Димитриос Хронопулос: Учители и медици, отказали да се ваксинират, бяха спрени от работа и заплата, в Гърция мерките проработиха

https://www.24plovdiv.bg/mnenia/article/10322029 www.24chasa.bg
Димитриос Хронопулос е посланик на Гърция в България от октомври 2019 г. Завършил е Юридическия факултет на Атинския университет, има следдипломна квалификация от Харвардския университет в САЩ. Работил е в посолствата на Гърция в Турция, САЩ, Германия и Нидерландия, както и в представителството на страната в НАТО. СНИМКА: Румяна Тонева

 Положителните проби от тестовете стабилно остават под 1%, казва гръцкият посланик у нас

- Г-н посланик, как Гърция се справя с COVID кризата?

- Пандемията COVID-19 е фактор, който изненада всички ни и като катализатор оказа влияние върху нашето всекидневие, човешкото поведение и социалните отношения. Оказа влияние върху икономиката, търговията, дори и върху геополитическия баланс на международните отношения. Както всички страни, така и Гърция беше изненадана и засегната.

От самото начало гръцкото правителство управляваше отговорно кризата, с технократски критерии. Тоест възложи управлението на пандемията на комисия от научни специалисти и въз основа на техните доклади и предложения взе необходимите решения, опитвайки се, от една страна, да убеждава гражданите да действат като партньори в управлението на кризата, а от друга, налагайки, особено в началото, строги мерки за предотвратяване загубата на контрол върху пандемията.

Днес може да се каже, че политиката за управление на пандемията в Гърция е до голяма степен ефективна. Около 62-63% са вече ваксинираните, докато около 9-10% от населението вече е преболедувало. Процентът на положителните проби от извършените тестове остава стабилно под 1%.

Разбира се, има проблеми, създадени от тези, които се противопоставят на ваксинацията, но техният процент не е много голям. Този начин на управление на пандемията доведе до осигуряване на условия за сигурност, така че туристическата индустрия да може да функционира много ефективно.

Тази година производството работи сравнително нормално, износът се увеличи и като цяло беше достигнат темп на растеж от над 6%, дори оценките на международните финансови институции предвиждат още по-голям растеж до края на годината.

- Властите във вашата страна наложиха строги мерки - в обществения транспорт и почти навсякъде другаде се изискват ваксинационни сертификати или отрицателни тестове. В същото време за всички ваксинирани сякаш има свобода да живеят както преди пандемията. Как гърците приемат тази политика?

- Истината е, че почти от началото на пандемията гръцкият премиер предложи на нашите европейски партньори приемането на ваксинационен сертификат, който да послужи като “зелен паспорт” за пътуванията между страните на ЕС. Целта беше улесняването, в рамките на възможното, на движението на хората и стоките, за да се намали негативното въздействие на пандемията върху социалното, икономическото и културното функциониране на нашите общества.

В крайна сметка и въпреки първоначалните опасения сертификатът за ваксинация беше приет от всички, улеснявайки по този начин икономическите, търговските и други дейности между нашите страни. В същия дух философията на гръцкото правителство вътре в страната е предоставянето на пълна свобода за човешките дейности на ваксинираните.

Държавата дава възможността за безплатна ваксинация на всички граждани, но ако някои отказват или не желаят да бъдат ваксинирани, те трябва да поемат съответните разходи.

- Тоест?

- Да приемат ограниченията в начина, по който се движат и работят, и да заплащат разходите за PCR тестове за диагностициране. Общественото здраве е благо за всички и отговорността не е само на държавата, но и на всеки отделен гражданин. По-голямата част от гърците приемат мерките, наложени от държавата, но съществуват, разбира се, и такива, които отказват да бъдат ваксинирани или които се противопоставят на ограниченията от страна на държавата.

- Защо се наложи в Солун и северните части на Гърция да бъде въведен вечерен час и по-строги мерки, какво е обяснението за ниската ваксинация на населението там?

- От момента, в който части от гръцкото общество, особено в Северна Гърция, повлияни от безотговорни кръгове, демонстрираха нежелание да уважат мерките, предприети от правителството за справяне с пандемията, налагането на по-строги мерки, като въвеждането на вечерен час, беше неизбежно.

