- Най-голямата инвестиция, която е договорена, е за над 1,3 млрд. евро - ще бъде Център за изкуствен интелект, център за управление на данни
- Имаме услуги за деца в неравностойно положение, заради които към нас се насочват потребители дори от София
- Д-р Димитров, до края на третия ви поред кметски мандат остава около година и половина. Какви са амбициите ви за това време?
- Да довършим максимално всичко започнато, а каквото не можем - да го заложим за следващия мандат. Защото един кмет трябва да мисли за града си с 10-20 години напред, не да гледа назад. Ние сме заложили неща, които да развиват Търговище и общината за десетилетия напред - индустриални зони, спортни съоръжения, обществени зони. И няма значение кой накрая ще реже лентичките за тях при откриването им. Ако се падне на друг кмет, няма да ревнувам.
Вижте, когато човек живее живота си сам, той взема решения само за себе си и за семейството си. Като лекар аз трябва да вземам решения за себе си и за пациента. А като кмет вземаш решения за всички хора. Това е голяма отговорност и натоварване за всеки кмет, ефектът може да дойде и след 10 години.
Така че властта е голяма отговорност и голямо натоварване, не е само слава, и това ще се разбере сега от новите управляващи. От решенията им ще зависят много хора. Балонът с очаквания се наду, дано не се спука, всички се надяват да има стабилност в държавата.
Но какво ни предстои в кратък срок - предстои например в Търговище да направим светофар на кръстовището до сладкарница "Захарно петле". Това за нас не е дребен проблем, не го решихме отведнъж. Дълго мислехме дали там да има кръгово кръстовище или светофар, който пък трябва да се синхронизира със светофара на близкото кръстовище на Стария бряст, което се оказа трудна работа. Накрая все пак се спряхме на светофара, който е много необходим, тъй като половината град минава от там.
При нас все по-често се говори да изградим в града плувен басейн, хората го искат. Ще бъде 25-метров, сложна система с термопомпи, фотоволтаици и т.н. Само проектът за него ще струва около 75 хиляди евро, ще го заложим в новия си общински бюджет. Когато разберем колко точно ще струва самото строителство, ще търсим финансиране - ще преценим дали да го изградим със собствени средства или ще кандидатстваме за пари по някоя от програмите. Басейнът ще бъде в двора на бившата казарма, където изграждаме и младежки център.
Министерството на отбраната вече прехвърли на общината този терен, който е около 70 декара - колкото за цял квартал. В него виждам продължението на спортния ни парк - една паркова зона със спортни съоръжения.
Едновременно с това работим по рехабилитацията на междуселски пътища, правим нови водопроводи на селата Голямо Соколово, Кралево, Алваново, Овчарово, Пробуда. Довършваме инфраструктурата на индустриалната ни зона, първа за Търговище.
- Разкажете повече за нея.
- Индустриалните зони ще се окажат едни от най-важните инвестиции в България. Имаме намерение да развием нашата като високотехнологична индустриална зона. За нея ще осигурим 150 мегавата електричество от няколко далекопровода, ще има газова електроцентрала, която да осигурява допълнително електроенергия за зоната. Ще монтираме огромни батерии, за да акумулират енергия - например денем през лятото, а да се пускат вечер, когато има нужда.
Най-голямата инвестиция тук, която вече е договорена, е за над 1,3 милиарда евро. Това ще бъде Център за изкуствен интелект, център за управление на данни. Само за него, тъй като е в непрекъснат режим на работа, трябват минимум 40 мегавата електроенергия.
Имаме и други кандидати да инвестират в зоната, има интерес от Турция, обаждат се дори фирми от Украйна и Китай, но нека първо да изградим инфраструктурата си и тогава преговаряме с бизнеса. Надявам се до два месеца да сме почти готови. Позабавихме се заради дъждовете напоследък - багерите на строителите затъваха в калта, но работеха.
Проблем е, че все още ние не можем да осигурим всичко на инвеститорите, например това, че магистрала "Хемус" не е довършена. Много бизнесмени ни казват: "Само направете пътя, ние ще дойдем". Но това не зависи от общината.
