- Причините са липса на доказателства и ДНК, следите от нараняванията са почти изчезнали, казва бившият зам.-директор на полицията д-р Благородна Макева
- При по-малките се използват т.нар. анатомични кукли, чрез които те да покажат какво се е случило
- Д-р Макева, вие се занимавате със защита правата на децата и сексуалните посегателства върху тях, колко е трудно да се докаже полово насилие върху дете и защо?
- Доказването на сексуално посегателство върху дете е едно от най-сложните предизвикателства. Не само в наказателното право и процес, но и от гледна точка на психологията. Причините за това са комплексни - както правни, психологически, така и социални. Сексуалното насилие над деца се случва скрито, в отношения на доверие и страх и оставя често повече психологически, отколкото физически следи, а събирането на доказателства следва да се извършва изключително деликатно, с висока експертиза от разследващите, особено при снемането на свидетелски показания от самото пострадало дете.
- Защо събирането на доказателства по такива дела е почти невъзможно? Бавни ли са производствата?
- Отново поради различни причини - несъбиране на физически доказателства, тъй като късно след извършване на престъпния акт е съобщено от детето или родителите му. Например медицинското освидетелстване е извършено на по-късен етап, когато няма доказателства, които да бъдат събрани, липсва ДНК, следите от нараняванията, особено ако са били по-леки, са избледнели или напълно изчезнали. Съответно съществуват трудности в събирането на гласни доказателства от пострадалото дете (поради манипулирането му от страна на насилника с различни методи), а и когато то е в ниска възраст си има психологични особености, а не само правни при провеждането на разпитите му и т.н.
Моята практика сочи, че такива случаи е трудно въобще да стигнат съдебна фаза
Просто защото, за да бъде привлечено едно лице като обвиняемо, а след това и да стане подсъдимо, е необходимо събирането на достатъчно доказателства за виновността му за извършване на конкретното престъпно деяние. Децата трудно могат да дадат ясен отговор на всички въпроси, на които трябва да се отговори в хода на едно такова разследване - какво, къде, как, кой, по какъв начин и т.н. им е причинил това. Трябва ясно да се посочи, че наказателното производство, колкото и щадящо да се провежда - както разследването в досъдебната фаза, така и съдебното следствие, е ревиктимизиращо по отношение на самото пострадало дете.
На практика това е вторична виктимизация, която му се причинява. Участието на деца, жертви в наказателното производство, не следва, доколкото това е възможно, да им причинява допълнителни травми в резултат на разпитите или визуалния контакт с извършителите на престъплението. Самото производство
трябва да е центрирано около най-добрия интерес на детето,
а броят на разпитите му следва да е ограничен до възможния минимум и те да се провеждат само доколкото това е необходимо. По възможност да бъдат провеждани от едно и също лице.
- Когато детето е малко - 3-4-годишно, неговите думи имат ли тежест в съда?
- За да се стигне до съдебна фаза, трябва първо да са събрани достатъчно доказателства за виновността на дадено лице. Възрастта на пострадалото лице има значение за начина, по който се провежда самото разследване. Но то има за задача да е пълно, всестранно и обективно и пред разследващите органи стои задачата да съберат и други доказателства, които да подкрепят или пък отхвърлят посоченото в неговите свидетелски показания. За тази цел се работи с вещи лица от различни области - съдебни лекари, психолози, психиатри, технически експерти и т.н. Събират се и други гласни, веществени и писмени доказателства. Дали детето си измисля, не може да се говори общо. Всеки един конкретен случай следва да бъде разследван самостоятелно.
Паметта на децата работи различно - особено при по-малките. Невинаги могат да възпроизведат последователност, време и контекст, за да се отговори на онези въпроси, които са част от предмета на доказване, което понякога се тълкува като “несъответствия” от защитата на лицето. Изключително важно е разпитът на децата да се прави от специално обучени лица. Най-добре това да се случва в т.нар. синя стая.
Въпросите трябва да са внимателно подбрани,
без внушения и да не се допуска и повторно травматизиране на детето. При по-малките се използват т.нар. анатомични кукли - децата в по-малка възраст често дори още не знаят наименованията за интимните части на тялото. Задават се отворени, а не насочващи въпроси. Например: “Можеш ли да ми покажеш с тази кукла какво се случи?”. Не трябва да се допуска внушение, натиск или интерпретация от страна на възрастния. Но трябва дебело да подчертая, че използването на анатомични кукли се допуска само от обучени експерти, обикновено в рамките на съдебно-психологическа експертиза, ограничено, само при доказана нужда и при спазване на най-добрия интерес на детето, за да не се причинява повторна виктимизация.
