Рискът от конфронтация между САЩ и Китай е по-голям, отколкото е бил от десетилетия, като е възможен въоръжен конфликт, предизвикан от китайски действия срещу Тайван, пише за Wall Street Journal Андрю Мища, декан на Колежа по международни въпроси и сигурност към Европейския център за анализи на сигурността „Джордж Маршъл” в Гармиш-Партенкирхен. Преводът е на „Инвестор“.
В „Обречени на война: Могат ли Америка и Китай да избягат от капана на Тукидид?“ (2017), Греъм Алисън оприличи ситуацията с Пелопонеската война, която атинският историк е смятал за неизбежна, защото Спарта се е страхувала от надигащата се мощ на Атина.
Истинската причина за сегашното напрежение е по-малко свързана с упадъка и възхода на великите сили, отколкото с възприятията за заплахите, оценките за баланса на силите, автономните преценки и вътрешните решения, които движат Китай и Русия вече няколко години . (Те все повече се съгласуват в опозицията си срещу САЩ и международния ред след Студената война.) Увеличаващата се заплаха от интензивна война се ръководи от нарастващото убеждение на елитите в Пекин и Москва, че предимствата на САЩ и техните съюзници ще се увеличават (което прави победата все по-недостижима), освен ако не направят нещо скоро.
Има три основни причини, поради които Китай и Русия може да искат да се изправят срещу САЩ и техните съюзници по-рано, отколкото по-късно, вероятно в рамките на пет години. Първо, на американската армия ще й е необходимо време за преструктуриране от борбата с тероризма към интензивен конфликт с велика сила. Стратегията за модернизация на армията, публикувана през 2019 г., определя 2035 г. като краен срок за трансформирането й в многофукнционална сила. От руска или китайска гледна точка това означава, че всяка допълнителна година ще измества баланса, който в момента ги благоприятства в някои области, в полза на Америка.
Вторият фактор са вътрешните условия в САЩ и Европа. Западните демокрации са ударени от тройния ефект на ковид; все по-острата масова имиграция, на която техните правителства изглежда не могат да отговорят ефективно; и надигащата се културна революция, особено в САЩ, която вероятно ще достигне своя връх през следващите две години. Това засегна националното сближаване в целия Запад, подхрани недоверието в правителствата и пося семена на съмнение, че наследените демократични институции и процеси са в състояние да отговорят на основните изисквания на управлението и да задоволят гражданите. След като Америка веднъж излезе от сегашната си вътрешна турбуленция в стил 70-те години на миналия век, реконсолидираните САЩ, с ключовите си производствени вериги за доставки, върнати обратно от Китай, ще представлявят много по-страховит враг за Пекин и Москва от днес.
Добър индикатор са последните доклади, че САЩ са направили качествен скок в технологиите за хиперзвукови ракети, който вероятно ще елиминира предимството, което Русия и Китай се надяваха да запазят чрез инвестициите в собствените си програми. Независимо от тяхната бурна пропаганда, Пекин и Москва ясно осъзнават, че американската научноизследователска и развойна база може да бъде мобилизирана за подобряване на способностите на САЩ. Времето е на страната на Америка, когато става въпрос за качеството и сложността на нейните оръжейни системи.
Третият фактор: нарастване на вътрешния натиск в китайското и руското общества. И за двете страни демографските тенденции и настоящите прогнози рисуват мрачна картина. През 2021 г. Китай отчете първия си прогнозиран спад на населението след глада, който придружава „Големия скок напред“ на Мао Дзедун от края на 50-те години. С официален коефициент на раждаемост от 1,3 деца на жена - далеч под този на заместване от 2,1 и отчасти в резултат на политика за едно дете, която вече е облекчена - има достоверни предвиждания, че населението на Китай ще достигне своя пик през 2022 г. и че ражданията ще продължат да намаляват, като починалите ще надвишават новородените с 6 милиона през 2025 г. Населението на Русия пък се очаква да намалее от 146 милиона днес до 121 милиона през 2050 г.
В исторически план войните често са започвали поради грешни изчисления, базирани на неточни разузнавателни оценки и подценяване на врага. В случая на стратегическата конкуренция на САЩ с Китай и Русия, рискът от война се е увеличил не поради техния подем, а поради начина, по който те оценяват реалните краткосрочни последици от решението на Вашингтон да пренасочи отбранителната си стратегия от борбата с тероризма и вътрешното изграждане към съревнованието и евентуално конфликта с великите сили. Дали ще избухне война ще зависи от това колко силно Пекин и Москва се страхуват от глобална промяна в баланса на силите през следващото десетилетие и колко нетърпеливи ще бъдат да използват настоящите относителни предимства, които смятат, че имат, за да преоформят света.
