В този проект ви разказваме 20 истории на българи от Клуба на модерните оптимисти, защото трендът днес е да вярваш, че ще успееш. И да има кой да те подкрепи. Този път ви представяме детската писателка Радостина Николова и нейния последен роман “Пазителите на Фенера: Оскар”, който ни напомня колко важни са истината, свободата на словото и смелостта да питаш. Книгата е включена в конкурса за детска книга “Бисерче вълшебно 2026”. Това е първата част от нова поредица, която разглежда сериозни теми като корупция, манипулация и социална справедливост, поднесени през призмата на приключенски сюжет.
- Как се роди идеята за романа “Пазителите на Фенера: Оскар” и какво ви провокира да създадeте свят за деца, в който се говори за корупция, а съдбата на всеки зависи от система от точки - коксъли?
- Идеята започна да зрее преди няколко години. Отне ми много време, докато успея да създам света от книгата и той доста се изменяше в процеса на работа. Много хора участваха в създаването на този свят и в писането. Освен мен и партньора ми в издателство “Мармот” Николай Канчовски поканихме да се включи още на ниво концепция Миролюба Бенатова като разследващ журналист, тъй като имахме нужда от професионалната експертиза на човек в тази сфера. Илюстраторът Боян Йорданов - Босилек също много допринесе в процеса.
Всички дискусии, които водихме за създаването на историята, бяха изключително интересни и когато започнах да пиша, вече имах богат набор от впечатления и идеи, които да претворя върху белия лист. Финалният продукт е може би четвърта или пета чернова, тъй като минах през много редакции, корекции и изменения. Не беше стандартната работа по книга, защото писането е малко по-самостоятелен процес. В случая беше доста по-групова работа и съм благодарна на хората, които активно участваха и помогнаха да ме преведат през тази трудна за разказване на деца тема.
Исках да включа темата за коксълите (това е измислена точкова система, която определя съдбата и мястото на всеки герой в обществото - б.а) в книгата, тъй като все пак има държави, в които това нещо продължава да се случва. Аз съм фен на антиутопиите, особено в свят като днешния, в който децата стандартно измерват всичко с лайкове в социалните мрежи. Всяко преекспониране в такава посока може да им покаже, че тези точки и харесвания, от които те са толкова зависими, са ограничаващи, а не им дават свобода. Хората се стремим да бъдем свободни и всичко, което под някаква форма ни ограничава, не е добро. Искаме да покажем, че всякакъв тип точкова система или лайкове не ни дава свобода, а ни ограничават да бъдем това, което сме.
- Как решихте, че е важно да се говори за корупция и несправедливост в книга за деца?
- Темата за гражданската позиция традиционно се избягва в литературата за деца. Всякакъв тип антиутопии, обществена критика, политика, принадлежат малко или много към по-сериозната литература, която е адресирана към по-възрастни читатели. Детската книга е приемана повече като защитено пространство, където децата могат да се отдават на въображението. Всъщност съвременната детска и юношеска литература би следвало да може да формира гражданско образование. Децата се променят - те са любопитни, търсещи, искат да знаят, че живеят в едно изключително динамично общество. И за да може ние да ги разпознаваме като бъдещи активни граждани, трябва да започнем да говорим с тях и за важните теми, които по един или друг начин вече са част от техния живот. Не би следвало да ги ограничаваме. Аз никога не съм бягала и не съм се страхувала от трудните теми в детските книги, защото срещите ми с деца са ми показали, че с тях може да се говори за всичко. Ние възрастните можем да научим от тях много. Това ме провокира да бъда все по-смела в темите, които поставям, когато започнах да разговарям с тях.
- Как подбирате думите и ситуациите, така че сложни обществени теми да бъдат разбираеми за младите читатели?
- Най-важното в случая е езикът. Аз обичам да говоря на тези теми чрез примери. Когато децата чуят понятия като демокрация, корупция, подкуп, за тях това са неясни неща. Когато започнем да им показваме примери, в които могат да се разпознаят, защото самите те понякога стават невинна жертва на корупция дори в училище или в тяхната семейна среда, виждат, че техните родители могат да попаднат в такава ситуация. И когато за тези неща се говори чрез примери, всъщност много ясно започват да виждат, че дадено нещо е добро или не, защото децата имат много силно изграден морален компас за правилно и грешно. И те могат да се усъмнят и ако това се случи, да си зададат въпроса: “Това сега окей ли е?”.
Оттам вече идва нашата роля като възрастни да им обясним: “Не, не е окей” и как трябва да постъпим в такава ситуация. Отговорът тук е наистина чрез различни примери, през ситуации и когато те са в книгите, е много по-лесно, защото децата могат да се поставят в обувките на героя. И през него да преживеят различни ситуации, но после те биха могли да направят аналогия през собствения си живот и да потърсят подобни истории, които са преживели сами, и да направят паралел.
- Какво беше най-трудното в изграждането на история, която едновременно е приключенска и носи сериозни теми?