Обнадеждаващо е, че от МРРБ съобщиха за вече дадено разрешение за строителство на лота, който ще бъде между село Буховци и пътя за Лозница. Теренът е неравен, но се надявам работата да потръгне.
Според мен може да се помисли и за бъдещето на някогашното гражданско летище край Буховци, което е затворено от години. Сега е собственост на русенска фирма, която вместо да монтира на терена фотоволтаици, може да се опита да го развие - за карго полети например. Колкото и да сме близо до Варна, това летище би могло да обслужва целия ни регион - Търговище, Разград, че и Русе. Само пистата му е скъпа инвестиция, с 4 метра бетон надолу.
Зоната, разбира се, ще осигури и нови работни места, макар че по принцип безработицата в общината да не е висока, под средната за Европа е. Но статистиката обикновено дава безработицата за цялата област и заради ситуацията в други общини падат и нашите показатели.
- В предварителния ни разговор казахте, че в момента карате "един луд мандат". Защо го определяте така?
- Заради многото избори и многото смени в централната власт. Когато нямаме постоянно правителство дълго време, това се отразява на местната власт, затруднява работата й. За нас все пак това не се оказа фатално, защото имахме опита, имаме изградена структура в общината за европейски проекти, имаме подготвени хора, така че успяхме всичко, което излезе като проекти, да се хванем и да започнем да го разработваме.
В един момент България на практика остана само с една местна власт. И за всяко нещо се опира до кмета, дори за неща, които не зависят от него. Но то си е така - хората вярват и разчитат повече на общината, тя е най-близо до тях. Затова питат непрекъснато за всичко. Питат те за всяко дърво, за всеки язовир, за всяко куче и т.н.
Ето сега, поредни избори. Хората от държавните институции се чувстват несигурни, гледат да не правят резки движения. Говоря за полиция, за здравна каса, РЗИ, Агенция по храните, областна управа и други. Тази хора нямат сигурност дали ще продължат да работят. И колкото по-рано заработят тези институции, за нас е по-добре и по-лесно. Аз например, макар да нямам вменени от закона задължения за всичко, се чувствам лично отговорен и ангажиран пред хората, които са ме избрали, колкото и да разбирам, че това не ми е работа, че има институции, които трябва да се грижат за различните проблеми.
Например за социално слабите. Това наистина е голяма тема. В общината имаме около 750 социални асистенти, през първия ми мандат бяха стотина. Парите за тези хора идват от държавата чрез социалното министерство, това е делегирана дейност, но ние като община ги обслужваме от административна гледна точка. Тук държавата следва да се намеси чрез осигуряване на допълнително средства, включително за програми за грижа в дома, това е най-търсената услуга.
Защото хората, особено възрастните, най-много искат някой да отиде при тях, дори само, за да си поговорят. Може да е за 1 час на ден, но да им почисти, да им напазарува, да им купи лекарства, да се погрижи - затова тази е най-търсената услуга в момента. Обажда ми се неотдавна възрастна жена и моли някой да отиде да й сглоби легло - купила си легло, а няма кой.
В такива моменти, макар да не осигуряваме по принцип подобни услуги, се опитваме да съдействаме на хората, защото просто виждаме, че няма кой, няма програма, няма институция, която да им помогне. Защо разказвам всичко това? За да Ви кажа, че работата на една община не е само асфалт и инфраструктура, а и непосредствени грижи за хората.
Меките проекти, както им казваме ние. Да, те не са свързани с изграждане на инфраструктура, но чрез тях се помага на много хора. Ние имаме над 30 социални услуги в общината. Те не са много популярни. Знаят ги потребителите, хората, които имат нужда. Знаят ги болните, родителите на болни деца, които са с хронични или вродени заболявания като синдром на Даун. Имаме услуги за деца в неравностойно положение, заради които към нас се насочват потребители дори от София. Така че работата ни не е само проекти.
- Но и без проектите, които сега общината изпълнява, не може да мине един разговор като този. Кои са най-важните при вас?
- Отворихме и започнахме да изпълняваме много проекти, важното е и как ще ги затворим. Ето, излязоха проектите по Плана за възстановяване и устойчивост, те са пред завършване. Вече казах, че изграждаме младежки център. Той трябва да е готов до края на май, но лошите метеорологични условия тази пролет попречиха, там има пропуски и в организацията на работата на фирмата-изпълнител. И тук искам да поставя един принципен въпрос.
