"Малката Англия": една майка, две сестри, двама мъже и дълбоко пазена тайна - Диана Добрева ги събира на гръцки остров
Ако театърът има функцията да изведе зрителя от реалния свят и да го пренесе в един друг, въображаем, представлението “Малката Англия” на Народния театър я е постигнало 100 процента.
За два часа и половина то буквално изритва с шут зрителя от личното, служебното, политическото и всякакво всекидневие, течащо на бързи обороти, за да го отведе на гръцки остров, където времето е спряло, и да го потопи в класическа любовна история. Магьосницата на театралната сцена Диана Добрева превръща тази обикновена любовна история в драматичен стон, който спира въздуха на зрителя, докато следи разпалването на страстите така, както се полага на остров в южните морета. Там вековни забрани и позволения се сблъскват с днешната необходимост от любов и обвързаност. И избухва нещастието на неразбирането и неподчинението, на
верността на
сърцето срещу
диктата на
родовата кръв
Сред оригиналния декор на Марина Райчинова, който с едно въртеливо движение се превръща ту в остров, ту в скала, ту в искрящо бяла средиземноморска къща, се разгарят страсти, приели като проклятие решението на майката Мина (Жана Рашева) да даде малката си дъщеря Моска (Кремена Славчева) на корабния капитан Спирос Монтабес (Константин Еленков), пренебрегвайки чувствата на първородната си дъщeря Орса (Александра Свиленова), влюбена в същия младеж, когато той още е обикновен моряк. Тази майчина присъда, за която дъщерите ще научат години по-късно, подчинява сюжета и настроението на цялото представление.
Една майка, две сестри, двама мъже и една дълбоко пазена тайна – това са персонажите и интригата от едноименния роман на гръцката писателка Йоанна Каристиани, отличен с Националната награда за литература на Гърция и драматизиран от Александър Секулов специално за режисурата на Диана Добрева. “Малката Англия” е поредният плод на творческия им тандем след “Вълци”, “Коприна”, “Моби Дик”, “Дебелянов и ангелите”, “Сън в лятна нощ” и още много други спектакли.
“Малката Англия” всъщност е име на кораб, напуснал едноименния остров и зареял се някъде из моретата, докато на острова изнемогват от чакане майките и невестите на моряците.
Още в началото на представлението режисьорката ни въвежда в температурата на предстоящото чрез хор от четири девойки, наследил традицията на древногръцките жрици (Ана Пападопулу, Ирина Митева, Боряна Маноилова, Анета Иванова). Всяка посвоему възпява копнежа по отсъстващия мъж, който или никога не идва, или е вечно на плаване, или се връща като напълно непознат след години отсъствие, или е загинал някъде по моретата и океаните. Те са там, за да устоят и на копнежа, и на траура. Сред тях изпъква героинята на Ана Пападопулу - каквато не сме я виждали.
Рошава, пияна,
разюздана,
тя преживява по свой начин липсата на любов в монолози на ръба на тъжното и гротескното, някои от които на гръцки, изтръгващи на няколко пъти аплодисменти от публиката. Негата на самотните островитянки скоро се примесва с чувството на страх у местните заради обявената война, която знаем от историята като Втора световна.
Майсторството на Диана Добрева е именно в тези въвеждащи, междинни и на пръв поглед второстепенни по значение сцени, които правят прехода между ключовите моменти в сюжета. Тя има рядката способност да обиграва поддържащите персонажи до съвършенство, да изпипва до последния детайл действията или бездействията им, да помисли за всяко кътче и ъгълче на сцената, да ги вкара в общ хор, общ танц, дишане, движения, които се сливат в едно звучене. Затова нейните представления са наистина спектакли с всички компоненти на театъра, а не просто словесни диалози на фона на сценография и музика.
Основното действие всъщност се крепи върху драматичните чувства на Орса при срещите ѝ с желания мъж Спирос, когото е загубила заради повелята на майка си, и с другия - капитан Никос, отреден ѝ за съпруг заради същата тази повеля. Изгубената любов тегне на сцената като силно емоционален товар, единственият изход от който е смъртта. Има две великолепни сцени, чрез които се разкриват силата и невъзможността на тази любов, които
могат да влязат
в учебниците
по театър
В едната Орса в самотните си нощи, докато нейният съпруг е на плаване, чува всеки стон от любовната игра на сестра си и мъжа, в когото и двете са вклюбени. През скърцащия под/таван на двуетажната къща, където живеят сестрите, всяко движение, всеки стон реже сърцето и мозъка ѝ като с трион. В 10-минутна сцена на ревност, гняв, безсилие несподелена страст и неконсумиран сексуален нагон тя се гърчи в леглото си, умира и пак се ражда, мачка завивките, заравя главата си, запушва ушите си, самозодоволява се и припада омаломощена.
В другата – сцената на забранената любов, тя лежи в същото това легло, завита с бял сатенен чаршаф. Любимият ѝ капитан Спирос започва да дърпа завивката сантиметър по сантиметър, докато открие чисто голото ѝ тяло с цвят на слонова кост и поза като на статуя от Микеланджело. Но не е ли този бял чаршаф покривалото, което ще бъде метнато върху смъртното ложе на тяхната трагична любов?
Александра Свиленова прави силно въздействаща и впечатляващо зряла роля за крехката си възраст. Това момиче носи като персоналност нещо ретро със стойност на скъпа антика, комбинирано в същото време с модерно излъчване и игра. Тя е като черно-бяла снимка, поставена в модерна рамка на масичката в хола, която искаме да виждаме всеки ден и още, и още, защото напомня за нещо, което много обичаме.
Поздравления заслужава и целият актьорски състав, в който са още Веселин Мезеклиев, Димитър Николов, Иван Николов, Васил Драганов, Любомир Петкашев и Стефан Къшев, хореографката Олга Панго и видео дизайнерът Петко Танчев. А оригиналната музика на Петя Диманова в ритъма на бузуки влиза право в балканската ни душа, за да я разтърси из основи.
