- Открива кристали с атоми, "забранени" от природата, но двоен носител на отличието на Кралската шведска академия го засипва с убийствени критики и го праща да си чете учебниците отново
- Лайнъс Полинг опитал да "смачка" младия изследовател с думите, че няма квазикристали, а само квазиучени
След като завършва висшето си образование, Дан Шехтман започва работа в аерокосмическа изследователска лаборатория към военновъздушна база "Райт-Питърсън" в Охайо. Там той изучава микроструктурата и физическата металургия на титаниевите алуминиди.
В периода 1981-1983 г. вече е изследовател в университета "Джон Хопкинс", където се фокусира върху бързо втвърдени алуминиеви сплави на преходни материали и в хода на проучването открива икосаедричната фаза. Тоест атоми, които са "забранени от природата".
Именно формата обаче подсказва, че кристалите могат да са квазипериодични. Оказва се, че те са доста особени, с асиметрична структура и преобръщат наопаки това, което знаят учените до момента. По-късно е установено, че следват модели, подобни на тези, открити в средновековните ислямски мозайки. Преди това подобно откритие се е смятало за невъзможно в сферата на конвенционалната кристалография, тъй като било в противоречие с догмата, че всички кристали трябва да имат повтаряща се периодична структура.
От откритието през 1984 г. Дан Шехтман е подлаган на унищожителна критика от двукратния носител на Нобелова награда Лайнъс Полинг. Едва през 2011 г. научната общност потвърждава, че Шехтман е прав. Кралската шведска академия му дава "Нобел" с мотива, че "в крайна сметка принуждава учените да преразгледат концепцията за естеството на материята".
На 11 май проф. Шехтман бе в България, където изнесе лекция в УНСС на тема "Технологичното предприемачество – ключ към световен просперитет и мир".
- Г-н Шехтман, какъв бе източникът на тази вътрешна сила у вас, когато двукратният нобелов лауреат Лайнъс Полинг започва да ви критикува публично? Когато правите откритието през 1984 г., вие сте млад учен. Как устояхте над 20 години на тези атаки от негова страна?
- Знаете ли, това може да повлияе на медиите. Те могат да си кажат, че единият е като слънцето в небето, а за другия не знаят и как се казва. Вие на кого ще повярвате? Но той грешеше. И знаете ли, препоръча ми да се върна и да си прочета отново учебниците. Както и че откритието ми е невъзможно – подобно нещо не може да бъде. Но учените са тук, за да пренаписват учебниците и книгите. Това е нашата работа. Полинг също пренаписваше учебници. Аз също. Но той не можеше да приеме идеята за квазипериодичност, грешеше през цялото време. Въпреки че беше много влиятелен и затова хората вярваха на него. Но когато други учени повториха моя експеримент, те се присъединиха към мен. Така че много бързо подкрепата за мен растеше от страна на колеги в цял свят. Едни след други те правеха този опит и казаха: "Леле, това е нова област. Невероятно е!". Хиляди учени изучават вече тази сфера и са публикували толкова много статии. Само преди няколко дни ми изпратиха списъци с цитати на моята известна статия от Китай. Повече от 10 000. Това е добро число.
- 27 години изминават от вашето откритие до Нобеловата ви награда. Познавам много учени, които, ако бъдат смачкани от авторитет като Полинг по същия начин, едва ли някога ще се изправят отново. Вие как се изправихте, след като за вас той казва: "Няма квази кристали, а квази учени"?
- През този период от откритието до "Нобела" аз получих около 10 други награди. Всяка година имах някакво отличие - оттук, оттам. Такава е практиката. Обикновено "Нобелът" не е първото. От друга страна, вярата в моето откритие идваше стъпка по стъпка. Колкото повече хора се присъединяваха, толкова по-добре ставаше. В един момент стана ясно, че това е ново откритие, което заслужава голяма награда, и накрая тя дойде.
- Какво бихте казали на днешните учени? Как да се справят с тези проблеми и натиск, когато някои възрастни авторитети им казват, че откритието им не заслужава внимание, че не разбират?
- Провеждах експериментите си с трансмисионен електронен микроскоп. Бях добър в анализа на материали с него, а Полинг не разбираше от електронна микроскопия – сфера, в която бе моята специализация. Полинг беше рентгенов кристалограф. Той не можеше да повтори експериментите ми с рентгенови лъчи, защото кристалите все още бяха твърде малки по онова време. Около две години след моята първа статия, през 1986 г., във Франция и Япония успяха да отгледат големи кристали. След това успяха да направят рентгенова дифракция върху единичен кристал. Така откритието ми се потвърди. Всъщност това бе станало много по-отдавна, но се получи потвърждение, че резултатите ми са верни. Така че Лайнъс Полинг беше велик учен, но в моята област той не разбираше нищо.
