Нека да има плавен преход и достатъчно голям период за “Марица-изток” - поне 10 години, казва кметът на Стара Загора
За 2022-а трябва да заделим голяма част от парите в бюджета за инфраструктура и асфалтиране - започна голям воден проект и доста улици ще бъдат разкопани
Много по-трудно комуникираме със служебните министри. Поискал съм среща с няколко от тях, но все не мога да я направя. Не лична среща, а за проблеми на града
- Г-н Тодоров, виждам, че пред общината е сложен пътен знак “Забранено за велосипедисти”. Нормално - деца и тийнейджъри бяха превзели района с велосипеди и тротинетки и го ползваха като писта за екстремно каране. Какво е вашето впечатление, свикна ли старозагорецът да кара велосипеди и да се придвижва по-екологично?
- Смятам, че все повече хора използват този транспорт, което е радващо, защото това е алтернативен транспорт, който наистина е по-екологичен. Създава се култура - в началото имаше доста конфликтни ситуации, но сега малко по малко хората свикват да се съобразяват с другите участници в движението.
Имаме велоалеи,
които свързват
почти всички
квартали с центъра
Предстои да бъде изградена такава алея и от кв. “Кольо Ганчев” до центъра. Ще свържем с алея и Тракийския университет, ще изградим велоалея и до кв. “Зора”.
- Доскоро се говореше, че дотам ще пътува тролей.
- Сега виждам страшно много млади хора да карат тротинетки и явно трябва да свържем с велоалеи всички части на града.
- Тези велоалеи са малка част от многото проекти, които общината изпълнява тази година на територията на града. Как се оправяте в тази COVID обстановка?
- Определено е по-трудно. Добре, че ги има тези европейски пари, защото те дават възможност общината да реализира част от своите планове, като използва външно финансиране. Иначе COVID повлия много на бюджетите на общините, защото най-напред намали приходите, свързани с ресторантьори, тротоарно право, приходи от детски градини, и всичко това трябваше да се компенсира по някакъв начин.
Да не говорим, че самата събираемост беше по-ниска през миналата година, което също влияе върху бюджета.
А разходите ни
в пандемията
са по-високи -
трябват стимули за
хората, за бизнесите
Така че COVID повлия негативно върху общините, но с известни икономии успяваме да се оправим.
- Как помагате на хората и на бизнеса в тази обстановка?
- Намалихме тротоарното право на заведенията, които не работеха редовно, опростихме таксите за детските градини, макар че през цялото време плащаме заплатите на хората, които работят там. Друго не можем да направим повече - такива са ни възможностите.
Трябва да кажа, че миналата година имахме около 4 млн. лева по-малко приходи, което повлия негативно.
Надяваме се тази година да е по-добра по отношение на бюджета. Все пак не е имало такива кардинални затваряния, както през миналата година, и дано пандемията не се развива толкова сериозно, за да могат да работят всички бизнеси.
- Въпреки тези трудности през 2021 г. общината изпълнява доста проекти.
- Финансирането при всеки е различно. Обикновено има около 15%, които трябва да отделим от бюджета, но тези проекти са ни основни приоритети, защото - ако не успеем да използваме външния финансов ресурс, програмата ни ще бъде доста стеснена.
Обновяването на зоопарка трябваше да бъде готово до 30 септември. Фирмата изпълнител знае, че ако се забави, както се очертава, дължи неустойки по 1836 лв. за всеки просрочен ден. Закъсняхме и с отварянето на новия скейтпарк.
Но пък Станционната градина е готова и хората я ползват, без дори тя да е получила акт 16, което предстои да стане. Работим по ремонтите на Летния театър, на Руския пазар, предстои ремонт на училищата “Васил Левски” и “Христо Ботев”, изграждаме нова детска градина на мястото на бившия пазар до енергото, в кв. “Лозенец” строим нов охранителен канал и
подменяме
канализацията, за
да се хващат отрано
дъждовните води
и да няма наводнения
Продължаваме в кв. “Самара”, за да се подменят окончателно тръбите за водоснабдяването и канализацията, след което ще възстановим инфраструктурата с общински пари.
