- Вместо да натискате цените, дайте
целеви компенсации за повече бедни
- Ако съдим по енергийния популизъм,
преходът явно не е свършил
Народното събрание изненада всички, включително новото правителство, с мораториум върху цените на ток, парно и вода.
Това стана ден, след като на теория независимият регулатор стартира процедура по промяна в цените на електроенергията и топлоенергията и публикува анализ с предложения.
Нека други да коментират политическия аспект на този своеобразен междуинституционален екшън. Икономическият поглед върху ситуацията налага да кажем следното.
Първо и най-фундаментално – изглежда, като общество не се научихме за повече от три десетилетия, че
цените са
най-важният
сигнален и
координационен
механизъм
в човешките и стопанските отношения. Те показват предпочитанията и оскъдността, те казват какво се търси и какво – не, казват за кое не стигат ресурсите и кое е в изобилие.
По-високите цени на енергията, при това в Европа и глобално, трябва да ни подскажат, че има проблем – в потреблението, в производството, в добива на ресурси, в държавните регулации, в данъчното регулиране. Това е “голямата картина” – а на ниво домакинство по-скъпата енергия е стимул за икономия, спестяване, повишаване на ефективността.
Ако държавата напълно защити битовите потребители от тези пазарни сигнали, каква ще е мотивацията за покупка на енергийноефективни уреди,
да изолират
жилището си,
да не отопляват помещения, които не използват, и т.н.?
Извън този аргумент, дори с предлаганите увеличения – около 11% за тока например, домакинствата така или иначе получават доста силна защита.
И вместо да спорим по формулите и методиката на КЕВР, достатъчно е сравнението с потребителите на газ – за
газифицираните
жилища няма
регулаторен щит
и домакинствата, които се отопляват с газ, ще плащат около 3 пъти по-високи сметки от миналата година.
От всичко това следва една препоръка – нека оставим пазара да определя цените, а където все още няма добре функциониращи пазарни отношения и конкуренция, поне да има предвидими и икономически обосновани решения на независимия регулатор.
И вместо политиците да повтарят едни и същи клишета за цената на тока и парното от 90-те като най-голям приоритет на грижата за жизнения стандарт на населението, нека да съберат воля и да въведат адекватен механизъм за подпомагане на домакинствата с ниски доходи.
Каква социална политика е да държиш изкуствено цените на тока и парното ниски за всички? Какъв е моралният аргумент
да субсидираме и
да облекчаваме
тези, които
топлят 300
квадрата на ток и
ползват
джакузита и
басейни?
Защо трябва наред с пенсионера и работещата самотна майка с две деца да подкрепяме и хора с месечни доходи от десетки хиляди? В момента целевата помощ за отопление е 523 лева – не е малко за сезон, вероятно може още да се повиши, като се предвидят 3 или 4 стъпки според дохода.
Но проблемът е в обхвата – получават я изключително тесен кръг домакинства.
Критериите са такива, че двама работещи на минимална заплата с дете или двама пенсионери със средна пенсия нямат право на подкрепа – а е съвсем очевидно, че за тези домакинства разходите за енергия са сериозна тежест. Това са всъщност
най-бедните 5% от населението
По груба оценка, а и отчитайки статистиката за енергийната бедност на Евростат, вероятно обхватът на новата програма би трябвало да е 5-6 пъти по-голям.
Ако имаме такъв работещ механизъм, това ще гарантира, че много широк кръг лица и семейства ще получат компенсация, което да помогне те да останат зимата на топло, без да ограничават рязко другите си нужди. Такава компенсация може да е и по-гъвкава – в години с високи цени да е по-висока, при спад на цените да е по-ниска или дори да няма, може да е на няколко стъпки според дохода.
Но важното е, че тя ще отива при нуждаещите се и че ще е ограничена – т.е. покрива ти част от разходите, ако топлиш нормално скромно жилище и дотам; ако искаш да топлиш триетажна къща, оранжерия и три гаража – плащаш си по високата цена.
Накрая трябва да припомним, че дългосрочното решение е бърз икономически растеж и увеличение на доходите. В България темата за енергийните цени (а и на храните) е болезнена, защото много хора живеят с ниски доходи – и затова за тях
тези стоки тежат изключително
много на общия бюджет
Ако в България енергията за жилището е 11-12% от разходите на средното домакинство, в Германия е около 7%, а в други страни е дори по-малко.
