Близки, приятели и роднини отдават последна почит на легендарния Боян Радев. Изтъкнатият борец, колекционер и филантроп почина на 18 декември на 83 години. Боян Радев остава в историята като първия българин с две олимпийски титли – от Игрите в Токио през 1964 г. и Мексико Сити през 1968 г.
Боян Радев е роден е на 25 февруари 1942 г. в с. Мошино (днес кв. Мошино на Перник). Състезател по борба класически стил, състезаващ се за „Спартак"-София.
Спортните му успехи включват:
- олимпийски шампион от Токио'1964 и Мексико'1968
- световен шампион от Толедо през 1966 г.
- световен вицешампион през 1962 и 1967 г.
- европейски вицешампион през 1968 г.
- спортист на годината в България за 1964, 1967 и 1968 г.
Боян Радев е първият кавалер на приза „Пиер дьо Кубертен" за особено големи заслуги към олимпийското движение. МОК му връчва „Трофей на президента". Международната федерация по борба го отличава със „Златна огърлица" и с първо място в Залата на славата в Оклахома (САЩ). Спортен клуб „Левски" го е обявил за спортист №1 на ХХ век. Носител е на орден „Стара планина", I степен.
Освен като изключителен спортист Боян Радев е известен и като виден колекционер и дарител. Обявен е за дарител № 1 на Националния исторически музей. В музея има наречена на неговото име зала „Дарение Боян Радев". В експозиция са изложени ценни паметници от колекцията му от над 170 експоната – икони, църковна утвар, дърворезби, каменни пластики, между които три мраморни римски портрета от ІІ-ІІІ век сл. Хр., изпълнени от неизвестен даровит скулптор.
Сред оброчните релефи преобладават посветителните паметници на Артемида, представени в архаичната иконография като покровителка на природата и живота, което може да се свърже със старата тракийска почит към Великата богиня майка в хипостазата ѝ на Потния терон.
Радев дарява на НИМ и всички свои награди и отличия от борбата.
