Проучване на университета „Карл Ландщайнер" установи, че това как се чувстват хората след плач зависи до голяма степен от причината за него. Изследването проследява сълзите в ежедневието.
Плачът често се възприема като здравословно емоционално освобождаване. Ново проучване обаче сочи, че картината е по-сложна. В четириседмично проучване, проведено с помощта на смартфони, изследователите установили, че плачът като цяло не кара хората да се чувстват по-добре. Вместо това краткосрочното му емоционално въздействие варира в зависимост от причината за него. Плачът след ситуации на емоционално напрежение или чувство на претоварване се свързва с по-нисък положителен афект и по-висок отрицателен афект, докато плачът в отговор на трогателно медийно съдържание се свързва с понижение на отрицателния афект. Изследването, проведено от изследователи от университета „Карл Ландщайнер" (KL Krems), улавя емоционалния плач в ежедневието на участниците, а не в лабораторни условия. Резултатите сочат, че плачът не е еднородна емоционална реакция, а такава, чиито краткосрочни ефекти варират в зависимост от ситуацията.
Емоционалният плач при възрастни е познато поведение, характерно за хората, но изненадващо малко се знае за това как той всъщност влияе на настроението извън изкуствените условия на изследване. По-ранни проучвания често се основават на ретроспективни въпросници или на лабораторни експерименти, като и двете методики имат ясни ограничения. За да изследват плача в по-естествени условия, изследователите от KL Krems са използвали подход за събиране на данни, базиран на събития, който е улавял епизодите на плач в момент, близък до този, в който са се случвали в ежедневието, което е намалило изкривяването при възпроизвеждане на спомените и е позволило да се изучават емоционалните състояния в по-естествена среда, отколкото при лабораторните проучвания.
„Нашата цел беше да проучим плача там, където и когато той наистина се проявява – в ежедневието. С помощта на смартфони успяхме да заснемем моменти на плач в реално време и след това да проследим емоционалните промени през следващия час. Това ни позволи да изследваме промените след сълзите много по-точно, отколкото чрез ретроспективни отчети или лабораторни проучвания", заяви проф. Стефан Щигер, ръководител на катедрата по психологическа методология в университета „Карл Ландщайнер".
Проучването е изследвало 106 възрастни в продължение на четири седмици. Участниците са използвали своите смартфони, за да документират всеки епизод на емоционален плач, включително неговия повод, продължителност и интензивност. Те също така са докладвали своето емоционално състояние веднага след плача и отново 15, 30 и 60 минути по-късно. Общо екипът е анализирал 315 епизода на плач, докладвани непосредствено след настъпването им, както и допълнителни епизоди, документирани по-късно в докладите в края на деня.
Резултатите обрисуват разнородна картина. Като цяло, плачът се свързва с по-малко положителни и повече отрицателни емоционални състояния непосредствено след това, което означава, че хората са склонни да се чувстват по-малко ободрени и по-разтревожени след плача. По-интензивният плач е свързан с по-силни емоционални ефекти. В същото време моделът варира в зависимост от причината - плачът, свързан със самота или с чувство на претовареност, показва най-негативния краткосрочен емоционален образ, докато плачът в отговор на медийно съдържание се свързва с по-ниска степен на негативност. Някои от тези ефекти отминават бързо, докато други остават забележими до един час. На следващия ден обаче нито един от тях вече не е бил откриваем. Изследователите са наблюдавали и явни разлики между половете: жените са плакали по-често от мъжете, а епизодите им на плач като цяло са били по-дълги и по-интензивни. Причините също са се различавали: плачът, свързан със самотата, е бил по-често срещан при жените, докато мъжете по-често са плакали в отговор на чувство на безпомощност или съдържание в медиите. Като цяло това подсказва, че това как се чувстват хората след плач зависи не само от самите сълзи, но и от ситуацията, в която се появяват.
„Проучването показва, че плачът не трябва да се разглежда като автоматична форма на емоционално облекчение.Емоционалните му ефекти изглежда зависят силно от контекста, в който се появява", казваа Хана Граф, магистър по науки, старши съавтор на проучването.
Обобщено, резултатите от проучването опровергават широко разпространеното схващане, че плачът обикновено носи облекчение. Напротив, те сочат, че плачът е част от по-сложен емоционален процес. Изследването на университета „Карл Ландщайнер" подчертава също така как методите, съчетаващи цифровите технологии с реалния живот, могат да обогатят психологическите изследвания, като доближат измерването до реалния житейски опит. Учените от университета „Карл Ландщайнер" са изградили солидна репутация и международна известност в тази област, особено в интердисциплинарната сфера на психичното здраве и невронауките.
