Акценти от интервюто за "24 часа" на проф. Ива Христова, директор на Националния център по заразни и паразитни болести. (Още за нея чете по-долу.):
- Поне 3 тежки инфекции, пренасяни от мишки, се срещат у нас, дебнат след наводнения и в мазета, но не се предават от човек на човек, за разлика от вируса от Андите
- Морбили е номер 1 в дневния ни ред сега, защото много лесно се предава. При изследване на болните открихме, че двойно по-малко от очакваното са защитени след ваксина, подозрително е
- Изключително важно е сега да се пръска срещу ларвите на кръвосмучещите насекоми – пренасят болести като енцефаит и менингит
- Западнонилската треска е реален проблем през сезона на комарите, а те имат потенциал да заразяват и с други сериозни заболявания
- Де факто нямаме доказани случаи на менингит след ухапване от папатаци, които се срещат в цялата страна, но откриваме антитела срещу вируса "Тоскана", който разнасят, при 6% от изследваните - значи незабелязано са се срещали с вируса
- Какъв е приоритетният дневен ред на епидемиологията у нас в момента, проф. Христова?
- На първо място следим отблизо ситуацията с епидемичния взрив на морбили. Това е изключително заразно заболяване с потенциал за широко разпространение. Всеки, който няма имунитет от преболедуване или ваксинация, е почти сигурно, че ще се разболее при контакт. За щастие, през последните три или четири седмици наблюдаваме тенденция към намаляване на случаите. Първоначално бяха над 40 на седмица, след това над 30, а в момента са под 30 нови случая седмично.
Боледуват основно малцинствени групи, където има пропуски във ваксинацията – така наречените джобове с незащитено население. Там са мобилизирани здравни медиатори, които работят от седмици, и това очевидно дава ефект.
Международната обстановка с разпространението на морбили също е усложнена, но при нас процесът е сравнително овладян. Въпреки че винаги има пробиви в имунизацията, покритието ни с първа доза на 13-месечна възраст е 94 на 100 деца, което е близо до нужните 95 процента.
- Пробиви? В такива случаи обикновено специалистите споделяте съмнения за фиктивни имунизации?
- Проведохме изследвания на болни от морбили, като търсихме антитела срещу рубеола и паротит - другите два компонента в трикомпонентната ваксина, в която влиза и морбили. Обикновено е нормално до 5 процента от ваксинираните да не изградят имунитет. При нашето изследване обаче процентът на хората без антитела беше около 10% – двойно по-висок от обичайното.
Това подсказва, че има известен процент злоупотреби, при които ваксината на практика не е поставена. Все пак мерките се затегнаха и очаквам ефектът да се засили.
- Освен морбили, кои са другите рискове през този сезон, които са на предни позиции в полезрението на инфекционистите и епидемиолозите?
- В момента е пикът на кърлежовата активност. Кърлежите обичат влага и умерена температура, затова обикновено през пролетта с пик през месец май и есента – септември, са най-активните им периоди. Лятото е твърде горещо и сухо за тях и тогава има известно успокояване.
Кърлежите имат цикъл на развитие, преминаващ през няколко стадия, като за всеки етап се нуждаят от еднократно хранене с кръв и си търсят “донори”.
Имаме около 60 случая на лаймска болест, която е най-честото пренасяно от кърлежи заболяване у нас. Важно е да се знае, че заразеността на кърлежите варира между 10 и 25 процента, но не всяко ухапване води до инфекция. Изчислено е по реални данни от изследвания, че до около 2 процента от ухапванията на хора имат като резултат заболяване.
Пикът на лаймската болест се достига обикновено през юни, юли и август заради инкубационния период.
- Само това ли са заплахите към днешна дата?
- За момента наблюдаваме “опашката” на грипния сезон и взимането на надмощие на други вируси. Отново излизат на преден план вирусите, причиняващи остри респираторни заболявания с хрема, кашлица, фарингит, бронхит и пневмония, които бяха потиснати по време на доминирането на грипа.
Същевременно скорост набират и вирусите, причиняващи гастроентерити и ентероколити. Но активността им в България е в рамките на миналогодишните нива, без извънредни отклонения.
- Не споменавате изобщо хантавирусите, които привлякоха внимание заради случая с кораба, който след много перипетии все пак беше приет да акостира на Тенерифе?
- Темата е силно преекспонирана. На въпросния кораб няма българи, а мерките за изолация са строги. Освен това става дума за вирус “Анди” - представител на хантавирусна група от Новия свят, която се среща в Аржентина и Чили, като през миналата година там е имало съответно 86 и 35 случая.