Също така друга ефективна мярка се оказа преустановяването на работата на държавни служители, като медицински персонал и учители, които отказваха да бъдат ваксинирани. По този начин, от 1 септември, лекарите, медицинският персонал или учителите, които не са били ваксинирани, трябваше в рамките на един месец да бъдат ваксинирани. В противен случай, без да бъдат уволнявани, преминаваха в режим на преустановяване на работата - тоест без да работят, но и без да получават заплата, за периода, в който остават неваксинирани. В резултат на това, докато преди прилагането на тази мярка медицинският персонал беше ваксиниран 75%, днес този процент възлиза на 95%.

- Имате ли вече общи данни за българското участие в гръцкия туризъм тази година?

- Пълната картина може да се види в края на годината. Съгласно временни данни, през периода януари - юни 2021 г. Гърция е била посетена от 143 500 българи, а за същия период през 2020 г. – от 830 000. Разбира се, през летния период броят на българските посетители тази година е бил особено висок. По същите данни средната продължителност на престоя в Гърция на българските туристи за първите 6 месеца на 2020 г. е 1,7 дни, докато за същия период на 2021 г. е 4,1 дни. Миналата година разходите на всеки българин за едно пътуване са били 86,6 евро, а тази година 193 евро.

- Наблюдава ли се засилен миграционен натиск към Гърция и как взаимодействате с България по този проблем?

- Вярно е, че през последната година има по-малък имиграционен натиск в Гърция, от една страна, поради пандемията, главно обаче поради мерките за граничен контрол и защита на границата, предприети от гръцките власти с подкрепата и средствата на ЕС, като FRONTEX.

Решителността на Гърция да защити своите граници, т.е. общите европейски граници, по време на кризата през март 2020 г., подейства като катализатор. Както нелегалните имигранти, така и трафикантите, но и онези, които се опитваха да използват като инструмент миграционните потоци, се убедиха, че толерантността е изчерпана, като техните усилия пък само ги разобличават.

Проблемът, разбира се, все още съществува, но до такава степен, че в момента е под контрол. Имиграцията не е проблем само на Гърция или на България и ще трябва да го управляваме като общ европейски проблем, защото засяга всички наши партньори. С българските власти сме в редовна координация и сътрудничество както на двустранно равнище, така и на ниво ЕС.

Дори през последните дни имах срещи в Министерството на външните работи на България, а компетентният гръцки министър ще посети София и ще проведе разговори с министъра на вътрешните работи на България утре.

- Като посланик на страна, която дълги години бе в трудни преговори с Република Северна Македония, смятате ли, че София може да намери работещо решение в спора със Скопие?

- Абсолютно съм убеден в това. Отговорност на двете съседни държави е да търсят, без чуждо влияние, най-доброто решение на съществуващата безизходица. Знаете, че историята е написана и не се пренаписва. България, Република Северна Македония и всички други съседни държави, включително и Гърция, сме длъжни да очертаваме и да изграждаме своето общо бъдеще върху настоящата карта на региона.

Време е за отговорни политически решения и от двете заинтересовани страни. Учените историци, лингвисти и др. е полезно да разговарят, а ние да слушаме с интерес техните възгледи. Обаче международните отношения се оформят от решенията на политическите лидери и от отношенията между народите.

Взимайки предвид като критерий гръцкия опит, но и като се знае, че България има политическата воля за бързо уреждане на висящия въпрос с Република Северна Македония, съм оптимист, че скоро ще се намери решение. Бързата интеграция на съседните ни държави от Западните Балкани към същата група на интереси, членове на която са Гърция и България, т.е. в ЕС, е от стратегическо значение.

Важно е, че Атина и София се идентифицират в тази стратегия. Остава техническото разрешаване за това как ще стане и тежестта пада както върху София, така и върху Скопие.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • И все пак, политици, дневният ред на хората е по-важен

    И все пак, политици, дневният ред на хората е по-важен

    За последно тази година откриваме парламент - трети нов поред. Хубави приказки се казаха, както му е редът, чудесни пожелания и обещания се чуха, както сме свикнали. Въпросът е с какво ще се захванат депутатите и каква ще я свършат. Разбира се, тяхна е задачата да гледат отвисоко народните работи, да кроят стратегии и перспективи за светлото
  • Задава ли се най-лявопопулисткото управление на прехода?

    Задава ли се най-лявопопулисткото управление на прехода?

    - Горещо призовавам да не се харчат никакви милиарди в края на годината - "Те ги вдигат, аз ги плащам" ли е предложението за космическа минимална пенсия - Който предложи популистко харчене, приема се веднага, а ако някой загатне наченки на реформи, сам се отказва Следя преговорите за съставяне на правителство

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо