Важно е реформите да са в първите 6 месеца от мандата – после хората трудно ги приемат
Не е достатъчно политик да е управлявал за някакъв период от време, за да влезе с нещо положително в историята, и то трайно. Първата предпоставка е да е направил нещо много положително за държавата, която е управлявал. Но и това не е достатъчно – необходимо е положителното да е осезателно повече от лошото, сторено от управника. Например ако по време на нечие управление управниците са прибирали прекомерно много, тогава много трудно може да се влезе в историята с нещо положително. Когато в хиляди обществени поръчки се случва едно и също, тогава няма как случващото се да не стане широко обществено достояние. Чудесен критерий за това е и когато един политик първо се занимава с политика, а след това изведнъж развива “успешен” бизнес. А би следвало да е обратното.
Ако прибавим към това, че за 35 г. България не можа да си завърши ключови магистрали като “Хемус” и “Струма”, а пътищата и цялата инфраструктура са в окаяно състояние, трудно е да се каже нещо добро за тези политици. Има и изключения за определени управленци, които са направили нещо реално и положително и които се знаят.
Ако реформите на едно ново правителство не се извършат в първите 6 месеца от управлението му, а по-късно, ще доведат до срив на доверието. Хората са избрали новото правителство, за да извърши реформи. Очакванията за коренни промени са големи. Известно е, че реформите често водят до временни трудности. Хората са готови да приемат това непосредствено след поемането на политическата власт. Но не и след това.
Румен Радев прояви интелигентност и отлична политическа интуиция, която му даде възможност да спечели абсолютно мнозинство. При това,
без да обещава чудеса
Това създава отлична перспектива да осъществи много реформи. В парламента има опозиционни групи, с които може да избере ВСС и да направи конституционни промени.
Не е за охулване впрочем, че някои от сегашните министри са работили на ръководни постове в администрацията. Нали всеки човек трябва някъде да се научи. Не всичко в работата на администрацията е корупция и лоша работа. Естествено, най-безпроблемно е за някои от ведомствата министрите да идват от високи позиции в бизнес, който не е непосредствено свързан с държавата.
Радев има всички шансове да влезе трайно в българската история, стига да съумее да извърши следните действия и реформи:
- Да не се поддаде на естествения порив да удовлетвори веднага очакванията за повече пари за отделни групи без икономическо покритие. Да прави бюджети, които да са под 40% от БВП;
- Да извърши цялостна реформа в правосъдието, включително и законодателна;
- Да електронизира цялостно обществените поръчки. Действени мерки за спиране на корупцията трябва да се въведат за всички, заемащи държавни и общински постове. Това не е лесно. Много хора в България заемат постове именно заради това. На първо време поне да се гарантира чувство за мярка;
- Да се даде приоритет на доболничната помощ и да се насочат там много повече здравни пътеки. А след това да се промени изцяло здравната ни система по подобие на съвременните модели като например нидерландския;
- Да се въведат реални мерки за повишаването на раждаемостта. Първата мярка да е много по-съществена еднократна помощ за второ дете;
- Радикално да се промени образованието като се даде приоритет на професионалното, да не се учат твърде много излишни за живота на хората неща. Да се въведе по-ранен избор на ограничен брой предмети в средното образование. Да се премахне излишното учене в университети без последваща реализация. Да не се допуска млади хора да получават безплатно образование тук и да се реализират в други държави.
Какви са проблемите?
През последните 5 г. частта от бюджета, предназначена за инвестиции, систематично не се изпълнява. Въпреки разните писания и изявления статистиката на Евростат и другите международни институции е категорична – България твърдо стои на последно място в ЕС по БВП на човек. А имаше държави от ЕС, които бяха след България през 1989 г. Вижте само
какъв ръст направи Полша например. А и не само тя.
Лесно е да се вземат заеми, да се изкарва бюджетът на по-голям дефицит и да се раздават парите за пенсии и заплати.
Това увеличение е без покритие от по-висока производителност на труда и резултатът е само увеличен внос и инфлация, която
изяжда раздадените пари
Бързите темпове на икономическо развитие са в пряка зависимост от това бюджетът да е под 40% от БВП.
Китай, за който консолидираният бюджет е под 30% от БВП, тотално изпреварва ЕС по темп не само на икономическо, но и на технологично развитие. САЩ, които са с консолидиран бюджет под 40% от БВП, са по-развити от ЕС също. Не бива да се лъжем по заемите на САЩ - тях ги плащат всички, които оперират с долари.
За нашите дългове без покритие наказани да ги плащат ще са и децата, и внуците на тези, които получават кухи пари.
Ако сега се изтегли голям дълг и се отиде към голям бюджетен дефицит, той много трудно ще се свие под 3%. А и свиването е болезнено. Примери има много – точно по този въпрос погледнете случващото се в момента в Румъния.
Отклоняването на средства при обществените поръчки винаги е било голямо, особено при пътищата и въобще при инфраструктурата. Тежко е положението при обществените поръчки на МЗ за лекарства и медицинска техника. Електронизацията ни върви бавно. Засега от националните софтуерни системи безпроблемно върви Системата за сигурно електронно връчване.
Управляващите не бива да се лъжат, че с няколко предварителни промени в закона и като сменят ВСС и главния прокурор, съдебната реформа ще е направена. Абсолютно задължително е да се промени подборът на магистратите и изтичането на информация за темите на изпитите, а също и провеждането на изцяло анонимен изпит.
Повишаването на съдиите
трябва да става изцяло по обективни критерии, а не по преценка на комисии. Иначе системата ще се самовъзпроизвежда.
Съществено трябва да се промени работата по изготвянето на законопроекти. В момента новото ни законодателство е в окаяно състояние. Повечето важни закони имат десетки кръпки. Най-добрите закони са правени от работни групи от изявени професионалисти, а не само от администрацията.
Изключително е бюрократизирано правенето на нови вецове. Затова частни инвеститори има почти само във фотоволтаиците.
Няма как премиерът да осъществи цялостна реформа без позиции в регулаторите и редица други органи. Това предполага и промени в законите. Само отделни органи, като ЦИК например, ще са с изтекъл мандат. Промяна в ДАНС впрочем вече бе направена.