Единствено при този вид хантавирус е възможен пренос от човек на човек при много близък контакт, но огнището е локализирано и рискът от по-нататъшно разпространение всъщност е нулев.
Да, у нас хантавирусите не са непознати, но са от различен тип. Знаем със сигурност това, защото в България диагностиката се прави само в Националния център по заразни и паразитни болести чрез PCR или изследване за антитела. За миналата година имаме 4 случая на хантавирус от разпространения в Европа вид, а за по-миналата – 2. При нашия тип хантавируси смъртността е много ниска – между 1 до 5 процента, в сравнение с вируса на кораба, и тукашният тип вирус не се предава от човек на човек. В Европа заболяването протича с увреждане на бъбреците, а не с респираторни прояви.
И съм убедена, че до месец всички ще забравим за този проблем, когато затихнат и последните случаи, които са под пълно наблюдение и контрол. Разбирам, сериозно е заболяването, но него винаги го е имало.
- Как става заразяването с характерния за нашия регион тип хантавирус?
- Резервоар са гризачите - полски и горски мишки, които отделят вируса чрез урината си. Хората се заразяват чрез мръсни ръце или вдишване на прах, замърсен с екскременти. Случва се например при почистване на вили, мазета или бараки, където е имало гризачи. Затова винаги трябва да се чисти с маска и ръкавици, ръцете да се мият щателно, ако има следи от гризачи.
- Освен хеморагичната треска с бъбречен синдром, за която говорим, мишките са източник и на туларемия за хората, има ли и други заболявания, които пренасят?
- Такава е лептоспирозата. Случаите в България са около десетина годишно. Това е бактериално заболяване, което за разлика от хантавируса засяга не само бъбреците, а и черния дроб, често с пожълтяване.
Рискът се увеличава при наводнения и застояли води. Лептоспирите могат да проникнат дори през здрава, но размекната от водата кожа – риск за рибари или хора, работещи в оризища. За щастие, лечението с антибиотици е много ефикасно. Лекарите инфекционисти са отлично подготвени да разпознават тези състояния.
- Има ли поводи за притеснение във връзка с насекомите и пръскането срещу комари тази година, както предупредиха много лекари?
- Това е сериозно предизвикателство. Ако не се вземат навременни мерки за унищожаване на ларвите, ще имаме проблеми. Комарите носят риск от западнонилска треска, както и от вируса “Усуту”, наречен така на река Усуту в Южна Африка, където е открит.
Заболяването също като западнонилската треска може да причини неврологични прояви и трябва да се тества паралелно с маркерите за вируса от Западния Нил при случаи на енцефалит.
Съществува и вирусът “Тоскана”, който се пренася от папатаци. Папатациевите мушички са много дребни кръвосмучещи насекоми, нещо средно между комар и мушичка. Известни са и като пясъчна муха. Тези хапещи насекоми са активни през късното лято, най-често през август и септември.
Вирусът има невроинвазивен потенциал, което означава, че може да засегне централната нервна система. Най-често причинява менингит - възпаление на мозъчните обвивки, и понякога енцефалит - възпаление на мозъка.
- Можем ли да различим ухапването от папатак от това на комарите, за да имаме едно наум при тревожни симптоми?
- Ухапването от папатациевите мушички е болезнено и оставя зачервяване и подутина около 2 сантиметра, което е значително по-голямо, отколкото от комар. Макар да нямаме доказан клиничен случай в България, наши изследвания откриха антитела към “Тоскана” в населението, което означава, че вирусът със сигурност циркулира.
При нас тези папатаци ги имаше например в Южния парк в София години наред. Проучването за страната показа, че около 6 на всеки 100 души са се срещали с вируса “Тоскана” в даден момент от живота си. Разпространението му обаче не е еднакво навсякъде – докато в някои райони не са открити следи от него, в други почти всеки пети изследван е имал антитела. Най-често вирусът беше оставил своя отпечатък у хора в Южна България и в областите по река Дунав, като имунен отговор се откриваше по-често при хора над 65 години и при мъже.
“Тоскана” е типичен за регионите около Средиземно море, но промените в климата със сигурност местят границите на разпространение. В Гърция, Италия и Испания той е сред водещите причини за летен менингит.
Насекомите определено не са за подценяване и на всяка цена трябва да вземем мерки за ограничаване на тяхната популация още сега, на стадия на ларвите.
