И ще бъдем яростна опозиция на непазарни мерки, които ще донесат вреди, но няма да свалят цените. Ако някой преди изборите е създал свръх очаквания да си носи последствията, хората не приемат да бъдат лъгани, казва бившият финансов министър, сега депутат от ГЕРБ
Още акценти:
- Причина за състоянието на бюджета е политическата криза от 2020 г. и се надявам да приключи с влизането на Румен Радев в премиерския кабинет. Той спечели огромно доверие и отговорността за публичните финанси е еднолично негова. Персоналните измерения могат да се свържат с решението на същия Радев през 2022 г. да овласти Асен Василев и компания.
- Като член на ГЕРБ съм озадачен, като гражданин - удовлетворен, че има категоричен център на власт и ясно изразена политическа отговорност. Да видим за добро ли е или напротив
- Богатите в България с реален бизнес предпочитат да са в добри отношения с всички политици. Те се вълнуват от качеството на управлението, не мисля, че ще има големи турбуленции
- Аз винаги съм разчитал и съм вярвал на „автоматични икономически стабилизатори". Намесата на правителството срещу цените е по-скоро вредна и трябва да се ограничи до защита на най-уязвимите
- Най-вероятния сценарии е дефицит над 3%, но важното е да се промени траекторията на развитие на публичните финанси. Ако не се направи на първата година от мандата, не ги чака нищо добро
- Да, нов лимит за дълг трябва да се гласува в бюджета, за да можем да си плащаме сметките. Лошото е, че високите нива на дълг водят и до по-високи разходи и намаляват изтънялата бюджетна гъвкавост
- Преценката за готовността за членство в Еврозоната е направена на база на дефицита за 2024г. и всяка спекулация в друга посока е несъстоятелна
- Все повече и по-тревожни са прогнозите за нова глобална криза. Неизбежна ли е и безсилни ли сме ние, г-н Горанов?
- Не сме безсилни, но със сигурност се влияем от глобалните процеси. Конфликтът между Иран, САЩ и Израел със сигурност ще се отрази негативно на световната икономика. Да не забравяме и войната между Русия и Украйна, която допълнително притиска Европа. В този контекст има една лоша и една добра новина за България. Лошата новина е, че се изправяме пред тази несигурност без фискални буфери, а добрата е, че сме в еврозоната, което ни дава изключителна финансова стабилност.
- Според новия премиер апокалипсисът вече е у нас, поне що се отнася до финансите. Така ли е? И кой е виновен?
- Действително състоянието на публичните финанси не е цветущо. Експертни оценки показват, че бюджетът може да завърши с над на сто дефицит от БВП. Разбира се, всичко е в ръцете на управляващите и всяка мярка за намаляване на дефицита ще срещне нашата подкрепа, стига мярката да не е свързана с промяна на данъчната политика.
Когато говорим за вина, тя според мен има концептуално и персонално измерение. Концептуалната причина за състоянието на бюджета е политическата криза, която стартира през 2020 г., и се надявам да приключи с влизането на Румен Радев в премиерския кабинет. Той спечели огромно доверие и отговорността за публичните финанси сега е еднолично негова. Иначе персоналните измерения могат да се свържат с решението на същия Румен Радев от 12 май 2021 г. да овласти Асен Василев и компания. Последиците са история.
- Притеснява ли ви това, че точно сега цялата власт отиде при ляв кабинет, който ще прави бюджети?
- Аз не мога да преценя какъв ще бъде кабинетът на Румен Радев. В предизборната кампания на “Прогресивна България” видяхме да се излъчва целият спектър на видимата светлина. За всеки имаше по нещо. Като член на ГЕРБ съм озадачен, но като гражданин съм удовлетворен, че имаме категоричен център на власт и ясно изразена политическа отговорност. Да видим за добро ли е, или напротив.
- Има ли решение задачата - дефицит под 3%, нисък дълг и без увеличение на данъци? Така обещаха победителите преди изборите, а вече и новите премиер и финансов министър.
