърбия.
CV
Роден е на 1 април 1948 г. в София
Завършва специалност “История” в СУ “Св. Климент Охридски” със специализация “История на балканските народи”
Дълги години работи в Института за балканистика при БАН основно по албанска тематика - присъствие на Албания в международния живот и водената от страната международна политика
От 1998 до 2006 г. е посланик на България в Албания
От 2010 до 2014 г. е посланик на Бългаия в Косово
Води лекционни курсове в Софийския университет, НБУ и Дипломатическия инситут към МВнР
