- Никой не вярва на насилените деца, включително разследващите. Показанията им нямат тежест в съда
- Децата споделят едва когато има болка. Престъпниците са от близкия семеен кръг, шантажират жертвите
Дете е изнасилвано от биологичния си баща дълго време. Никой не вярва на думите му, когато се осмелява да сподели. Майката бяга от един град в друг, за да спаси момиченцето и себе си от физическото и психическото насилие. Дъщеря им така и не успява да преживее травмата от детството. Разследването не стига доникъде, защото думите на малко дете нямат тежест в съда. И не само. Мъкнат я по разпити, държат се неуважително с нея. Всеки път отново я връщат към ужаса. Въпреки работата на психолози и подкрепата на близките ѝ, тя не успява да се справи с последствията от извършеното сексуално насилие над нея и в тийнейджърска възраст отключва психическо заболяване.
До ден днешен това момиче не е получило адекватно правосъдие, защото се оказва, че доказването на подобно престъпление е почти невъзможно в България. Специалистите са категорични:
“Детето не може да фантазира подобни събития,
а щом описва болка и я свързва с конретно име, това със сигурност е истина”. Те определят и преживяването като сходно със смъртта, защото някой разполага с тялото ти, без да имаш право на глас.
По-скандалното е, че тези случаи в България са стотици хиляди, но много малко от тях стават известни. Причината - разследването рядко събира достатъчно доказателства и след години се прекратява. Експертите, които ежедневно се борят, за да помогнат на тези деца, признават, че те не получават справедливост, а насилниците живеят свободно и необезпокоявано от никого. Фактът, че
срещу тях е водено следствие за педофилия, остава тайна
Регистърът, който трябва да ги брои, включва само осъдените.
“От една страна, тези деца не могат да разберат и да обяснят какво се случва с тях, когато са малки, не могат да разпознаят, че това е сексуално насилие - обяснява пред “24 часа - 168 истории” Юлия Андонова, директор “Развитие и комуникации” във фондация П.У.Л.С, която от 26 г. помага на хора, пострадали от насилие. - Първоначално усещат физическа болка, която не могат да идентифицират. За нас като възрастни е много трудно да чуем и да понесем това, което са преживели децата ни, и затова е много по-лесно да се каже, че те си измислят или преувеличават. Като специалисти апелираме, че децата никога не лъжат. Ние трябва да им вярваме, когато споделят с нас тези неща, и да им помогнем.”
Затова абсолютно всички специалисти, които работят с деца, станали жертва на сексуално насилие, вярват на 4-годишното момиченце от Каблешково, което преди месеци разкри пред родителите си за ужасяващите неща, които ѝ е правила учителката Мариета Герова в детската градина. Само че цялата система и държава застават срещу тях. Майката и бащата на 4-годишното дете
бяха принудени да направят тестове за наркотици,
за да докажат, че не си измислят. Въпреки експертизата на съдебния лекар, в която се посочва, че е разкъсан хименът на детето, директорката на детската градина, районният прокурор на Бургас и дори кметът на Поморие обясниха публично, че няма установени данни за сексуално посегателство върху момиченцето. Чиновниците се забързаха и случаят изведнъж стана приоритет след обществения отзвук и подкрепата, която получи семейството. Но досега разследването не е стигнало доникъде.
“Гласът на децата изобщо не се чува. В нашия Наказателен кодекс
само вагинално проникване се смята за изнасилване,
останалото са блудствени действия - посочва пред “24 часа - 168 истории” Веселина Иванова, консултант психолог във фондация П.У.Л.С, която работи с деца, жертва на сексуално насилие. - В организацията имаме случаи както с много малки деца, така и с тийнейджъри на 12-13 г., които говорят много добре и обясняват точно какво им се е случило, но въпреки това системата не сработва. По-малките деца винаги са шантажирани от насилниците си, казват им, че никой няма да им повярва, че са лоши. Насилието при тях е многопластово. Много тънко се работи с тях на психоемоционално ниво. Децата започват да говорят, когато вече има болка, това е един от най-силните индикатори да споделят, другото е да са в безопасност.”
Оказва се, че хората, които злоупотребяват сексуално с малки деца, винаги са познати на семейството. “Те се доверяват на родителите си, брат, сестра, баба и дядо, госпожите, лелките и медицинската сестра в детската градина - посочва Иванова. - Това е кръгът им. За съжаление, всички служители на МВР, “Закрила на детето” и дори самите родители толкова се ужасяват от факта, че някой може да е посегнал на толкова малко дете, че автоматично започват да измислят различни оправдания. Българският родител много се притеснява да назовава половите органи на детето с истинските им имена и ги кръщава по всякакви начини. То не са жабки, портмонета, розички и нали си представяте объркването на един дежурен полицай, на когото се казва: “Той ми бръкна в портмонето”. Този човек ще започне да търси съвсем различно нещо.”