Цялостно бе ремонтиран информационният център на общината. Вече върви процедурата за предстоящия ремонт на Драматичния театър “Гео Милев”, предстои да класираме изпълнител. Във Второ основно училище ще бъде изградена столова.
В списъка са и още два пенсионерски клуба, а съвсем скоро започва и ремонтът на градските тоалетни. Старото депо за битови отпадъци на Мандра баир се рекултивира и превръща в земеделски земи, които могат да бъдат използвани.
- Хората питат какво ще се прави в новия гробищен парк край село Богомилово.
- Там буквално градим всичко от нулата и нещата ще се случват поетапно.
Нужни са сериозни
инвестиции, които
да дадат по-добър
облик на парка
Предстои да се построи ограда и ритуална зала. Парите трябва да се заделят година по година.
- Какво предстои догодина за общината?
- Преди всичко да довършим всички тези проекти. Както и да заделим голяма част от парите в бюджета за инфраструктура и асфалтиране, защото започна реализация на голям воден проект в центъра на града и ще бъдат разкопани много улици. Ще продължим така и през 2023 година.
- А предстоящото строителство на нова спортна зала в Стара Загора?
- Залата ще бъде с 5000 места. Проектирането се извършва в момента, имаме сключен договор - за него са отделени около 900 хил. лева. За самото строителство имаме 14,5 млн. лева, отпуснати на общината от държавата.
Но те няма да бъдат достатъчни и ще търсим отново помощта на държавата през следващата година, ще трябват още пари.
- Работите във време на политическа криза в страната. При тази днешна ситуация по-трудно ли е на общините, как се осъществяват контактите ви с централната власт?
- Определено ни е по-трудно, защото много по-трудно комуникираме със служебните министри. Аз съм поискал среща с няколко от тях, но все не мога да я направя.
Не лична среща за мои проблеми, а за проблеми на града и задачи, които предстоят пред нас. Но, за съжаление, не мога да осъществя такава среща, явно са много заети и няма възможност.
- Отказват ли или отлагат?
- Не ми се иска да смятам, че отказват.
Може би са заети,
може би не знаят
какво ще се случи
и докога ще
са министри,
и затова избягват да вземат категорични решения. Но това, че няма стабилност и няма кой да взема ясни и точни решения, пречи.
- Отдавна се говори за децентрализация на властта в България.
- Говорим за нея, но тя не се случва. От години в България никой не работи по децентрализацията. А е необходима сериозна административна реформа.
Ето, сега върви преброяване на населението, излизат информации за броя на жителите на общините. Вижда се, че много общини вече дори не отговарят на критерия, който се изисква за минимум население, за да съществуват. Така че трябва да се направи една много сериозна административна реформа - за броя на общините в страната.
Оттам нататък и за субсидиите и за финансирането на тези общини, за да могат повече пари да влизат в местната власт. Да се отделят част от данъците, които да влизат директно. Нали сега всички се бунтуват срещу това с постановления на МС да се отпускат пари на тази или на друга община по неясни критерии.
Затова трябва ясен механизъм, по който правителството да подпомага общините. И това трябва да стане или според броя на населението, или пък по друг икономически критерий.
Но това следва да се реши, за да може да бъде честно и справедливо за всички.
Като отпуска пари
държавата, да
може те да отидат
при всички общини
- Но ако утре кажат, че закриват примерно община Опан, защото тя е най-малката в областта, там ще се разсърдят.
- Е, когато се правят реформи, винаги има сърдити, това е ясно. А реалностите в България са се променили много през последните 20 години.
В същото време административната реформа така и не се е случила. И това е голям проблем.
- Община Стара Загора обаче има други проблеми. Ето, не утихват страстите около парк “Бедечка” - ще се строи ли там още, или не?
- Собствениците на реституирани имоти в момента обжалват в съда общия устройствен план и след като завърши това обжалване, вече ще можем да стартираме процедури по замени или отчуждаване, както са предвидени по закон.
