Направих всичко възможно дипломатите да не стават заложници на отношенията между правителството и президента, казва министърът на външните работи
- Г-жо министър, в края на февруари можем да кажем, че има месец до изборите, и затова нека се опитаме да направим една рекапитулация на вашия министерски мандат. Кои бяха най-големите ви успехи и в кое не сполучихте?
- Наистина е време за равносметка, макар че това е добре да се прави периодично, не само в края на мандата. Безспорно няма как да не започна с българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Това е един от най-важните успехи на този мандат.
- Исторически момент.
- Да, беше първото такова събитие по рода си в историята. Изненадахме приятно всички, включително и себе си. В организацията никога не съм се съмнявала, ние сме добри домакини, можем да се справяме с големи събития, не въднъж сме правили подобни форуми в България. Най-важното според мен, което не бе толкова видимо за публиката, но бе оценено от всички, е, че българската дипломация, администрация и политици успяха да бъдат истински честен брокер. Говорихме с всички, не само с големите страни в ЕС, за да успеем да постигнем съгласие и напредък по тежките досиета, които като че ли бяха блокирали преди това. И като външна политика - най-големият успех по време на председателството бе, че успяхме не само да имаме сериозни успехи, свързани с европейската перспектива на Западните Балкани и Срещата на върха за първи път от 15 г. в София, Софийската декларация и дневен ред, които още се изпълняват, вследствие на които се случи за пръв път от две години решение за разширяване. Но факт е, че две години и половина след нашето председателство всяко следващо се чувства дори длъжно да постави темата за европейската перспектива на Западните Балкани високо в приоритетите си. Успяхме трайно да наложим тази тема и безспорно мисля, че това е успех.
- Западните Балкани може да ги сложим и в графата с несполуките, особено ако говорим за Република Северна Македония.
- Ще се върнем на това, но нека продължа с равносметката, защото може би има нещо още по-историческо и от председателството, а това са ERM 2 и Банковият съюз. Освен това не само станахме член на Берлинския процес за Западните Балкани, а и дори успяхме да го председателстваме. Преди това, ако си спомняте, дори не бяхме канени като наблюдатели на тези срещи. Успяхме да осъществим визити на различни нива - министри, премиери и президенти, каквито никога преди това не са били реализирани. Говорим както за посещения у нас, така и за наши в чужбина. Визити, каквито никога преди не са се случвали.
- Припомнете ни някои от тях.
- Например визитата на премиера Борисов в Рияд, Саудитска Арабия, или пък на японския премиер Шиндзо Абе у нас.
- Факт е, че никога японски премиер не беше идвал в България в цялата история на дипломатическите ни отношения от 1919 г. Както и никога български премиер не беше стъпвал в Саудитска Арабия.
- Има още много подобни примери. Индийски външен министър не беше идвал у нас. Също така и външен министър на Обединените арабски емирства дойде за първи път, както имаше и наши посещения там.
- Открихте лично посолството в Абу Даби.
- Да, слава богу, свърши времето, когато България затваряше мисии по света. Отворихме посолство в Абу Даби, както и посолство в Рияд, а също и две консулства – в Тараклия и Барселона, вдигнахме статута на консулството във Франкфурт в Генерално консулство. Това няма как да не ме радва. Искаше ми се да са повече новооткритите мисии, защото имахме такива планове, но COVID пандемията и последвалата криза ги осуетиха. Но за четири години и това не е никак малко. А относно важните и знакови визити вероятно ще пропусна да спомена много. Но имахме посещения от министри на страни, които не бяха идвали в България от 25-30 години, като Мароко, Алжир, Тунис... За съжаление, заради пандемията аз не успях да върна тези визити, както и много планувани посещения в България на много мои колеги не се случиха. Но тези, които се случиха, бяха важни, защото дадоха нов тласък на двустранните отношения. Опитахме се да възстановим някои от старите връзки на България и да създадем нови.
- Поставихте фокус и върху Африка, която рядко е сред приоритетите на българската дипломация. Бяхте в Ангола и Намибия.
- Да, но преди това по време на европейското ни председателство имах добрия шанс да председателствам важни събития между ЕС и Африка. Първото бе в Южна Африка на Организацията SADC (Southern African Development Community) и това е събитието, което направи България видима и беше една от причините и даде тласък за реализирането на посещенията по-късно в Ангола и Намибия. След това дойде и голямата среща на ЕС и страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския регион, която беше в Того.