Обикновено разследващите задават въпроси и по не много щадящ начин за малчуганите. И така
едно дете първо става жертва на болен и извратен човек, а след това и на българските институции
“Често пъти разследването има ревиктимиращ ефект - споделя Иванова. - Знам само за един случай на осъден човек отпреди 10-15 години заради една девойка, при която татко ѝ се е опитал да злоупотреби с нея, но преди това е посягал на по-малката сестра, на майка ѝ и затова тя бързо се е доверила на детето си. И само в този случай съдът взе предвид думите на жертвата. Подобно деяние върху толкова малко дете е почти недоказуемо. Една девойка чак на 6 г. разказа на майка си какво се е случило с нея, след като тя се беше разделила с партньора си. Живее ли дете в такова насилие, то израства, смятайки, че това е норма и всички правят така. И тук става много трудно. Разследването може да отнеме години, а
паметовите следи избледняват,
когато става въпрос за нещо толкова драматично и мозъкът се опитва да го забрави и да го скрие в някое ъгълче, че да не е достъпно. Заради този бавен процес се стига до противоречия в показанията.
Налага се с тези деца психолозите да работят упорито, защото на правната система не може да се разчита. Тези жертви рядко могат да имат нормални отношения с партньор или да създадат семейство. Някои от тях започват да формират нежелано поведение - например момичетата да си лягат с различни мъже поради несъзнаван механизъм на психиката в стремежа да се съхрани. Тя си казва: “Този направи нещо с мен, но сега аз ще избера с кого да си “легна”. Опит за форма на контрол.”
Оказа се, че нито имаме представа колко деца всеки ден стават жертва на сексуално насилие, нито колко педофили остават в сянка. Според данни на МВР разкритите престъпления в отдел “Разврат” от НК спрямо деца до 18 г. в периода от 1 януари до 30 юни 2025 г. са 68. За миналата година са 119, за 2023 г. са 127, за 2022 - 96, - и за 2021 - 123. А сигналите до различни организации са стотици хиляди на година.
Но жертвите на педофили се увеличават в последните 4 години, показа проверка на “24 часа - 168 истории”. От 2021 г. насам малолетните жертви са много повече от непълнолетните. През 2021 г. малолетни и непълнолетни, с които е блудствано или са изнасилвани, са 467. През 2022 г. вече са 508, а през 2023 г. - 586.
“Най-шокиращото е, че извършителите се измъкват умело от закона - подчертава Юлия Андонова. - Давам ви пример със случай на 11-годишно момиче, с което вторият ѝ баща блудства повече от година и половина ежедневно, защото майката беше починала и то живееше с него. Когато то се осмелява да потърси подкрепа и дори се доказа, че има сексуално и физическо насилие, този човек се измъкна и не беше осъден, но
това дете беше прегледано от съдебен лекар пред 8 поемни лица
Ние сме шокирани, че толкова много хора трябва да присъстват на гинекологичен преглед за доказване на изнасилване на дете, защото правосъдната ни система изисква това. Някой да следи полицая или лекаря дали си върши работата? Пълна глупост, нали затова са назначени там. Да не говорим какво е било отношението към нея, което допълнително я травмира.”
Затова юристи и други специалисти апелират
да има по-сурови закони за педофилите
Особено от 2015 г. насам, когато депутати от НФСБ внасят в деловодството на парламента законопроект за изменение на Наказателния кодекс. Включва най-различни промени. По време на дебатите в правната комисия на 9 юли изненадващо се появява предложение от трима депутати за промяна и на чл. 158 от НК, по който само преди дни е влязла осъдителна присъда за няколко любители на малки момчета. Народните представители са Християн Митев, Борис Ячев и Емил Димитров. Те предлагат отмяна на чл. 158, който преследва набирането на непълнолетни за развратни действия. След редакцията остава наказание само за тези, които свободно по всякакви начини “набират, подпомагат, използват” лица под 18 г.
за участие в порнографско представление
“Макар да има план за действие, приет на среща на върха на Съвета на Европа във Варшава през май 2005 г., който препоръчва изработването на мерки за преустановяване на сексуалната експлоатация на деца, макар да сме ратифицирали и редица конвенции, вътрешното ни законодателство несъответства - посочва пред “24 часа - 168 истории” адв. Надежда Ковачева. - Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие е в сила у нас от 1 април 2012 г. Задължени сме да криминализираме набирането на непълнолетни с цел проституция или просто използването им по какъвто и да е начин. Според Конвенцията “детска проституция” означава използването на дете за сексуални действия, като му се дават или обещават пари или други форми на възнаграждение или на облага - на него или на трето лице. Задължава ни да криминализираме всяко умишлено деяние, при което дете присъства на сексуални сцени, дори и без да участва в тях, защото е развращаване. Наказателното производство трябва да продължи дори ако жертвата се откаже от своите показания.”