- Вашата случка ми напомня за една, разказвана от Илон Мъск. Неговият кумир, първият човек, стъпил на Луната - Луис Армстронг, започнал да го критикува. Астронавтът не приемал идеята за комерсиализация на космическите полети, а Мъск смятал това за своя мисия. Мъск признава, че дни наред е бил съкрушен от позицията на своя идол, чак плакал от мъка - критикувал го не някой друг, а неговият герой. Имаше ли подобен момент при вас?
- О, не. Знаете ли, Полинг почина като невярващ. В началото имаше много последователи, но постепенно те го изоставиха. Така че той умря сам като невярващ. Беше ми жал за него, защото в последните му години неговите статии за квазикристалите бяха отхвърляни. Той се оплака, че отказват да му ги публикуват. С него обикновено си пишхме - писма, имаме голяма кореспонденция. Срещнах го два пъти, веднъж на конференция. Вечеряхме на една маса - само двамата. Съгласихме се за всичко, но не и за квазипериодичния материал. Вторият път, когато го срещнах, беше в дома му в Пало Алто в Калифорния. Отидох там и му изнесох лекция със слайдове. В рамките на един час той седеше на дивана и слушаше, след което каза: "Доктор Шехтман, не знам как правите това." Той не разбираше от електромикроскопия. Затова му отговорих: "Е, професор Полинг, ако някога се съгласите с мен, моля, не го пазете в тайна." Тогава той каза: "Да, да, да." И това беше, след това повече не го видях.
- Какво е приложението на вашето откритие днес? Знам, че се използва при закалените стомани, за фини инструменти и незалепващи изолации за електрически проводници.
- Открих нов клас материали, не един, а много такива материали. Когато подобно нещо се случи, тогава учените започват да ги изучават всеки в своята област. Някой проучва електрическите им свойства, друг - магнитните, електронните, механичните. Включително свойствата при триене и износване. Много са и всеки се фокусира като експерт. Започва натрупване на данни и ако някои от свойствата са интересни, тогава хората започват да ги използват. Понякога се оказва, че има интересна комбинация от свойства. Или че някакъв материал е добър проводник на топлина, но не се справя достатъчно добре с проводимостта на електричеството. Така постепенно учените започнаха да намират различни приложения.
- В лекцията си при получаването на Нобеловата награда изброихте пет най-важни качества за един предприемач и учен. От тях кое е най-важното – професионализъм, постоянство, вяра в себе си, смелост, електронната микроскопия?
- Професионализъм. Трябва да си експерт в нещо. Да си много добър в дадена сфера. Не е нужно да си най-великият учен в света. Не е необходимо да си най-умният човек на планетата. Нобеловите лауреати не са някакви особено изключителни хора. Те имат свой собствен живот, карат велосипеди, отглеждат деца, имат кучета. Те са нормални хора. Ние сме нормални хора. Всеки един от нас обаче е много добър експерт в дадена сфера. Това е факторът, който те отвежда много бързо към научния пробив.
- Как се стигна до идеята ви да запалите децата още в детските градини по науката? От години мисля колко брилянтен план може да е това – да заобичаш науката още когато си съвсем малко дете.
- Всичко започна с едно радиоинтервю през 2012 г., скоро след като получих наградата. В хода на разговора споменах: "Всяка страна се нуждае от повече инженери и учени. Колкото повече, толкова по-добре. И така, Израел се нуждае от повече инженери и учени." Тогава журналистката попита: "Как можете да убедите младите хора да искат да станат инженери и учени?". И моят отговор бе: "Започнете да ги учите на наука рано." Това беше краят на интервюто. Тъкмо излязох и ми се обади кметът на Хайфа, който е мой приятел и слушал радиото в колата си. "Хей, Дани, ти говори за ранното научно образование. Колко ранно?". Веднага му казах, че става дума за наука, която да се изучава в детската градина.
"Ще го направиш ли в Хайфа?", попита той. "Кмете, а ще плащаш ли?", отговорих аз, като той пое ангажимент: "Аз ще платя." Така започнахме програмата.
- Можете ли да дадете примери как се организират часовете по наука за толкова малки деца?
- Отделът, отговарящ за образованието в град Хайфа, създаде поредицата от лекции за една година и я даде на учителите. Започнахме програмата в 60 детски градини. Учителите се включиха доброволно да работят в нея. Те също не разбираха от наука, но получиха инструкции от група учени от Музея на науката в Хайфа. Всяка седмица получаваха насоки, писмени материали, така че знаеха как да го правят. На всичкото отгоре Хайфа изгради специална научна детска градина, където хора от цял свят идват да видят как работи. Така че, да, това е един от проектите, направени за бъдещето на Израел.