- Трудно, да не кажа невъзможно. Преди около месец сключих облог с Мартин Карбовски, че няма да може да се направи такъв бюджет. Дано да загубя. Най-вероятният сценарий е дефицит над 3 на сто, но важното е да се промени траекторията на развитие на публичните финанси. Ако не се направи през първата година от мандата на Радев, не го чака нищо добро. Сигурно е едно - ако пипнат данъците, ще разочароват много хора.
Надявам се и ще внимаваме за това да не се предложат нереалистични разчети за приходите, с което на хартия да се натъкмят числата. Не ги съветвам да го правят, защото по този начин ще заблуждават само себе си, а това е агония, от която никой няма нужда.
- Повече дълг като първа стъпка преди ревизия на финансите и очевидно за покриване на текущи плащания правилна ли е?
- Дълг ще има, докато има дефицит. Дългът не е причина, той е следствие от неблагоразумна фискална политика. Лошото е, че лесно и неусетно от следствие дългът може да стане причина. Играта на думи, която използвам, е само за да обърна внимание, че проблемът с високите нива на дефицит от последните години неминуемо води до по-големи нива на дълга и това не е изненада за никого.
Лошото е, че високите нива на дълг водят и до по-високи разходи за неговото обслужване и намаляват и без това изтънялата бюджетна гъвкавост. Иначе да, нов лимит за дълг трябва да се гласува в бюджета, в противен случай можем да останем без ликвидност – да не можем да си плащаме сметките.
- Вероятно новият парламент ще отмени автоматичното увеличение на заплати, ще свие някои разходи, за да не замразява пенсии и заплати. Това ще помогне ли за решаването на казуса, или ще се окаже недостатъчно?
- Премахването на автоматизмите от законодателството е задължително, но не достатъчно условие за подобрение състоянието на бюджета. До голяма степен ефектът от тези небалансирани решения е изконсумиран и вече е част от бюджетните ангажименти. Ще трябват много повече усилия и аз неслучайно при изслушването на служебния министър на финансите им препоръчах да бъдат смели.
- Колко е реалният дефицит за 2025 г., и с какви счетоводни хватки са го притискали надолу, заради влизането ни в Еврозоната, както се твърди?
- Бързам да направя уговорката, защото сякаш прозира неразбиране, че преценката за спазване на критериите за членство в еврозоната се извърши на база на резултатите за 2024 г. И тогава Евростат, ЕК и ЕЦБ единодушно заключиха, че България отговаря на изискванията. Иначе това, което съм чувал, че е накарало Евростат да завиши оценките за дефицита на начислена основа за 2025 г., са трансакциите, свързани с капитализацията на Българския енергиен холдинг, за сметка на която БЕХ внася дивидент в полза на бюджета.
Оценките за дефицита за 2025 г. са направени от Евростат и не мисля, че могат да ни очакват допълнителни разминавания между националната методология и методологията на Евростат. Все пак ще има още един преглед и в края на октомври 2026 г. ще излязат окончателните данни за 2025 г. Пак да повторя, преценката за готовността за членство в еврозоната е направена на база на дефицита за 2024 г. и всяка спекулация в друга посока е несъстоятелна.
- Инфлацията отново върви нагоре, последните кабинети опитаха тавани на цени, проверки, помощ за скъпите горива. Видя се - не работят. Новите дават заявка за “още от същото” със специален закон. Този път ще проработят ли?
- Отговорът ми ще бъде малко политически некоректен, но пък правдив за моите разбирания. Инфлацията се лекува само със стагнация и това, макар и екстремна позиция, е факт. Аз винаги съм разчитал и съм вярвал в концепцията на така наречените автоматични икономически стабилизатори. С други думи, намесата на правителството е по-скоро вредна и трябва да се ограничава само до защита на най-уязвимите групи, които по естествени причини са уязвими.
