- Абитуриентката Мадлен Димитрова помни последно бала си на 26 май 2025 г., но след това състоянието ѝ рязко се влошава - главоболие, 10 дни безсъние, агресия, халюцинации. Губи паметта си от тогава до септември
- Изпада в кома, десетки изследвания уточняват диагнозата, а директорите на "Майчин дом" и "Александровска" отстраняват образуванието
- 39-годишна жена постъпва в още по-тежко състояние и лежи два месеца в кома. Събуждането ѝ е истинско чудо за всички
Последният ден, който помни, е 26 май 2025 г. Абитуриентският ѝ бал. Мадлен Димитрова е красива. С черна къса рокля с пера. Изведнъж обаче всичко се преобръща. Започва да ѝ се гади, а главоболието е ужасно. Непоносимо. Има и температура. На следващия ден отива за кратко и на празника на приятеля си, но се чувства толкова зле, че бързо се прибира вкъщи. Тогава започват истинският ад и загубата на памет. Не може да заспи в продължение на 10 дни. Става агресивна. Объркана. Всичко я боли. Светлината я дразни. Трепери от нея. Лекари в частна болница отдават симптомите ѝ на грип или вирус. Други се съмняват, че момичето употребява наркотични вещества. А тя е отлична ученичка и спортистка. Постъпва по спешност в Александровска болница. Там толкова се усложнява състоянието ѝ, че спира да ходи и да говори. Получава гърчове. Изпада в кома. Редица изследвания доказват, че всичко се дължи на автоимунен енцефалит в мозъка, причинен от доброкачествен тумор в яйчника.
Случаят е уникален за България, но по-любопитното е, че месеци след нейното лечение в “Александровска” се появява втора жена със същите симптоми, но в по-тежко състояние. Как успяват да ги диагностицират и да ги излекуват, ексклузивно пред “24 часа” говорят лекарите, замесени в сложните казуси, както и Мадлен, и майка ѝ.
За Мадлен Димитрова всичко започва през май 2025 г. Тогава е на 18 г. и развива на пръв поглед грипоподобно състояние, свързано с треска и главоболие, което бързо прогресира с продължително тежко безсъние, гърчове, обърканост, халюцинации, двигателни нарушения и изменения на съзнанието. Това налага спешна хоспитализация и последващо интензивно лечение. В хода на заболяването младото момиче изпада в кома, което изисква интубация и реанимационни грижи.
“Около месец преди да вляза в болница, всеки ден имах главоболие, температурата ми се повишаваше, чувствах се отпаднала, но имах усещане, че нещо не е наред – споделя Мадлен Димитрова. - Първоначално мислех, че е от настинка или преумора. Изписаха ми противогрипни лекарства. Главоболието беше постоянно, чувствах се много зле. Възпитаник съм на софийската професионална гимназия “Джон Атанасов” и в този период се подготвях за изпитите за оценяване в училище, както и за дипломна работа, която ми предстоеше в края на май 2025 г. Но не успях да се явя. Последният ден, който помня ясно, е 26 май. Тогава бях на моя бал - гадеше ми се, имах температура и главата страшно много ме болеше. От следващия ден помня само части. Отидох за малко на бала на гаджето си, но едва успях да се оправя за него. Оттам нататък вече почти нищо не помня. Не бях спала няколко дни и организмът ми не можеше нормално да възприема нещата… Главоболието беше постоянно, чувствах се много зле и отпаднала. Загубих паметта си от май до септември. През този период не знаех какво се е случвало с мен.”
Семейството на 19-годишното момиче е плътно до нея, а майка ѝ Елица Димитрова разказа за кошмара, през който са преминали:
“След оплакванията започна безсънието - обяснява тя. - Първа нощ, после втора и състоянието ѝ бързо се влоши. Постоянно ми звънеше, беше ѝ много зле. Казваше, че ѝ е лошо. Притесняваше се, нямаше апетит. Започна да пие лекарства за болката в главата, но не ѝ минаваше. Спомням си, че се връщаше към едни и същи снимки от бала многократно. Това ми направи впечатление, че нещо не е наред. Светлината много я дразнеше, тръпнеше. На 28 май отидохме в спешното на една от частните болници. Взеха ѝ кръв и казаха, че е вирус и вероятно е от притеснение заради дипломната работа. Това беше изненадващо за мен, защото тя е отлична ученичка. Математик е, много подредено и силно дете, не би трябвало да се притеснява толкова. Винаги е била стабилна и издръжлива, спортувала е активно. Никога не съм я виждала така - дори когато е имала висока температура. Лекарите казаха, че може да е от недоспиване, но за мен не беше нормално”.
Прибират се вкъщи. Майка ѝ ляга при нея, но Мадлен не затваря очи. Цяла нощ. Клепачите ѝ започват да треперят. Това е трето денонощие без сън. Семейството ѝ започва да звъни на приятели за съвет. Появяват се и съмнения за влиянието на забранени вещества. Тестовете обаче са отрицателни. А тя продължава да не спи.
Въпреки това се опитва да учи за дипломната си работа, но след около два часа започва да трепери силно.
