Днес се навършват 25 години от 10 януари 1997 г. - деня, в който общественото недоволство срещу социалистическото правителство на Жан Виденов достига връхната си точка.
13 дни преди това - на 28 декември 1996 г., парламентът гласува оставката на кабинета “Виденов”, но той продължава да управлява до избора на ново правителство.
На 3 януари 1997 г. парламентът, в който БСП има мнозинство, отлага гласуването на внесената от опозицията “Декларация за спасение на България”.
На 10 януари гласуването на декларацията отново е отложено. Тогава парламентът е обграден от стотици гневни граждани. Част от тях успяват да нахлуят в сградата. Десетки протестиращи са ранени, след като полицията и вътрешните войски със сила разпръскват множеството пред Народното събрание.
След 99 дни управление на служебния кабинет “Софиянски” СДС печели изборите и на 21 май 1997 г. Народното събрание назначава правителство, начело с Иван Костов.
В интервю за книгата “Как се става министър в България” проф. Румен Гечев разказва за икономическите мерки на червеното правителство. Тогава Гечев е вицепремиер и министър на икономическото развитие. Вижте какво казва той за онези драматични събития преди 25 г.
Румен Гечев, вицепремиер и министър на икономическото развитие в кабинета “Виденов” (1994-1997):
С МВФ разработихме валутен борд през 1996 г.,
но превратът го отложи
Новоизлюпени “капиталисти” бяха източили банковата система
Нямаше никакви резерви за компенсиране на наглия грабеж. Тогавашното ръководство на БНБ бе издало около 80 лиценза на нови търговски банки и с години беше си затваряло очите за методичното разграбване на тези банки чрез схеми на не обслужвани кредити.
Това наложи вземането на непопулярни мерки като закриването на губещи държавни предприятия. Разчетите показваха, че с това решение на правителството 30 хиляди души ставаха безработни.
Но си давахме сметка, че ако не освободим тези 30 хиляди веднага, по-късно заради верига от фалити на свързани с тях фирми
ще трябва да съкратим
сигурно 300 хиляди
Изборът на “по-малкото зло” е труден и политически неблагодарен.
След държавния преврат от януари 1997 г. новите управляващи и бързо богатеещите нови господари на деня положиха успешни пропагандни усилия да прехвърлят цялата вина за острата банкова криза върху правителството “Виденов”. И успяха в немалка степен.
Нищо, че за банките по конституция отговаря БНБ и че всеки министър го грози затвор, ако се намесва в кредитирането или при лицензирането и надзора на банките.
Заедно с МВФ разработихме системата на паричен съвет (валутен борд). По този механизъм започнахме подготовка още през пролетта на 1996 г. Предложението дойде от директора на МВФ за Източна Европа г-н Майкъл Деплер.
Ние внимателно анализирахме това предложение, направихме детайлни разчети и след като получихме уверения от фонда, че ще ни осигурят около 800 млн. щатски долара валутен резерв, пристъпихме към реализация.
Прокарахме пакета от мерки през Висшия съвет на БСП. С министъра на финансите Димитър Костов внесохме и защитихме борда в парламентарните комисии по бюджет и финанси и икономическа комисия.
Уви, заради преврата през януари 1997 г. въвеждането на борда се отложи чак за средата на 1997 г. Българите загубиха много, а
сценаристите на метежа
спечелиха още около 250
милиона щатски долара
от нагнетяването на паника с курса на долара.
Създадохме Национална фондова борса. Към януари 1995 г. имаше 17 псевдоборси, където чевръсти измамници крадяха парите на хората, продавайки им някакви хартийки като ценни книжа, но без никакво покритие. Формирахме Комисията за ценни книжа, която е основата на сегашната Комисия за финансов надзор.
Приехме закон за чуждите инвестиции и открихме Агенцията за чуждестранни инвестиции.
Фактически стартирахме приватацията. До януари 1995 г. бяха приватизирани под един процент от държавните предприятия, т.е. пет години няколко хиляди държавни фирми агонизираха и завличаха цялата икономика. Чрез касова приватизация постигнахме почти 15% приватизирани активи на държавни фирми, а чрез боновата приватизация още 12%.
