Ключът е разходите в бюджета да растат по-бавно от приходите
Преди седмица Гълъб Донев – тогава новоизбран депутат, а сега вицепремиер и министър на финансите – обяви, че едно от първите решения на новия парламент трябва да е повишение на лимита на дълга, за да могат да се осигурят плащанията за пенсии, заплати и социални разходи до края на годината. При поемане на поста финансов министър той допълни, че сред приоритетите на правителството е контрол върху дефицита, за да се държи в разумни граници. Тези две изявления всъщност са двете страни на една и съща монета, защото дефицитът и таванът на дълга са взаимносвързани.
3 вида таван на дълга
Нека първо уточним какво се разбира под таван на дълга. В българските бюджетни закони има не един, а два лимита на дълга. Едното ограничение е за максималния размер на държавния дълг в края на годината – т.е. това е таван на общия държавен дълг. Другото ограничение е максимален размер на новия държавен дълг, издаден през годината – т.е. това е таван на новия дълг. Отделно европейските правила слагат още един вид таван на дълга, той е за консолидирания дълг – т.е. тук се включва не само държавният дълг, но също така и дългът на общините, осигурителните фондове и други публични институции и държавни компании.
Най-често в дискусиите за размера на дълга и в международните сравнения се използват данните за консолидирания дълг като процент от брутния вътрешен продукт. Причината е, че това е най-обхватният измерител на дълговото бреме, който при това се оразмерява като процент от икономиката и дава представа за тежестта на дълговете. По данните на Евростат България беше с дълг около 20% от БВП преди пандемията, като след пандемията процентът скочи на 23-24 и
беше вторият най-нисък в Европа
до 2024 г. с малка разлика след първенеца Естония. Обаче през 2025 г. консолидираният дълг се увеличи рязко до 29,9% от БВП и България падна до четвърто място с тенденция за продължаващо сриване надолу в класацията.
Какво се случи през 2025 г.? Таванът на новия държавен дълг беше увеличен рязко на близо 9,7 милиарда евро (18,9 милиарда лева) – което е най-високата стойност в историята. Данните показват, че в десетилетието преди пандемията таванът на новия дълг е около 2 млрд. евро средногодишно, а в петте години след пандемията е средно 4,5 млрд. евро. И изведнъж в бюджета 2025 г. таванът на новия дълг скочи на близо 10 млрд. евро. Не само това, но в бюджета за 2026 г., който беше оттеглен след протести, също беше заложен още по-висок таван на новия дълг от 10,44 милиарда евро.
Ако се продължи с тавани на новия дълг от над 10 млрд. евро годишно, държавният дълг ще експлодира и буквално за няколко години ще се наредим сред страните с дългови проблеми. През 2025 г. консолидираният дълг скочи с над 6 процентни пункта само за една година – екстраполиране на тази траектория за пет години ни качва над лимита от 60% от БВП по европейските правила, което може да доведе и до санкции и спиране на еврофондовете.
Отделно такъв астрономически растеж на дълга ще е почти невъзможно да се финансира, защото
кредиторите ще бъдат много скептични
Дори да се намери финансиране, разходите за лихви ще скочат толкова много, че ще влезем в дългова спирала и почти сигурна финансова криза.
С две думи, таван на новия дълг от 10 млрд. евро годишно не е устойчив и не може да се продължава с такава политика. Какви са алтернативите?
През 2025 г. дефицитът беше 4,1 млрд. евро, тогава защо таванът на новия дълг беше 10 милиарда? Две причини – 2 млрд. евро са погашения по дългове и остатъкът беше инвестиран в държавни компании – включително над 2 млрд. евро за Българската банка за развитие, почти 800 млн. евро за Българския енергиен холдинг. За 2026 г. в оттегления проектобюджет беше заложена подобна политика на наливане на средства в държавни компании.
За 2026 г. има погашения по държавния дълг от 1,4 млрд. евро, но те вече са рефинансирани с нов дълг от служебното правителство. В началото на 2027 г. предстои плащане от 1 милиард евро по външен дълг, за което трябва да се осигурят средства предварително. Тоест около 1 млрд. евро са необходими за рефинансиране на външен дълг.
По отношение на наливането на средства в държавни компании, това не бива да става регулярна практика, още повече че ББР почти не е използвала получените средства, а БЕХ е достатъчно печеливш и може да си осигури финансиране за инвестиции без дотации от бюджета. Служебното правителство дори реши да върне обратно 1,4 млрд. евро от капитала, внесен в ББР. Ако това се случи, ще се подсигурят необходимите средства за рефинансиране на външния дълг в началото на 2027 г. Не бива да пропускаме заема за отбрана по европейския механизъм SAFE, който е до 3,3 млрд. евро, но те няма да се получат наведнъж през 2026 г. - първоначално ще дойдат само 490 млн., а останалите - при изпълнение на съответните проекти.
Тогава остава проблемът с дефицита. За първите 4 месеца на годината бюджетният дефицит е рекорден - 1,75 млрд. евро, като увеличението е 75% спрямо същия период на миналата година.
Позитивното е, че приходите растат бързо, с близо 12%, и има много резерви за допълнителни приходи, ако се отпушат евросредствата от плана за възстановяване и се повиши събираемостта. Основният фокус на контрола върху дефицита е в разходната страна на бюджета – разходите трябва да растат по-бавно от приходите. Например
при 12% растеж на приходите ръстът на разходите трябва да е около 7%, за да няма дефицит
до края на годината.
Ако изцяло се елиминира дефицитът, няма да има нужда въобще от нов дълг през 2026 г. Ако дефицитът се свие до 2% от БВП, ще е нужен нов дълг от около 3 млрд. евро. Ако дефицитът се запази 3%, ще е нужен нов дълг от около 4 млрд. евро. Във всеки случай не бива да се позволява таван от нов дълг от 10 милиарда евро – снижение поне наполовина е напълно възможно още през 2026 г., а в следващите години дори повече.