Очаквам да видим какво ще предложат управляващите, но съм силно скептичен, че има работещи законодателни решения. Нещо повече, ще бъдем яростна опозиция на всички непазарни и популистки мерки, които по-скоро ще увредят средата, отколкото да повлияят на ценовите нива. Ако някой преди изборите е създал свръхочаквания, да си носи последствията.
- Как разчитате предупреждението на управителя на БНБ, че държавата вече не може да помага, бюджетни буфери няма?
- Димитър Радев като управител на централна банка, част от евросистемата, е длъжен да поглежда с едно око и към фиска. Споделям изводите, че бюджетът няма възможност да омекотява пазарните процеси. Държавните помощи трябва да са насочени към уязвимите групи, а не към всички.
И тук въпросът е не само за пари, концептуален е. Жалкото е, че Международният валутен фонд проспа фискалната криза в България, но се надявам да станат по-прецизни в следващите години.
- Ще трябва ли помощ от приятел на кабинета - например БНБ, която да дръпне ръчната спирачка пред кредитирането, комисии и регулатори като КЕВР, които да озаптят резките скокове на газ и ток?
- Всяка институция има своя мандат. И всяка от цитираните от вас институции функционира по ясни правила и механизми. Действията от страна на регулаторите под натиска на правителството или по целесъобразност в дългосрочен план водят до провал.
Ще ви дам един пример от 2019 г. За да се потиска цената на водата в Перник, на ВиК дружеството там бяха признавани от регулатора смешните 5 млн. лв. за инвестиции в инфраструктурата за няколко години. Резултата помните ли го? Радев дава заявки, че ще бъде системен играч и ще разчита на функциониращи институции, то така и трябва.
- Какъв бюджет може да получи подкрепа от ГЕРБ и какво би ви накарало да гласувате не “въздържал се”, а “против”?
- Не е работа на опозицията да подкрепя бюджета, но ще бъдем солидарни с непопулярни решения. За нас по-важното е да се запази данъчната система и ще сме толерантни към всички решения, които подпомагат намаляването на дефицита при запазване на данъците.
Отново подчертавам, че ако не се предложат смели решения веднага, политическата перспектива на управляващите ще се влоши. Споделям позицията на президента Илияна Йотова, че хората могат да приемат непопулярни решения, но не приемат да бъдат подвеждани и лъгани.
- Какви последствия за икономиката и за финансите може да има истинска или фиктивна битка с олигарси и няма ли опасност да се превърне в такава между олигарси?
- Аз не знам дефиниция за олигархия. Богатите хора в България са определен брой и тези, които имат реален бизнес, предпочитат да са в добри отношения с всички политици. Аз познавам повечето хора с реален бизнес и те се вълнуват от качеството на управлението. Разбирам нюансите във въпроса ви, но не смятам, че ще сме свидетели на големи турбуленции.
- В кризисни времена реалистично ли е да очакваме нови инвестиции, или точно тогава можем да бъдем привлекателен пристан за някои?
- Със сигурност имаме две добри новини от началото на годината. България се присъедини към еврозоната и сякаш изглежда, колкото и да не ми харесва изборното поражение, политическата криза и безвластие отминават. Силните резултати на Румен Радев на последните избори го правят едноличен лидер на законодателната и изпълнителната власт и това, колкото и да не се харесва на политическите му опоненти, дава устойчивост на политиката, поне от сегашна гледна точка.
Ако трябва да се инвестира сега, не е ли по-добре да се инвестира в страна от еврозоната, която е политически стабилна, или да се инвестира в страна без евро и в която правителството падна преди дни.
- Колко дълъг ще е мандатът на новия кабинет, ще има ли нови избори през есента, за които упорито се говори?
- Мандатът на Румен Радев е голям. От него зависи колко ще е дълъг. Може да стане като с Иван Костов, защото често се препраща към 1997 г. - за 4 години да изгуби легитимност, а може и да надхвърли 4-те години, разписани в конституцията. Аз, макар и да съм му политически опонент, му пожелавам да е успешен заради България. Не виждам смислена причина до края на 2026 г. отново да има избори за Народно събрание.
