- Имаме една от най-добрите рейтингови системи, които оценяват качеството на висшето образование
- Държавата трябва да промени стипендиите на талантливите млади българи, които нямат финансови възможности
Държавните висши училища (ДВУ) са в активна реформа повече от 10 години. Системата постепенно се модернизира - първоначално с усилията на самите университети, а в последните 2 години и чрез по-ясно обвързване на държавното финансиране с качеството на обучението и реализацията на студентите, договорено със социалните партньори. От една страна, държавата все още не подкрепя висшето образование с ресурс, съразмерен със задачите, които поставя. Бизнесът също има своите основателни причини и констатира липси, но не влага сериозни финансови средства. В тази среда координираният глас на университетите пред държавата и бизнеса е жизненоважно условие за успеха на сектор “Висше образование”. От друга страна, системата не се променя с еднаква скорост, защото липсват три ключови обстоятелства: признаването на висшето образование за национален приоритет; устойчивото финансиране от страна на държавата; реалният ангажимент от страна на бизнеса. Тези три фактора следва да работят синергично, защото стратегическият приоритет води до нужда от устойчиво финансиране, което от своя страна изисква реален и доказан ангажимент от страна на бизнеса.
Системата на висшето образование е единствената публична система в България с финансиране, пряко обвързано с качество и резултати. Средствата, които се предоставят на всяко едно ДВУ, зависят от научната дейност, реализацията на пазара на труда, доходите на завършилите, качеството на обучението и условията, при които то се провежда, мнението на учащите, бизнеса и работодателите. Данните за всеки показател, включен в комплексната оценка, са обективни, проверими и базирани на Рейтинговата система на висшите училища, призната и на международно ниво като една от най-добре развитите системи за оценка на качеството.
Благодарение на качествената оценка разликите във финансирането на един студент в някои професионални направления между висшите училища достига десет пъти (10 пъти !!!). Затова е несъстоятелно и непрофесионално да се твърди, че водещият принцип в системата на висшето образование е в “парите следват студента”. Финансирането зависи от големината на висшето училище (и няма как да не зависи), но в много по-голяма степен зависи от качествената оценка и постигнатите резултати, отчетени от предходната година. Следователно ДВУ първо отчитат дейности и после получават държавна субсидия. И това не е дефект на системата, а доказателство, че държавата вече прави разлика между формално съществуващо обучение и реално постигнато качество.
Качествено висше образование се изгражда с години – чрез преподаватели, научни школи, лаборатории, международни партньорства, научна дейност и реална академична среда. При ДВУ не се финансират заплати и численост на персонала, а държавно възложена задача за обучението на студенти и докторанти, като това финансиране е силно диференцирано в зависимост от оценката за качество на обучение и реализация на пазара на труда. След като получат средствата по този ред, ДВУ сами вземат решение за определяне на заплатите по длъжност и щатни таблици, договорени със синдикатите в колективни трудови договори.
Единственото, което държавата регулира, са минималната заплата за най-ниската академична длъжност на младите асистенти и стипендията на докторантите. Обвързването на минималната заплата за длъжността “асистент” със средната работна заплата е ключов механизъм, а не е просто политика по доходите. Това е инвестиция в бъдещето на висшето образование, науката и икономиката. В този смисъл е несправедливо висшето образование да се поставя в група с други сектори и да се говори за автоматично увеличение за заплатите без връзка с качество и резултати.
На практика текст в Закона за висшето образование (ЗВО) дава посока на развитие и научна кариера на талантливите млади хора във висшите училища, на учени, постдокторанти, изследователи, специалисти в науката, в полза на качеството на висшето образование и в полза на това поколението да остане и работи в България.
Качественото образование има и друга цена, за която се изисква още по-сериозен ресурс – модерни лаборатории, специализирана апаратура, софтуер, научна инфраструктура, международна дейност и непрекъсната квалификация на преподаватели и служители. Качеството не се създава само в аудитории.
То се изгражда в научни комплекси и центрове, изследователски екипи, индустриални партньорства и международни проекти. Университетите, които поддържат такава среда, реално формират бъдещите инженери, лекари, учители, учени и специалисти, от които зависи конкурентоспособността на държавата. Научната дейност в ДВУ – изследователската, творческата, спортната, системно от години е недофинансирана и в нарушение на ЗВО. При спазване на законовите изисквания ще има налични средства за младите колеги – студенти, докторанти, постдокторанти, и те да работят срещу заплащане по вътрешните научни проекти заедно с преподаватели и учени.