- Най-трудно беше да представим история, която е позната на нас, възрастните, от живота. Например - запалвате сграда, на чието място някой иска да построи нещо. Ние трябваше да я пречупим през детската призма, за да тръгнат самите деца по стъпките на това приключение. Така самите те да влязат в ролята на разследващи журналисти и да искат да научат истината. Това е нещо, което и на срещите ми с деца покрай представянето на книгата много обичам да правя с тях, за да видя
къде би ме отвело
тяхното мислене,
когато ги поставим директно в ситуацията. Представете си, че вие се събирате там и там, това място изведнъж е опожарено, какво ще направите? И съответно ние с тях тръгваме по стъпките на престъплението или на инцидента и те самите се опитват да разберат и да разследват какво точно се случва. Най-важното, което искам те да запомнят, е да ги провокирам наистина да се съмняват и да задават много въпроси. Изключително важно е за всяко дете да може да подхранва своето любопитство и да задава въпроси, защото колкото повече въпроси задаваме, особено когато имаме съмнения, те рано или късно ще ни отведат до истината. А тя, както казваме в книгата, може да се крие, но не може да изчезне.
- Получавате ли обратна връзка от учители или родители за това как книгата се използва в клас или у дома?
- Имах възможност да получа обратна връзка, тъй като направих много срещи, голяма част от тях сама. На някои от тях бях и в компанията на Миролюба Бенатова. Със сигурност на децата им е интересно, особено когато от първо лице имат възможност да общуват и да се смеят с разследващ журналист. Научават повече за професията, а и те самите се гордеят, че имат възможността да стъпят в една територия, която по принцип е заклеймявана като такава за по-възрастни. И когато им е дадена възможност да се потопят в нещо за големи, те много се удивяват и им става интересно. Традиционно срещите ми за тази книга минават вълнуващо, децата са много щастливи и нямат търпение да започнат да я четат.
Пишейки я, винаги съм си представяла, че ще бъде за деца в пети, шести или седми клас. Тя обаче се възприема изключително добре от четвърти, дори и от трети клас. Това много ме изненада, защото системата за коксълите е сложно като понятие. Въпреки това тя успява да достигне до децата и те да я разберат с помощта на своите родители или учители.
- Журналистът Нед Ноксвил е ключова фигура в разкриването на истината. Защо избрахте именно журналист да бъде главният герой?
- Това е книга за корупционна схема, а те се осветляват от разследващи журналисти. Не съм имала колебания коя да бъде централната фигура, тъй като тяхната оценка е обективна и медиите трябва да бъдат абсолютно безпристрастни и неподкупни. За мен това е единствената позиция, която е достатъчно неопетнена все още в нашето общество, за да бъде именно тази, с която децата биха могли да се асоциират. Медиите и журналистите са тези, които би следвало да осветляват истината и това е професия, която трябва да бъде на почит.
- Какво ви мотивира да пишете за деца именно днес - в контекста на социални мрежи, дезинформация и социални предизвикателства?
- Мотивира ме вярата, че
децата могат да намерят
изключително много
свобода чрез книгите,
защото социалните мрежи и екраните са много ограничаващи в информацията, която достига едностранно до тях. Книгата, макар четенето също да е интимно изживяване, дава много голяма свобода да търсиш и откриваш информацията, която ти е необходима. Четенето никога няма да изчезне. Аз го виждам и в децата, които са около четвърти-пети клас. На тях им е интересно да откриват, да общуват чрез книгите, да се потапят в най-различни светове, защото това ги обогатява.
Има много изследвания, които посочват колко вредно се отразяват екраните върху детската психика, колко са токсични социалните мрежи за развитието на мозъчните функции на най-малките. Това са изключително притеснителни данни и поради тази причина нашата работа като общество и родители е да обърнем внимание на това, да направим така, че
максимално много
да разнообразим
ежедневието на децата
с друг тип дейности. Така те няма да са изложени на този тип зависимости, каквито им предлагат екраните и социалните мрежи, защото те наистина могат да бъдат опасни.
- Смятате ли, че българският пазар е готов за повече детски книги, които говорят открито за обществени проблеми?
- Определено темите, които в момента са част от обществения живот, няма как да подминат и децата. Най-лесно се говори с тях за важни теми именно чрез книги, защото ние невинаги имаме подходящите думи, за да обясним дадена ситуация или термин на най-малките. Книгите могат да бъдат много полезен инструмент, който да ни помогне да разговаряме с малките за политика, демокрация, гражданство, безопасност в интернет и война. За всички тези теми има прекрасни издания в момента, които продължават да се издават и на български. Те дават възможност на родителя да открие това, което би било полезно в такъв разговор с детето му.
Насърчавам всички родители, когато децата им задават въпроси, да не ги отбягват и да не им казват, че са твърде малки за тези разговори. Точно обратното, дори когато те самите се чувстват неуверени да говорят на дадена тема, просто да потърсят информация в детски книги и да проведат тези разговори.
Един ден, когато тези деца пораснат, ще бъдат активна част от това общество и за нас е важно да бъдат ангажирани, добри, мотивирани, така че държавата ни да върви към по-добро.
