И тази пролет слана попари плодовете, а производството намаля със 70% за година
Скъпи череши ще яде българинът и тази година. Производители твърдят, че късните пролетни слани са нанесли щети върху овощните насаждения в страната и започнаха да се появяват опасения, че цените на плодовете през лятото и есента ще достигнат рекордни нива. Засега собственици на черешови градини в Родопската яка мълчат.
Най-тежка е ситуацията в Кюстендилско, където производители говорят за 50% пропаднала реколта при череши, кайсии и други овошки. Поражения има и в други части на страната, а фермери предупреждават, че комбинацията от климатични аномалии, по-високи производствени разходи и скъп внос ще се усети пряко от потребителите.
Още преди новата реколта да излезе на пазара, данните на НСИ показват значително поскъпване на плодовете за последните 12 месеца. Общото увеличение достига 16,5%, но при някои категории ръстът е много по-сериозен. Най-голямо е поскъпването при ягодоплодните култури - близо 50%, следвани от костилковите и семковите плодове с 37,4%. Цитрусовите плодове също поскъпват с 16,4%, докато при черупковите увеличението е 5% (виж инфографиката).
Само за последния месец плодовете са поскъпнали средно с 2,5%, а при някои от тях ръстът достига 3,4%. Това означава, че още преди ефектът от измръзванията да се прояви, пазарът вече отчита натиск върху цените.
Според производители тази година проблемът няма да бъде само в българската реколта. Част от
вносните плодове също поскъпват
заради неблагоприятни климатични условия в други европейски държави, което ограничава възможността недостигът у нас да бъде компенсиран с по-ниски цени от чужбина. Основните държави, от които се внасят плодове у нас, са Турция и Гърция и първите за сезона череши се появиха на пазара за 25 евро за килограм.
За да бъде продукцията по-достъпна, гръцките плодове се предлагат в опаковки от 250 грама на цена от 5,99 евро. Преди седмици първите испански череши пък стартираха при двойно по-високи нива - 49 евро за килограм. За сравнение през миналата година търговци предлагаха първите български череши за 15 лева за килограм, въпреки че на места стигнаха и до 50 лева.
При излизане на родното производство обаче се очаква цените да паднат, което ще стане в края на май и началото на юни, но прогнозите са първите количества да се продават за около 15 евро за кило.
Освен това европейските пазари също са под натиск. Анализи за 2026 г. посочват, че пролетни слани, дъждове и лошо време през периода на цъфтежа ограничават добивите и качеството при кайсиите и други плодове в Южна Европа.
А данните на българското земеделско министерство показват, че
производството
на плодове у нас е спаднало драстично
и няма как да се разминем без внос. Спадът е от 205 000 тона плодове през 2024 г. на 65 000 за миналата, което е намаление с близо 70%. Най-сериозно е положението при кайсиите, където има спад от 91%. Миналата година сланата попари овошките в почти цялата страна и по пазарите беше почти невъзможно да се видят родни кайсии, праскови, череши и сливи.
От 18 000 тона за 2024-а през миналата година
фермерите са произвели едва 1000 тона
При черешите намалението е от 50 000 на 9490 тона. При прасковите спадът е с 66,1%, а при сливите - със 74,7%.
Тази година производителите отново попадат в неблагоприятна ситуация заради сланите. Кайсии, круши, праскови и сини сливи в Кюстендилско почти няма останали. Дърветата са дали много плод тази година, но са съсипани.
“Трябва да се произвеждат повече храни и да се продават на българските пазари, за да може, ако има кризи, да има самозадоволяване на пазара в България. Трябва подкрепа за земеделците. Ние сме на прага на намаляването на субсидирането в ЕС. Очакванията са, че европейските плащания по отношение на земеделието ще намалеят”, коментира Явор Гечев, бивш земеделски министър, а сега депутат от “Прогресивна България”, пред БНР. По думите му политиката на държавата трябва да е солидарна преди всичко.
“Очаквахме изобилие, обаче при сливите вече няма нито един плод. Докато при черешата имаме. От горната страна са повредени, а отдолу са здрави. Така че череши ще има”, надява се овощарят Кирил Димитров.
Според Цветан Цеков - председател на браншовата камара “Плодове и зеленчуци”, очакванията за първите реколти от череши също са оптимистични. За разлика от миналата година в момента се наблюдава 60-70% запазена и богата реколта. По думите му това давало надежда за реална конкуренция на пазара и избягване на ненормално високи цени, стига да няма нови природни катаклизми като градушки.
Въпреки това потребители коментират в социалните мрежи, че очакват нов скок в цените. В дискусии вече се появяват прогнози за череши по 40 евро килото, макар и част от реакциите да са иронични. Някои потребители припомнят, че и миналата година сланите са унищожили голяма част от реколтата и българските плодове почти са липсвали от пазара.
Въпреки че в момента най-големите поражения са в Кюстендил, държавата отвори схема за подпомагане на производителите. Помощта е насочена към ябълки и круши, праскови, кайсии, череши, вишни и сливи, ягоди и малини, както и маслодайна роза.
Подпомагането покрива до 100% от разходите за закупуване на продукти за растителна защита,
използвани за ограничаване на вредителите по трайните насаждения.
Първият етап на помощта обхваща периода след преминаването на студовете до набъбването на плодните пъпки. За него са предвидени до 194 евро на хектар, или 380 лева на хектар, с ДДС за препарати за растителна защита. Земеделските стопани трябва да представят фактури и платежни документи за направените разходи до 22 май, а изплащането на средствата е планирано до 19 юни 2026 г.
За тази година управителният съвет на Държавен фонд “Земеделие” е одобрил бюджет от 7,8 млн. евро по схемата. Въпреки това производители коментират, че подпомагането трудно може да компенсира напълно загубите от климатичните щети, особено при трайните насаждения, където една пропаднала реколта често означава сериозни финансови проблеми за стопанствата.
Освен това стопаните продължават да алармират, че проблемите им не свършват дотук. Те обръщат внимание, че продължава покачването на цените на абсолютно всички консумативи - препарати, торове и горива. Най-тежкият удар е при разходите за труд, които са скочили с 30-35% спрямо предходната година, казва Живка Гроздева, член на УС на Асоциацията на овощарите. И се оплаква, че земеделците били принудени да вдигат заплатите на трактористи, агрономи и общи работници, за да ги задържат, а подкрепа от държавата нямало.
“Липсата на кадри се превръща в битка за оцеляване. Губим работници, които предпочитат сезонната работа по морето или заминават за чужбина за по-високо заплащане. Стига се до абсурдни ситуации, в които дори не можем да намерим хора за работа в градините, дори предлагайки заплащане, конкурентно на това в туризма”, възмутена е Гроздева.
