Политическата криза е очевидна - след като пропадна опитът на ИТН да състави кабинет с първия мандат, малка е вероятността правителство да има и с третия и отиваме към трети парламентарни избори за тази година наесен - заедно с президентските.
При липсата на редовно правителство в 46-ия парламент цари тежко разделение, а трябва да вземат решения, свързани с актуализацията на бюджета и със задаващите се здравна и мигрантска криза.
Как да се излезе от сегашната политическа криза? Има ли партия или личност, която може да ни изведе от нея? Този въпрос зададохме на трима леви интелектуалци - Андрей Пантев, Петър Волгин и Иван Гранитски, и на трима десни - Богдана Карадочева, Вили Лилков и Александър Петров.
Историкът проф. Андрей Пантев:
Опасен рецидив на онова “Могат ли българите да се управляват”. Невинаги новите лица са гаранция за успех
При създаването на българската държава основното възражение срещу нейното възкръсване е идеята, че българите не могат да се самоуправляват. Когато България се появява на картата, тя показва, че може да се управлява, и то успешно. Днес обаче виждаме, че този прецедент се възпроизвежда и онези преди повече от 100 години скептични съмнения в способността на българите да се управляват май имат своя опасен и закъснял рецидив.
Има ли партия или личност, която може да ни изведе от тази ситуация? Не виждам такива, доколкото наблюдавам всичко от страничен интерес. Но не винаги новите хора и новите лица са гаранция за нещо по-добро и по-успешно. Примерно много харесвам Костадин Паскалев, но той се държи резервирано и странично. Вероятно и той е разбрал, че стигаме до една много опасна точка, при която можем да кажем “толкова можем, така ни се пада”. Което е много тягостно в сравнение с онези големи надежди, с които България започва своя модерен държавен живот.
*Андрей Пантев е историк, бил е депутат в 3 парламента от гражданската квота на БСП.
Журналистът Петър Волгин:
Нови избори - не поредният кабинет на лицемерието
Почти сигурно е, че скоро пак ще има предсрочни избори. И това в никакъв случай не е лоша новина, не е повод за горчив 24-часов рев. Много по-зле щеше да бъде, ако беше съставено правителство върху онези принципи, които бяха огласени онзи ден в парламента.
Например този принцип: “Обещайте му нещо на Христо, пък после не го изпълнявайте”.
Или пък друг принцип – партията на Христо, спечелила 34 депутатски мандата, да има последната дума при всички назначения в държавата. Тези принципи са много по-вредни за демокрацията, отколкото ходенето на избори. Те окончателно показват на избирателите какво партиите разбират под понятието “демократични процедури”. Борба за постове разбират, естествено.
Колкото повече някой партиен лидер твърди, че изобщо не се интересувал от “порции”, че за него единствено принципите имали значение, толково по-сигурни можете да бъдете, че единственото, което го вълнува, е как да пласира повече свои съпартийци и партийни храненици на хубави държавни места.
Тези дни е модерно да бъде ругана партията ИТН. За всичко. Факт е, че формацията на Слави има за какво да бъде критикувана. Най-вече заради някои от кадровите си решения.
Да предлагаш за премиер Николай Василев с неговите идеи от 80-те години на миналия век или Петър Илиев за вицепремиер с поведението му на “батка от крайния квартал” и всички съмнения около плагиатство в дисертацията му, със сигурност не е проява на политическа мъдрост.
Обаче можете да бъдете сигурни, че кабинет с тези или други спорни лица щеше да мине без проблем, ако Слави беше удовлетворил претенциите за министерски постове на политическия “умнокрасивитет”. Преди години “автентичната десница” ухажваше Бойко Борисов и когато той дари с власт тази формация, сигурно отдавна сте забравили как се казваше тогава, нейните лидери престанаха да го обиждат и го обявиха за велик държавник.
Същото щеше да стане и със Слави. Но той не постъпи според очакванията им. И наистина, по-добре е да има нови избори, отколкото поредния кабинет на лицемерието.
* Петър Волгин е водещ на предаването “Политически НЕкоректно” по БНР
Нужен ни е опитен политик с европейско излъчване, който може да води диалог
Свидетели сме на провала на една политика, вдъхновявана и ръководена повече от една година от президента, от икономически сили вътре и вън от страната, и от личности, които въпреки че се самообявиха за “ново начало в политиката”, не показват никакъв политически потенциал. Очевиден е и провалът на партиите да създават и предлагат качествени политици и в парламента са попаднали абсолютно случайно хора, които не знаят защо са там и водят политическия дебат на изключително ниско, на моменти вулгарно ниво.
Нови парламентарни избори няма да променят съществено съотношението на политическите сили. Затова партиите, които се обявиха за промяна и спечелиха изборите, е най-добре да не бягат от отговорност, а да съставят правителство от опитни политици, което, макар и с кратък хоризонт, да замени реваншисткия тон на служебния кабинет с градивна политика, насочена към проблемите на хората.
В дългосрочен план изходът от политическата криза е в добронамерения и открит диалог между политическите партии и в смяната на президента Радев с опитен политик с европейско възпитание и излъчване, който може да води диалог и да бъде обединител.
* Вили Лилков е бивш лидер на ДСБ – София, и автор на книги.
Поетът и издател Иван Гранитски:
Програмно правителство с подкрепа на всички партии и критичен минимум от мислещи хора
Казвал съм го, сега потвърждавам - експертен програмен кабинет с усилието и участието на всички политически партии, представени в парламента, и извънпарламентарните групи, със срок за дейност половин, 1 или 2 години. Тъй като отечеството е в опасност и вече партийните пристрастия са гибелни. Само едно общо решение на разума.
Скептичен съм дали има предпоставки за такъв вариант, може и да бъркам. Но според мен той би бил добър.
Приоритетите преди всичко биха били висшите национални ценности, които не е задължително да бъдат определяни от брюкселските чиновници. Винаги давам пример с Орбан и страните от Вишеградската четворка - те са доказателство, че може да се защитават националните интереси въпреки ограниченията от Брюксел. Това би било добре за България.
С прискърбие ще кажа, че в сега действащите партии не виждам такава, която може да ни изведе от сегашната ситуация.
Сигурен съм, че във всички партии в парламента, а и извън него, има мислещи и разумни хора, които споделят този тип мислене. Но дали тези хора ще надделеят, дали ще оформят критичния минимум и критичната маса, която да реши това, се съмнявам много. Но сърцето ми желае и иска да се намерят такива хора, а ако не се намерят - вървим към още по-дълбоко дълбаене на дъното.
*Иван Гранитски е поет и издател.
Певицата Богдана Карадочева:
Трябва ни цивилизован и смирен човек с опит в кризите, като Петър Стоянов
Сякаш сме в нецивилизован, глупав скеч, някакъв хаос е. Такива безобразни обиди - така се карат комшийките. И агресия.
През 90-те години обществото беше много поляризирано, обаче имаше дебати, всеки си защитаваше позициите, каузите, имаше диалог, спорове. Но нещо се случваше. А това сега какво е?
Не знам как се излиза от тази политическа ситуация. Трябва някой цивилизован, интелигентен и по-смирен човек, защото от тази агресия ще се разболеем всички.
Мисля си, че този човек може да е Петър Стоянов. Много време съм го наблюдавала, защото бях съпричастна и навътре в нещата едно време. Сега съм телевизионен зрител. Но Петър е интелигентен, образован и респектира с поведението си дори световни политици.
Няма да забравя срещата с Бил Клинтън, когато след големия митинг на площад “Св. Александър Невски” той покани всички певци на демокрацията в Стъргалото с американския президент. Петър Стоянов става приятел с хората, което е много голямо качество. Клинтън го прегръщаше.
Петър е възпитан. Освен това има опит в кризите. Кризата през 1997 г. беше преодоляна благодарение на него. Не знам на колко хора е известно, че той е в управителния съвет на Александрийската библиотека. Това значи, че е оценен.
Едва ли би се съгласил да се върне отново в политиката, защото ще бъде обект на хули, на клюки и на безобразия, но около мен много хора говорят, че точно такъв човек трябва. Който малко да ни накара да се смирим.
Защото това в момента е бяс, лудост.
Иначе не знам коя партия може да се справи. Вече дори не е смешно. Наричат го цирк, но циркът е изкуство, там има салтомортале, което хората правят с риск за живота си. А това тук какво е? Този с онзи няма да говори, а се нахвърлят един срещу друг. Безобразие и невъзпитание! Затова трябва да се говори за възпитание и мярка.
Поетът Александър Петров:
Личност, около която да се срещнем - кой не позволи да стигнем до крайности през 1997 г.
Ако имаше рецепта как да се излезе от сегашната политическа ситуация, щеше да е лесно. Но няма. Ясна е само диагнозата.
А тя е натрупаната омраза вследствие на разпилените надежди на хората, несправедливостта, която ни се хили от всеки ъгъл, дълбоко ерозиралата ценностна система, поръсена с алчност, простащина, арогантност и суета. И в крайна сметка загубата на реалност повече или по малко от всички парламентарно представени сили.
Тази загуба на реалност ще възпроизвежда отново и отново сегашната политическа ситуация, ако не се потърси лек за нея. Виждам решението в това интересите на хората да бъдат приоритет, а не партийният егоизъм да доминира над всичко и всички.
Трябва ни партия или личност, около която да се срещнем и да намерим път един към друг. Това е особено важно за дясното пространство. Но партиите са на сцената и всички виждат какво се случва. Поговорката “Нова година - нов късмет” не работи. Това важи и за нови избори.
Мисля, че имаме една чисто човешка черта, която обаче е много характерна за това кьоше на континента, на който живеем. Ние често забравяме. Когато забравяме лошото, обикновено в някаква нова форма, цвят или консистенция рискуваме да го преживеем отново. По същия начин често забравяме и доброто. Не е нужно да изброявам колко хора и събития, които са били важни за нас, които са оставили маркер в живота и историята ни, са останали неоценени и не сме използвали техния потенциал. Хора на науката, културата, изкуството, а също така и в политиката. Личности с безспорни качества в своята област, с опит и морал. Ще назова само едно име - президента Петър Стоянов. Може би си спомняте кризата през 1997 г., когато България беше в изключително тежка ситуация, и заслуга на президента Стоянов е, че не се стигна до крайности, за които никой днес не би искал да си спомня.
Петър Стоянов категорично застана зад членството ни в НАТО, когато алиансът за много хора тук беше мръсна дума. Той доведе президента на САЩ Бил Клинтън - едно събитие,което няма аналог. И не само го доведе, а и го заведе в музикален клуб да послуша джаз и да чуе български изпълнители. Беше приет от всички европейски лидери. Така че авторитетът му е безспорен. А фактът, че е член на доверителния съвет на Александрийската библиотека, говори много. Защото на такава позиция няма начин да попаднеш, ако си с бели петна в миналото или с черни сенки в настоящето.
* Александър Петров е автор на текстовете на повечето известни “седесарски” песни, които ентусиазирано се пееха по сините митинги в началото на 90-те години, както и на хитове като “Богатство” и “Нашият град”.