С Министерството на отбраната имаме принципни разговори за предоставяне на общината на бивши военни терени, но все още нямаме прехвърляне на собственост. Но предстои и за това да говорим.
- Бъдещето на комплекса “Марица-изток” в контекста на зелената сделка също вълнува старозагорци - мнозина от тях работят там. Какво според вас трябва да се случи с централите на въглища и с рудниците?
- Трябва да има поне 10 години преходен период. През тези 10 години следва
да се изградят
индустриални зони,
част от които да
бъдат около Раднево
и Гълъбово
на сегашната територия на комплекса, и другата - до Стара Загора, на летището.
Явно рано или късно ще трябва да се разделим с въглищните централи, но нека да има един плавен преход и достатъчно голям период.
Немислимо е за по-малко от 10 години да се направи нещо дългосрочно и работещо - например индустриални зони като алтернатива на сегашните рудници и централи.
- Индустриална зона “Загоре” - първата в Стара Загора, вече е почти запълнена. В каква посока да е новата?
- Да, запълнена е. Дори един от инвеститорите там започва строителство и неговото предприятие ще бъде готово догодина. Трябва да разширяваме зоните, защото сега в Стара Загора няма големи индустриални терени, на които да поканим инвеститори.
Питате в каква посока да стане това. За мен това трябва да бъде летището със запазване на пистата му. То е собственост на държавата, но там имаме над 2 хил. декара, които могат да бъдат използвани.
Оказва се, че това е единственото голямо петно, върху което може да се направи голяма индустриална зона около Стара Загора, която да посрещне големи и много инвеститори. Говори се и за терена около село Еленино, но той е малък - 100-200 декара, и ще се запълни много бързо.
А в контекста на зелената сделка това може да бъде алтернативата. И след като евентуално се премине към зелена енергия, се надявам да се направи тази индустриална зона, която
да се напълни с
инвеститори, да
се създадат работни
места и там да
работят жителите
на Стара Загора
- Истина ли е, че населението на община Стара Загора намалява, каквито публикации се появиха напоследък?
- Намалява, но не толкова, колкото беше посочено. Даже имам данните на НСИ, мога да ги покажа. Защото се получава неразбиране у хората на базата на това, което е публикувано в медиите. Публикуват се неща, които едва ли не са 100% сигурни, а то не е така. Ето как изглежда според НСИ населението на общината през годините.
2000 г. - 173 хил. души, 2007 г. - 164 хил., 2011 г. - 159 200 души, и 2020 г. - 152 956, т.е. населението в общината през последните 10 години е намаляло с около 6200 човека. Но това е тенденция за цялата страна.
Гледаме града - в момента той е със 125 732 жители, през 2011 г. сме били 137 416 души.
Да, тук населението е намаляло с въпросните над 11 хил. души, които са фиксирани навсякъде, но видяхме, че в общината намалението е с 6 хил. Което показва, че в селата са се заселили нови хора, т.е. 5 хил. са се преместили от града в селата, а другите 6 хил. са отишли навън. Не е вярно, че 11 хил. са напуснали, реално те са 6 хил.
Разбира се, това не е хубаво като тенденция, но виждаме, че София се е увеличила с едва 13 хил. човека за последните 10 години. Това какво показва? Че смъртността в България е висока, раждаемостта е ниска и това, че хората бягат в чужбина.
Това налага
държавата да има
и по-сериозна
регионална политика,
която да стимулира хората да си остават по родните места и в градовете. Смятам, че в момента в София се наливат много средства.
- Това ощетява другите?
- Тя е един огромен център - икономически, административен, финансов, и в един момент става така, че София е големият град, към който всички се стремят, а другите изостават.
- Пак стигаме до централизацията?
- Да. И затова следва да се работи много умно по икономическата политика. Защо трябва София да бъде едновременно и индустриален център? Там имат достатъчно проблеми с трафика, със замърсяването, а в същото време продължават да инвестират и да правят индустриални зони. В Божурище например - защо е необходима там тази индустриална зона? Защо не се правят по страната тези зони?
