В Германия снимат от 500 м, тук от по-близо, но пак е късно за реакция
Ако си мислите, че ще се спасите от глоба, като пуснете газта в последния момент, това вече почти не работи. В България все още има минимален шанс да “минеш между капките”, но например в Германия реално това няма как да стане.
Разликата идва от техниката. По българските пътища най-често се използват радари като TFR1-M – мобилни системи, поставени в патрулки или на триножник.
Те засичат скоростта обикновено между 50 и 100 метра, а при добри условия малко по-рано. Това означава, че ако реагирате веднага, щом видите камерата, понякога може да имате шанс – но в повечето случаи снимката вече е направена.
Стационарните камери у нас също работят на сравнително къси дистанции – около 20 до 80 метра. Те обаче са позиционирани така, че да “хващат” автомобилите точно в момента, в който шофьорът още не е започнал да намалява. Затова и много водачи
остават убедени, че са натиснали спирачките навреме,
но въпреки това получават фиш.
В Германия доминират лазерни системи като PoliScan Speed, които могат да измерват скоростта на няколко автомобила едновременно, и то на стотици метри разстояние. При тях засичането става далеч преди шофьорът изобщо да забележи камерата край пътя.
Още по-безкомпромисни са ръчните лазерни уреди като Riegl LR90-235/P, които на теория достигат до километър. В реални условия те работят на 100-400 метра, но и това е напълно достатъчно, за да направи всяка реакция безсмислена. В момента, в който видите полицая, той вече е измерил скоростта и единственото, което може да направите, е да му помахате.
Допълнително в Германия се използват и автономни ремаркета с камери, които могат да работят денонощно без присъствието на полиция. Те комбинират лазер и радар и практически
елиминират всякакъв шанс за реакция от страна на шофьора
В съседните на България държави картината е по-близка до нашата, като доминират радарните технологии с по-къс обхват.
В Румъния се използват мобилни и стационарни радари от типа MultaRadar и TraffiStar с диапазон обикновено между 50 и 200 метра. Част от системите могат да обхващат няколко ленти и да работят в автоматичен режим.
В Гърция контролът се осъществява чрез комбинация от стационарни камери по магистрали и мобилни радари. Типичният обхват на засичане е между 30 и 150 метра, като камерите са концентрирани по основните пътни направления и туристическите региони.
В Сърбия освен мобилни и стационарни радари с обхват около 50-150 метра е внедрена и система за измерване на средна скорост по магистралите. Тя отчита времето за преминаване между две точки и елиминира възможността за намаляване само в близост до камерата.
В Турция контролът включва радарни и лазерни устройства, както и системи за средна скорост по дълги пътни участъци. Класическите радари работят в диапазона до около 100–150 метра, а лазерните уреди позволяват измерване на по-големи дистанции при мобилен контрол.
В Северна Македония се използват основно мобилни радари и ограничен брой стационарни камери, като обхватът на засичане обикновено е между 30 и 100 метра.
България и съседните страни разчитат предимно на радарни системи с по-къс обхват, докато в Германия широко се използват лазерни технологии и автоматизирани решения, които позволяват значително по-ранно засичане на превишената скорост.