- Какво още оценявате като успех?
- В най-тежките месеци на пандемията, когато толкова хора бяха блокирани и не знаеха как ще се приберат, ние успяхме сравнително бързо да помогнем на всеки един българин, където и да беше по света, да стигне до дома. Успяхме да осигурим зелени коридори, помните как хора с малки деца бяха блокирани по границите. Имахме денонощни телефони с горещи линии с около 100 хил. обаждания. Начинът, по който функционират държавата и администрацията в криза, е също показателен, когато говорим за успехи. И затова е важно подобряването на административното обслужване.
- А какво направихте по тази тема, която най-често кара хората да негодуват?
- По тази тема направихме немалко неща. Аз бях изключително учудена, даже не исках да повярвам, когато разбрах, че в Министерството на външните работи в София, ако някой човек иска да заплати за административна услуга, това може да стане само с таксова марка. По никакъв друг начин - нито в брой, нито с ПОС терминал или по банков път можеше да се заплати. Представяте ли си? Както в миналия век! Да си призная, дори не подозирах, че този метод на плащане все още съществува. А в нашето министерство се оказа, че не само съществува, но и бе единствено възможен.
- Вече не е така, предполагам.
- Вече не! Не само в София, навсякъде вече имаме ПОС терминали. Това е нещо, за което много пъти преди сме получавали сигнали от наши сънародници в чужбина, които се чудеха защо трябва да носят пари в брой, след като навсякъде вече може да се плаща с карта. Също така направихме реконструкция и ремонт на доста от консулските служби, така че нашите сънародници да се чувстват комфортно. Намалихме таксите за някои услуги, които бяха неоправдано високи.
Всеки момент ще стартира след дълъг тестови период и система за електронни услуги, чрез която българските граждани ще имат възможност да подават заявленията си за лични карти и международни паспорти онлайн. Убедена съм, че това ще бъде огромно облекчение за всички. Още повече поради огромните разстояния, които трябва да пропътуват някои от нашите съграждани, живеещи зад граница.
В България само на едно място в София можеше да се получи апостил. И ако си от Русе, Варна или откъдето и да било в страната, трябва да дойдеш до София, за да получиш тази услуга. Вече във всеки един от 28-те областни града се извършва тази заверка. Това доведе и до намаление на разходите и съответно на таксата за тази услуга.
Има и нещо друго, важно не само за мен, но и за самата дипломатическа служба. Успяхме да увеличим заплатите и благодаря за разбирането на премиера и министъра на финансите.
- Министерството на външните работи винаги е било в дъното на всички таблици за заплащане.
- Да, в сравнение с останалата администрация, дори няма смисъл да говорим за частния сектор. В същото време изискванията тук са огромни. За започване на работа ти трябват магистратура и два езика. Трудно ни бе да задържаме младите хора, а и не само младите. Увеличихме заплатите на служителите зад граница с 30%, а сега предстои увеличаване на заплатите и на тези, които са в София. С което може би ще стигнем в средата на таблицата за възнаграждение в държавната администрация, а не да сме в дъното, както беше.
В министерството работят много добре подготвени дипломати. На много от тях не бе даван шанс да бъдат ръководители на мисии. В двете големи ротации, които направихме, особено във втората, наистина ми се искаше да дам шанс на тези прекрасно подготвени дипломати. Някои от тях са с над 20-годишен стаж в министерството.
- Имаше коментари, че сте феминизирали министерството.
- Направих опит, признавам си, но неуспешен, защото все още българските жени и с ранг посланик, и като ръководители на мисии са доста под броя, който се приема за нормален в ЕС. Но вървим в правилната посока.
- Изпратихте жени посланици във важни страни като Германия, Индия и Иран.
- Да, също така за първи път е предложена жена за посланик в ООН. В Япония също посланикът ни ще бъде жена. Имаме прекрасни дипломати жени. Но и на много мъже - прекрасни дипломати, се даде шанс за първи път да заминат като ръководители на мисии.
- А преборихте ли се с политическите назначения?