Когато правиш обществената поръчка по такъв проект, основният критерий е най-ниската предложена цена. И ти избираш онзи, който е дал нея. Ако не го направиш - ще кажат, че си корумпиран. Но срещу това много често получаваш не добро качество, или не добра организация на работата, или фирмата, която е спечелила, не е толкова добра в строителството. Това обяснява защо по-бавно, отколкото искаме, върви и ремонтът на спортната зала в града. Няма как - трябва да натискаме, да се молим.
Едновременно с това санираме 16 блока за 30 милиона лева. Остава един да започне, 15 вече вървят. Стават хубави, но за всеки блок беше борба - не е само до изпълнителя, трябва и добър авторски надзор.
Имаме започнати проекти и по бюджета на Министерския съвет към общините, надяваме се да има финансиране. Имаме договори с МРРБ, планирали сме неща, от които наистина имаме нужда. Очакваме тази програма да продължи, доколкото чувам, и бъдещите управляващи държат на нея. Там средствата са разпределени равномерно според големината на градовете и населението.
Започваме улица "Цар Симеон" в Търговище, ще правим цялата улица "Митрополит Андрей" - тя е за около 12 милиона лева, ремонтираме пътя Макариополско - Алваново, остава да се реновира и Четвърто основно училище по същата програма. Като цяло тя е за около 50 милиона лева.
Учебната инфраструктура за нас е много важна. С много перипетии направихме ремонт на отоплението на Първа гимназия, където инсталацията беше издъхнала. В сравнение с по-големи градове имаме много добри детски градини. И тъкмо заради образованието, което Търговище осигурява на децата, се забелязва тенденцията много хора от района на съседните общини, дори и от Разградско, да се местят да живеят в нашия град.
За нас бъдещият ремонт на Четвърто основно училище е особено важен, тъй като предвиждаме в едната от сградите там, където се помещаваше езиковата гимназия, да обособим зона за висше образование. Говорили сме с Тракийския университет в Стара Загора, също и с Медицинския университет във Варна. Искаме при нас специалности, които не са регулирани като бройки студенти от закона - например тук да учат бъдещи кинезитерапевти и рехабилитатори.
Една от идеите е тук да се произвежда водород, тъй като имаме достатъчно вода в бъдещата индустриална зона. А такава специалност има в Стара Загора. Искаме да привлечем специалисти и да направим при нас един курс по въглеродни технологии. Имахме разговори и планираме сътрудничество и с Шуменския университет и се надявам то скоро да е факт.
Всичко това ще бъде полезно и за младите хора от града ни, които ще могат да учат тук и в същото време да бъдат със семействата по домовете си, без да се налага да ходят в други градове и да живеят по квартири.
Успяхме да реновираме и старата Земеделска банка, строена през 1915 г. Сградата е уникална, такава красива сграда като нея нямаме. Направихме ремонта за около 4 милиона лева по националната програма по бюджета. Трябваше да е с европейски средства, но имаше изисквания за енергийна ефективност. Това означаваше орнаментите отвън да изработим със стиропор за изолация, което щеше да ги загрози, затова и се отказахме от европейската програма и минахме към националната.
В сградата ще се настани новосъздаденият общински културен институт. Тя ще бъде място за весели събития, концерти, изложби, може би и за граждански бракове. Сега само чакаме Министерството на културата да ни изпрати приемателна комисия, за да задействаме намеренията си.
По ПВУ направихме пълна реконструкция и на художествената галерия "Никола Маринов", в която провеждаме и търговското изложение в рамките на панаирната седмица. Мисля, че друга такава галерия с височина на залите от по 8 метра в страната няма.
По европейска програма ще обновим и Работническия спортен комплекс, както и комплекс "Неделчо Камов". Обявили сме обществените поръчки, на етап избор на изпълнител сме. На територията на Работническия комплекс ще се обновява спортната зала, която през годините се е ползвала за практикуване на различни спортове. Три други сгради ще бъдат ремонтирани на комплекс "Неделчо Камов". Това са залите за бокс и тенис на маса, както и сградата, в която са санитарните помещения.