В България обаче се случва точно обратното. През 2009 г., тоест преди ратифицирането на Конвенцията, Народното събрание инкриминира (обявява за престъпно - б.р.) “набирането по какъвто и да е начин на непълнолетни лица с цел да извършват полови сношения, блудствени действия, содомия, мастурбация, сексуален садизъм, мазохизъм или похотливо показване на човешки полови органи”, както пише в чл. 158а на НК, известно като поправката “Кузов”.
“6 г. по-късно, през 2015 г., да го кажем “под натиск”, законът беше променен и поправката отпадна - подчертава адв. Ковачева. - 5 г. преди това - през 2010 г., Районната прокуратура във Велинград образува досъдебно производство срещу трима мъже и една жена.
Причината - набирали 14-годишни непълнолетни момчета да извършват блудствени хомосексуални действия с тях. В замяна възрастните им давали или обещавали храна, сладолед, билети за баня. Двама от мъжете, осъществили блудствени действия с едно от децата, са осъдени с влязла в сила присъда, потвърдена с решение на Окръжния съд в Пазарджик. Наказателното производство срещу жената и нейния партньор (хетеросексуална двойка) е прекратено. Това става около 6 месеца след като в. “168 часа” разказва за делото срещу тях. Точно тогава
осъдените започват атаките срещу медиите
Двама от мъжете образуват частно наказателно дело в Софийски районен съд и обвиняват журналистите за клевета и обида. Присъдата за репортерите е оправдателна. През 2015 г., дни преди да изтече 5-годишната давност за погасяване на гражданската отговорност на журналистите и издателството, единият осъден по поправката “Кузов” и хетеросексуалната двойка образуват в Софийския районен съд 3 отделни граждански производства и претендират за обезщетения. Увереност им дава Народното събрание и очакването, че депутатите ще отменят поправката “Кузов”. Това става факт на 17 септември 2015 г. Ето какво гласи промененият чл. 158а, ал. 1: “Който по какъвто и да е начин набира, подпомага или използва лице, ненавършило 18-годишна възраст, или група от такива лица да участва в порнографско представление, се наказва с лишаване от свобода до 6 г.”.
Вече е позволено набирането по какъвто и да е начин на непълнолетни лица с цел да извършват полови сношения, блудствени действия, содомия, мастурбация, сексуален садизъм, мазохизъм или похотливо показване на човешки полови органи, стига да не е за представление. Апелативният съд в Пловдив възобновява наказателното дело на осъдените педофили, отменя присъдата им и връща делото на прокурора.”
Деянието на осъдените вече не е престъпно
Затова адв. Ковачева предлага промени, които да са в интерес на малтретираните деца. “Трябва да се криминализират деянията от посочената Конвенция, преди да изтекат и божествените срокове - отбелязва юристът. - Да се възприеме опитът на европейските държави за специализация в прокуратурата и съда, МВР. Полицейското разследване, разбира се, че не е подходящо. Бързо производство за разследване и произнасяне в две съдебни инстанции в едногодишен срок. Психолози на работа към всеки съд. Оборудвана специална стая към всеки съд, в която психолог да разговаря с детето по време на досъдебното производство. Съдът, прокурорът, адвокатите и другите участници да наблюдават разпита на екран, а техните въпроси да са зададени предварително на психолога и да се изпращат онлайн в хода на процесуалното действие. За разговора да се създава електронен документ с видео и звуково съдържание и да се прилага по делото като годно доказателствено средство ведно с протокол от съдебното заседание. Жертвите деца повече да не се разпитват. Дори да се откажат от показанията си, процесът да продължава. Осъдените задължително да регистрират адрес по местоживеене. Регистърът за педофилия да е публичен и да съдържа всички лични данни, включително снимка и адрес, и да се предоставя на поне 2 национални медии.”
Адв. Ковачева защитава педофил по дело преди 10 г. Възрастни мъже привикват в голяма къща с басейн малолетни момчета и ги упояват с лекарство за епилепсия, което слагали в чашата им с алкохол. “Този медикамент прави възрастните напълно неадекватни и неподвижни за 6 часа, а представете си как действа на децата", разказва пред “24 часа - 168 истории” киберекспертът Явор Колев, ръководил тогава операцията.
Само че незнайно защо съдът връща делото за доразследване и прокуратурата го прекратява завинаги. Педофилите остават на свобода и вероятно продължават да вилнеят и да събират малки момчета.
“За съжаление, в България няма достатъчно подкрепа на децата жертви. Не трябва да се притесняваме да говорим по тази тема, защото много често назоваването на пол и секс предизвиква срам и страх и хората не говорят за това” - категорична е Юлия Андонова.