- Падна доста процентът на тези назначения. В последните 20 години никога не са били по-малко. Аз дори не ги наричам политически, мисля, че е грешно наложен термин. Да ги наречем външни на министерството хора, защото част от тях са били и преди посланици, много от тях имат своите безспорни качества. Нека да ги определим като некариерни дипломати.
- Ако ви признаем кариерната политика за един от плюсовете в мандата, не бива да забравяме, че всичко това се случваше в условията на сложни отношения с “Дондуков” 2. Към днешна дата можем ли да кажем, че сте направили всичко възможно като ръководител на българската дипломация, за да преодолеете тази трудна комуникация с президентството?
- Да преодолея трудната комуникация с президента, за съжаление, не съм успяла. Все още имаме такива затруднения, но съм направила всичко възможно българската дипломатическа служба да не става заложник на обтегнатите отношения между правителството и президента. Защото не е честно професионалните дипломати да стават заложници на тези отношения. И тъй като в едно прессъобщение президентът обяви, че никога не е предлагал и предложенията за посланици се правят от министъра на външните работи, този път аз направих всички предложения, без изобщо да ги съгласувам неформално с него.
- Това проработи ли?
- Имаше някои предложения, за които той просто замълча. Не отговори на писменото ни предложение.
- Дайте пример за такава кандидатура, отхвърлена от президента.
- Даниел Митов например. И продължавам да твърдя, че това беше грешка на президента. Още повече че имам сигнал от румънските колеги, че за тях това е чест, че съм предложила бивш външен министър за посланик в Румъния. Както и очаквах, защото няма държава, която да не приеме такова назначение като чест. Но въпреки различията с президента все пак успяхме, въпреки забавянията с много месеци, да придвижим този процес и България да има своите посланици. Защото от всичко това страдаше България, а не президентът или външният министър.
- Сега за Румъния кандидатурата продължава ли да е вакантна?
- Направихме ново предложение, но все още нямаме отговор от президента.
- По темата за Балканите, въпреки успехите, отношенията ни с Република Северна Македония са особено обтегнати, а би трябвало точно с тази държава да имаме най-топлите и братски връзки.
- Факт е, че направихме видима и активна нашата политика на Балканите. Още в първите 2-3 месеца на мандата си обиколих всичките страни от региона. Това беше целта ми като министър. Разбира се, отидох и в Румъния, и в Гърция като съседни страни и членки на ЕС. Постоянно сме се виждали с колегите в рамките на различни форуми. Целта на България е - и не само на това правителство, поредица от правителства са работили - да имаме добри отношения с всичките си съседи.
Да, с Република Северна Македония като че ли през последните години има нещо недоизказано и недовършено, макар че това не е само през последните години. Но фактът, че е толкова видимо и винаги във фокуса на общественото внимание, мисля, че ще помогне за разрешаването в крайна сметка. Това възпитание на поколения в омраза към България и българите е в основата на нашия проблем.
- Ще се преболедува ли това?
- Нямаме друг избор. Трябва да се преболедува. Ние винаги сме ги подкрепяли и в най-трудните моменти, ще продължим и сега го правим. Не ми се искаше те да водят толкова преговорите чрез медиите, което доведе до тежка риторика, защото после е трудно да се отречеш от казаните думи. Разбирам, че много често се говори за собствената публика, но не е редно в XXI век да се печелят избори с кампания срещу която и да е от съседните ти държави. Не може това да продължава така.
- Има и теза, че Сърбия и България водят студена война на територията на Република Северна Македония. И цялата пропаганда и език на омразата срещу нас, които се вихрят в Скопие, са провокирани от определени кръгове в Белград. Зададох този въпрос и на сръбския външен министър Никола Селакович, когато бе наскоро в България – първа подобна визита след седем години, което е друг показателен факт.
- България не води война със сигурност. Нито с Република Северна Македония, нито със Сърбия, нито с която и да било друга част на света. Но за никого не е тайна силното влияние на Белград в Скопие и със сигурност я има тенденцията за приближаването към сръбския език, сръбския бизнес и институции. Тази тенденция не е спирала през последните близо 30 години и това е разбираемо. Но целта на България не е да развали техните приятелски отношения. Нека са приятели. Ние просто искаме да имат приятелски отношения и с нас. Нека всички сме приятели. Нека сме свързани, нека строим заедно.