- Какви са извършителите на подобни деяния - близки на детето или по-често непознати педофили?
- В повечето случаи не са непознати педофили, а лица от близкия или познатия им кръг - хора, на които то има доверие, на които е поверено, близки на семейството му, та дори и роднини, включително роден баща или майка. Това го потвърждава и изследване на УНИЦЕФ България.
Подобно на останалите видове насилие децата с увреждания са изложени в особена степен на риска от сексуално насилие. Те съобщават двойно по-често, че са подложени на онлайн тормоз, и до 8 пъти по-често, че са били жертви на сексуално посегателство или изнасилване, в сравнение с децата без увреждания.
- Имате ли данни колко деца - малолетни и непълнолетни, са станали жертва на сексуално посегателство?
- Сексуалното насилие е сред видовете престъпност с устойчиво висока степен на латентност. Регистрираните престъпления са в пъти по-ниски като брой от реалните случаи, а присъдите още по-малко. От моя практически опит бих казала, че в 9 от 10 случая жертвите на сексуално насилие, а когато се касае за пострадали деца - техните семейства, отказват да търсят справедливост. Те се стремят да избегнат вторичната психическа травма, която причинява самото разследване, и евентуално последвалия съдебен процес и се отказват от него. Според данните на Прокуратурата за 2024 г. престъпленията, извършени срещу деца, са 329. В тези данни влизат блудство с малолетни и непълнолетни, изнасилване и детска порнография. Изследването на УНИЦЕФ България сочи, че около 16%, или почти
1 от всеки 6 деца и млади хора, съобщават, че са били подложени на сексуално насилие
в детството си. Момичетата (1 от всеки 5) значително по-често от момчетата (1 от всеки 10) са ставали жертви. Момичетата съобщават двойно по-често от момчетата, че са били жертви на сексуален тормоз онлайн, 3 пъти по-често, че са били подложени на (офлайн) сексуален тормоз и сексуални посегателства, и почти 5 пъти по-често, че са били принуждавани към сексуални действия.
- С какво се характеризират тези насилници? Какъв е психопрофилът им?
- Често са хора от близкото обкръжение на детето. Семейството или пък учител, треньор, които използват позицията си на доверие. Тези хора не се открояват по нещо специфично външно - често изглеждат напълно нормални и са социално адаптирани. Характерно в повечето случаи е, че злоупотребяват с доверие и власт, по-рядко с груба сила. Поведението им е планирано и контролирано. Те не са импулсивни насилници. Често оправдават престъплението си с любов или игра.
- Какви са травмите, които получава детето жертва? Остава ли увредено?
- Сексуалното насилие може да се характеризира с физически признаци на случилото се, както и в промяна в поведението на детето, а телесните симптоми са свързани в зависимост от вида на извършеното насилие. Може да се наблюдават и различни индикатори за посттравматично стресово разстройство - булимия, анорексия дори, редица психосоматични симптоми, суицидни мисли, промени в емоционалното състояние и общуването, изолация, депресия, срам, вина, отдръпване от предишния му социален кръг, истерично поведение, лесна загуба на контрол, избухвания и дори и
тормоз от страна на детето жертва над по-малки деца
При децата в по-малка възраст може да се наблюдава дори и жестоко отношение към играчките. И редица други индикатори, които могат да ни привлекат вниманието, че нещо нередно се е случило или се случва с тях. Ако трябва да отговоря кратко - да, разбира се, че травмите, които се нанасят в крехка детска възраст, увреждат детето - най-вече психически, но те понякога имат и физическо проявление. И ако наказателното производство не се води центрирано около най-добрия интерес на детето, то се ревиктимизира.
- Как родителите преживяват подобни събития?
- Не мисля, че може да наречем това, през което преминава родител на дете, пострадало от сексуално насилие, преживяване.
Това е травма и опустошителна болка,
чувство на вина, че не са били там, за да защитят детето си. И за да бъдат на разположение за детето си, за да може то да преработи травмата, така че да не остане увредено от нея за цял живот - и на тях самите трябва да им бъде помогнато.
Дали им идва на родителите да посегнат на насилника, едва ли има родител, който в такава ситуация да не му се наложи да се бори с такива пориви.
