Лидерът на ИТН Слави Трифонов окончателно загуби делото за 50 000 лв. за клевета и обида, което водеше срещу бившия вече лидер на ПП Кирил Петков. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по казуса. Така в сила остава решението на Софийския апелативен съд, който миналия март отмени изцяло решението на Софийския градски съд, което беше в полза на лидера на ИТН, съобщава "Сега".
Трифонов заведе делото, почувствал се оклеветен и обиден от изказвания на Петков, направени на 13 юни 2022 г., в които лидерът на ПП използвал думи "задкулисен", "задкулисието", "мафията", "завзетата държава", "задкулисните играчи", свързани с името му. "Мафията току-що загубили коалиционния си партньор...", казва още Петков, когато се разбира, че ИТН напуска оглавяваното от него правителство.
Апелативните съдии приеха, че в изявлението си Кирил Петков не е споделил конкретни факти, позорящи името на Трифонов, а е дал обобщен израз на възприятието си.
Колкото до термина "задкулисие", според съда той "се е наложил в публичното и медийно пространство като празна, лишена от конкретно съдържание част от политическия речник".
Съдиите сочат, че в преобладаващата си част употребените от Петков думи и изрази изобщо не се отнасят до личността на Трифонов. А тези, които се свързват с него, са допустима критика за дейността му на публична длъжност или негативна оценка. Тъй като те не съдържат клеветнически твърдения или обидни думи и изрази, не са противоправно поведение.
"Критиката, насочена към публична фигура, особено към политик, е по-широка и свободна, с оглед възприетото от тях положение в обществото. Политиците са публични фигури и тяхната дейност следва да се контролира в интерес на обществото, което предполага към тях критериите за поведение да са по-безкомпромисни. Ето защо от тях се очаква да са по-толерантни към критика, отколкото частните лица", се казваше в решението на апелативния съд.
Трифонов го атакува пред върховните магистрати, като защитата му поставя 16 въпроса, които според нея имат значение за развитие на правото. Върховният съд обаче приема, че не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на решението на долната инстанция - значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика.