Не може с Република Северна Македония да нямаме жп линия. Не може да създават административни пречки пред българските компании. Опитът да се представи България като исторически реваншист от XIX век е крайно неприемлив, защото нашите проблеми са в реалността. Най-важното е да се успокоят емоциите и да гледаме прагматично.
Със Сърбия до края на тази година най-накрая ще имаме магистрала от София до Белград. Сръбски външен министър наистина не беше идвал на двустранно посещение в България от много време. Радвам се, че България беше втората страна от региона, която той посети. Имаме добри отношения със Сърбия, разбира се, винаги поставяме въпроса за българското малцинство там, за достъпа до образование и учебници на майчин език, за развитието на района, за инвестиции и т.н.
- Успяхте ли да намерите баланса между Москва и Вашингтон, още повече че в момента в София имате това преимущество и двете велики сили да имат жени за посланици?
- Работим еднакво добре с всички чуждестранни посланици в България и за нас няма разлика кой от коя държава е, а полът още по-малко има значение. Но по отношение на въпроса за баланса ще кажа, че на първо място стоят българските национални интереси. Българската геополитическа ориентация е ясна и надявам се да не бъде поставяна под въпрос. Стратегическият диалог със САЩ и визитата на премиера във Вашингтон са показателни какви отношения имаме.
С Русия също реализирахме доста посещения, и то на най-високо ниво. На всички нива всъщност – президент, премиер, външен министър... Когато аз посетих Москва, български външен министър не бе ходил там от 2011 г. Имахме и планирана визита на Сергей Лавров в София, но заради COVID кризата това, за съжаление, не се случи. Имаме прагматични и честни отношения с Русия, без да си спестяваме нещата, които не ни харесват.
- Имахме случаи на изгонени дипломати, ние - техни, те – наши на реципрочен принцип.
- Едва ли на руснаците им е било приятно, че от октомври 2019 г. досега 5 души обявихме за персона нон грата, но пък на нас още повече не ни е приятно техни служители да извършват забранени от нашия закон дейности като опити за придобиване на държавни тайни или вербуване на хора с цел придобиване на такива тайни.
- Къде според вас бяха несполуките ви в този ви мандат?
- Въпреки че от самото начало смятах, че трябва да има сериозен фокус върху отношенията ни с Индия, за съжаление, не успях да се фокусирам върху тези отношения. А Индия е най-голямата демокрация в света и е естествен партньор на ЕС и България, има огромен неизползван потенциал. Имахме намерение да направим посещение, в което да бъде включена и бизнес част, но то беше в програмата за 2020 г. и пандемията го осуети. Както и част от африканските посещения, които бяхме планирани. Можеше по-рано да направим и електронните услуги, но твърде дълго продължи тестовият период. Трябваше да вкараме в ред законодателството за служебните и дипломатическите паспорти, защото се оказа, че има бегло изброени критерии и широка възможност за интерпретации. Предложихме това да се реши на ниво закон и да не се оставя на нивото на подзаконови разпоредби. Това в момента е на обществено обсъждане и не виждам кой знае каква съпротива по въпроса, но не знам дали ще остане време на това Народно събрание да приеме такъв закон.
- Едва ли ще има голяма обществена съпротива по въпроса за законови ограничения за издаването на специални паспорти, защото отминаха тези времена, в които приносителите на такива паспорти можеха да пътуват привилегировано. Сега силата на обикновения български задграничен паспорт е толкова голяма, че да пътуваш със служебен или дипломатически, е безсмислено, да не говорим, че има страни, в които специален паспорт би ти създал повече проблеми, отколкото нормален.
- В интерес на истината доста писма получаваме от администрациите за специални паспорти и не мога да разбера на какво се дължи това желание. Моите дипломатически паспорти стоят тук, в касата на министерството, и ги нося само когато пътувам по служба. И така трябва да бъде. Реално погледнато, този паспорт не ти дава кой знае какви правомощия. Дори в някои страни, абсолютно съм съгласна с вас, можеш да имаш повече усложнения. И когато пътувам в Европа дори служебно, пътувам само с личната си карта. Дипломатическият ми паспорт на министър се използва само в държави извън Европа. А този паспорт дори не дава възможност за безвизово пътуване. Твърде малко са държавите, където на двустранна основа сме постигнали такова споразумение за безвизово пътуване с дипломатически и служебен паспорт. Затова и не мога да разбера тази страст у някои към този вид документ.