През последните години системата показва, че моделът “пари-качество и резултати” работи. Данните от анализите на ВОН-КНСБ показват положителна динамика и повече университети подобряват показателите си, увеличават възнагражденията и инвестират в академичната среда.
Важни са моделът на управление, разходването на средствата, съобразно ЗВО и постановленията на Министерския съвет, както и резултатите от целеполагането на предоставените от държавата средства. Поредният сравнителен анализ обхваща учебните 2024-2025 години по данни на МОН от годишните отчети на 33 ДВУ (без военните и полицейската академия, които са принципал на МО и МВР). Средната брутна заплата за 2025 г., отчетена през януари за тези висши училища в МОН, варира от 2921 до 1351 евро и зависи изцяло от качеството и резултатите. Високи резултати за този период отчитат 10 университета, като в предходния са били 6, а 17 поддържат постигнатите си резултати, като в предходния са отчетени едва 10. В ниския регистър са 6 ДВУ, но преди това са били 9. Обобщено, за всички елементи на средната брутна заплата през 2025 г. по показателите на комплексната оценка за качество на обучение и реализация на пазара на труда 14 ДВУ са подобрили резултатите спрямо предходната година. Разходите от субсидията за издръжка на обучението, които са за заплати и осигуровки, като общ дял от всички средства и таксите се договарят със синдикатите и се регистрират в Инспекцията по труда. Документ на МОН с числа показва, че 66 % от общия дял са разходите за заплати и осигуровки, и то при осигурен приход от държавата.
В условия на финансов регламент университетите се развиват в предвидима конкурентна среда. Моделът трябва да се надгражда, а не с подмяна с нови формули и средствата да се намаляват на едни и да се увеличават на други. Висшето образование не е търговия и студентите не са стока. Важно е да се привличат за обучение талантливи млади хора приоритетно от страната и след това с поглед към глобалната перспектива. През тази академична година само в държавна поръчка са приети 41 500 студенти и 1550 докторанти, които желаят да учат в българските висши училища и да се реализират на пазара на труда. Ниските стипендии за студентите и ограничената социална подкрепа създават риск учащите да работят извън своята специалност още в първите години на обучението си. Държавата трябва много по-активно да подкрепя студентите с отличен успех, както и тези от семейства с ниски доходи, защото присъствието в университетската среда е пряко свързано с качеството на обучението.
Проблемът със стипендиите за студентите трябва спешно да намери решение. В момента минималната стипендия е 76 евро, а максималната 127 евро. Добре е, че договорихме средства за по-високи стипендии за докторантите, тъй като те са на пълен работен ден във висшите училища. Сега докторантите получават 799 евро, но при наличие на ПМС за МРЗ от 620 евро следва да са 930 евро, а пари няма, дори и 5% в удължителния бюджет за стипендии липсват.
Решението е в това висшето образование да стане национален приоритет заради младото поколение в България. Инвестицията във висшето образование днес е инвестиция в способността на България да бъде конкурентоспособна утре.
Светът навлиза в нов етап на трансформация, движен от изкуствения интелект, дигитализацията и глобалните научни мрежи. Изкуственият интелект не е модерна тенденция – той променя модела на обучение, начина на създаване на знание и пазара на труда. Това за нас е нова отговорност – не само да се подготвят кадри, а заедно да бъдем активен двигател на технологичното и общественото развитие. Приключилите избори в България показаха обществено очакване за по-ефективно управление, по-голяма отговорност и реални резултати. Ако университетите са двигател на обществото, те трябва да покажат същата способност за обновление. Докато в публичното пространство напористо се обсъждаха структури и кой е по-подходящ или неподходящ за министър, светът вече внедрява изкуствен интелект във всички образователни процеси, променя модела на обучение, трансформира пазара на труда, изгражда глобални академични екосистеми. Изкуственият интелект не е просто технология, а промяна в самата логика на знанието. Тази и важните теми, свързани с бюджетните субсидии за 2026 г. и 2027 г., са в програмата ни за обсъждане в следващите дни и месеци със Сдружението на държавните висши училища в България, Националното представителство на студентските съвети, бизнеса и държавата.
*Авторът е председател на Национален синдикат ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА (ВОН-КНСБ)