- А извън проектите по ПВУ и националната програма? Какви дейности реализирате, какво се прави например за селата?
- Хората по селата искат по-редовно да им се почистват битовите отпадъци. Затова и през тази година увеличихме броя на извозванията на отпадъка на 52 пъти годишно, колкото са и седмиците в една година. Преди бройката беше може би наполовина. Хората искат да се асфалтират улиците, да имат осветление.
Започнали сме да подменяме уличното осветление по селата, но сме решили да не го правим по програма, а с наши средства, защото така ще можем да си изберем най-ефективните лампи. Ще стане и по-бързо, и с по-качествени материали. Вече сме сменили осветлението в 3 села - Черковна, Кралево и Макариополско.
След приемането на новия бюджет ще подменим уличните лампи в още десетина села.
Предстои да осигурим компостери, в които хората от селата, а и не само те, да събират ненужните им клони и тревни отпадъци от дворовете си. Получили сме над 2500 заявки за такива компостери, сега чакаме чисто формално от ПУДООС да одобрят средствата за целта. След това ще трябва да обявим и обществена поръчка за тях, защото бройките са много.
Едва след това съоръженията ще могат да стигнат до хората. Често ме питат какво се случва с тази програма, но истината е, че просто изчакваме съответните органи да проведат съответните заседания.
- Вижда се, че имате много работа занапред. Ще разчитате ли на новоизбраните депутати от района, запознахте ли се вече с тях?
- Депутати ни са общо четирима и се познаваме много добре, няма защо тепърва да се запознаваме. А когато се срещнах с лидерите на партия Прогресивна България, ги помолих за едно: "Моля Ви се, слагайте навсякъде работливи и нормални хора. Работа ни чака".
- Като кмет и лекар по професия, в Националното сдружение на общините сте председател на постоянната комисия по здравеопазване. Там какви проблеми решавате?
- Решаваме проблемите на общинското здравеопазване. Това включва детските ясли, училищното здравеопазване, общинските болници. А общинските болници в момента са в много тежко състояние, понеже няма бюджет. Всички те работят с бюджета на Здравната каса от миналата година. Но през това време се вдигнаха многократно цените на енергоносителите, на горивата, на лекарствата, а заплатите на колегите лекари в тях са наистина много ниски.
И както казвам аз, ще плачем за този бюджет, който не го приеха в предишния парламент, сега всички страдаме от това. Не мисля, че новият бюджет ще бъде по-добър. Не че новите управляващи няма да искат да го направят, но няма как да ни предложат повече от постна пица, това трябва да е ясно на всички, независимо от очакванията.
Друг голям проблем пред общинското здравеопазване е, че постепенно функциите му затихват. По принцип общинските болници имат друг ангажимент - те са главно социални болници. Това са болници за възрастни хора с хронични заболявания, с хипертония, сърдечни болести, пневмонии, неврологични заболявания. Това са болница за деца - в тях трябва да има детско отделение, неврологично отделение, вътрешно отделение и евентуално отделение за долекуване.
Примерно, когато един човек си счупи крака и го изпишат от ортопедията на петия ден, трябва му рехабилитация, физиотерапия, затова трябва да има отделение за долекуване в тези болници. Другото здравеопазване стана високотехнологично с всички последици от това.
Кауза, за която работим, и за която ще продължим да настояваме и пред държавата, е системата за обгрижване в дома да обхваща и хората, които са изписани от болница, но имат нужда от долекуване. Трябва да бъдат създадени правила за това, да има устойчивост и финансиране. Има нужда и от иновативни социални дейности за възрастните. Почасовата грижа е от изключително значение и вярвам, че ще е все по-силна застъпена сред социалните услуги.
Визитка
Д-р Дарин Димитров е роден на 23 януари 1962 г. в Търговище. Той е доктор по медицина, специалист акушер-гинеколог.
25 години е работил в родилното отделение на МБАЛ-Търговище.
Беше народен представител от ГЕРБ в 42-ото и 43-ото народно събрание. Кмет е на община Търговище за трети поред мандат, избран с бюлетината на ГЕРБ.
Семеен, има двама синове.