Гордея се, че с моя екип продадохме 60% от “Соди”- Девня, за 150 млн щатски долара в брой. Това е повече, отколкото приходите от цялата приватизация на индустрията в следващите години.
И нещо особено важно - това бе пример как трябва да се приватизира: световни пазарни цени на акциите, запазени работни места, високи заплати, нови технологии. И днес приватизираната фирма е сред водещите доставчици на световния пазар.
Фактите са категорични, че това е
единствената читава
сделка за целия преход!
При нашето управление България стана член на Световната търговска организация от януари 1996 г. А в края на 1995 г. подадохме официална молба за членство в ЕС.
Муравей Радев, министър на финансите в кабинета “Костов”(1997 - 2001):
Привлякох Бодо Хомбах
в препирнята за втори мост над Дунав
Виденов ни завеща 310% инфлация и курс 500 лева за долар
Всяка реформа, всяка промяна се съпровождаше от яростна съпротива на БСП, която бранеше със зъби и нокти марксистко-ленинските си постулати за икономиката, обществото и държавата като цяло.
Въпреки това успяхме, защото правителството беше отбор от единомишленици, които знаеха какво целят и как да го постигнат. А премиерът ръководеше компетентно и умело координираше работата на министрите си.
Питате за наследството. Всички управления са се оплаквали и оправдавали с наследството от предишните. Но на фона на това, което Жан Виденов ни завеща,
тези оплаквания
са по-скоро
глезотия
Защото днес няколко процента рецесия на икономиката, дефицит на бюджета от 3-4% или инфлация от 4-5% ни се струват катастрофа.
За съпоставимост сравнете ги с онези от 1996 г.:
1. Икономически растеж (отрицателен) - 10%
2. Бюджетен дефицит - 11%
3. Инфлация – годишна - 310%
4. Курс на щатския долар - 500 лв./долар
5. Лихвени разходи в бюджета - 60% от всички разходи
6. Валутен резерв в края на годината - 500 млн. долара.
7. ДДС - увеличено от 18 на 22%
8. Контролирани и фиксирани цени – над 50% от всички
9. Лихвен процент - 215%.
Тези данни са сухият числов израз на грандиозната национална катастрофа, която БСП причини. Изразява се най-общо с банкрута на банковата система – 16 банки фалираха, пълен провал на държавния бюджет, хиперинфлация, икономически колапс, масови фалити, огромна безработица, тотално обедняване на населението и криза 4 в 1 - финансова, икономическа, социална и политическа.
Имам основание да се гордея с резултатите, които правителството като цяло постигна, защото сам министър малко може да свърши. А тези резултати наистина са повод за гордост, защото:
Успяхме бързо да овладеем Виденовата криза, въведохме Валутния борд и законодателно извършихме същинските пазарни реформи в целия обществено-икономически живот - в икономика, финанси, социално осигуряване, здравеопазване. В публичния и частния сектор.
Извърши се основната част от касовата приватизация. Осъществихме мащабна данъчна реформа, която приравни данъчната ни система към най-добрите европейски образци.
Проведохме
безкомпромисна
война
с организираната престъпност – икономическа и криминална. Създадохме благоприятен икономически и инвестиционен климат. Възстановихме доверието в България на международните финансови институции и започнахме преговори за приемането ни в ЕС.
В крайна сметка постигнахме завидна финансова стабилност и поставихме началото на висок и устойчив икономически растеж, които всички следващи правителства успяха да съхранят.
И все пак нещо, с което винаги ще се гордея в личен план. Знаете, че имаше остри спорове за строежа на Дунав мост ІІ с Румъния, която категорично отказваше втори мост. Хрумна ми идеята да вкарам в препирнята Бодо Хомбах - координатор на Пакта за стабилност. Човек с огромно влияние на европейско ниво и добър мой личен приятел. Обясних му подробно проблема и го уверих, че ако помогне, ще стане национален герой на България. Само два месеца по-късно той организира двустранна българо-румънска среща в Брюксел, на която с помощта и на комисар Ферхойген успяхме да пречупим ината на министър Басеску (по-късно президент на Румъния) и да подпишем толкова жадуваното споразумение за новия мост.