“Тогава приятелка ни посъветва да отидем в “Александровска” спешно - посочва майката Елица. - Там казаха, че трябва да бъде прегледана от невролог и психиатър. Първоначално се обсъждаше дори посттравматичен стрес. Неврологът каза, че трябва да остане за наблюдение. Тя обаче настояваше, че е добре и искаше да си ходи, защото на следващия ден ѝ беше дипломната работа.
Въпреки това останахме. Започнаха изследванията и установиха, че става дума за енцефалит. Беше преместена в инфекциозна клиника за кратко, а след това обратно в реанимация. Състоянието ѝ се влоши - спря да говори и да ходи. Това беше изключително тежък период за нас. Тя почти нищо не помни от този период - до септември нямаше спомени, имаше проблеми с краткотрайната памет.”
Случаят на Мадлен Димитрова е уникален за страната и първоначално е загадка за лекарите. Затова в лечението се включват 5 столични болници, като най-голямата заслуга е на “Майчин дом” и на “Александровска”. За известно време пациентката е преведена в инфекциозната болница “Проф. Иван Киров” с качествени и количествени изменения на съзнанието. Направени са редица образни изследвания на главата, като всички те показват, че няма образувания в централната нервна система, които да са причина за проявените оплаквания.
Диагнозата автоимунен енцефалит е поставена в Лабораторията по клинична имунология на УМБАЛ “Св. Иван Рилски” на базата на налични anti-NMDAR антитела в серум и ликвор, при изключване на психиатрични, вирусни и метаболитни заболявания и употреба на наркотични субстанции, които се проявяват със сходна симптоматика. Енцефалитът е сериозно, животозастрашаващо възпаление на мозъчната тъкан, най-често причинено от вирусна инфекция или автоимунен процес.
В силно увредено общо състояние Мадлен отново е върната в “Александровска”, където началникът на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение в болницата доц. Йорданка Ямакова и нейният екип полагат реанимационни грижи. В хода на заболяването пациентката се влошава - получава гърчове, наподобяващи епилептични пристъпи, изпада в кома, поставена е на апаратна вентилация и на мониторен контрол. След направен скенер на корема и малкия таз се доказва наличие на кистичен тератом (дермоидна киста) в единия яйчник, за който е характерно, че симптомите много често имитират психично заболяване, но реално причината е мозъчно възпаление. Това прави диагнозата необичайна и клинично много трудна за поставяне.
Анти-NMDA-рецепторният енцефалит, асоцииран с овариален тератом, е рядко автоимунно заболяване с възможен летален изход, при който имунната система атакува NMDA-рецепторите в мозъка. Честотата му е приблизително 1–2 случая на 1 млн. души годишно, като в световната литература са описани едва хиляда пациенти. При около 40–50% от казусите се открива подлежащо туморно образувание, като в над 90% от тях става дума за киста.
Предвид особеното състояние на Мадлен Димитрова директорът на УМБАЛ “Александровска” проф. Атанас Йонков свиква консилиум със специалисти от “Майчин дом”, на който е взето решение да се отстрани туморът. Животоспасяващата операция е извършена от директора на гинекологичната болница проф. Иван Костов и коремните хирурзи проф. Атанас Йонков и доц. Евгени Живков (началник на I хирургия).
“Поради наличието на нервноподобна тъкан в този тумор имунната система започва да произвежда антитела, които по погрешка атакуват собствените мозъчни клетки – посочва пред “24 часа” директорът на “Майчин дом” проф. Костов. - Така се развива тежко автоимунно състояние, известно като анти-NMDA-рецепторен енцефалит. То представлява потенциално животозастрашаващ, но обратим автоимунен процес при навременна диагностика и лечение. При забавянето на отстраняването на образуванието обаче състоянието може да прогресира до тежки усложнения, включително с риск за живота. Времето до хирургичното отстраняване на тумора има пряко значение за изхода на заболяването.”
След оперативната интервенция настъпва обрат - 18-годишната пациентка постепенно излиза от кома и започва възстановяване на съзнанието и неврологичните функции. Към днешна дата Мадлен вече е напълно възстановена, работи и продължава образованието си в университет. Тя и семейството ѝ изразяват искрената си благодарност към лекарските екипи, участвали в лечението, за навременната диагноза и положените грижи.
Само няколко месеца по-късно обаче в “Александровска” постъпва жена с подобен казус, който протича с още по-тежка и продължителна симптоматика. Даниела е на 39 години, преведена от ИСУЛ, където влиза с оплаквания от главоболие, фебрилитет и еднократен колапс. Въпреки приложената терапия се наблюдава регрес в състоянието ѝ с бързо влошаване - внезапна висока температура, силно главоболие, объркване, гърчове, промени в съзнанието, халюцинации и безсъние. Първоначално лекарите се насочват към невроинфекция и септично протичане, а пациентката преминава през множество диагностични етапи, продължителен престой в кома и необходимост от интензивно лечение за повече от два месеца.
След направените десетки консултации и изследвания се установяват данни за наличие на HHV6 вирусен енцефалит, последван от anti-NMDAR-автоимунен енцефалит и наличие на овариален тератом. Отстраняването на тумора в яйчника отново е извършено от специалистите на I хирургия - проф. Атанас Йонков и доц. Евгени Живков в сътрудничество с проф. Иван Костов от “Майчин дом”, който е водещ оператор и при двете интервенции.
"Болестта е сложно съчетание от различни състояния и страдания на човешкия организъм - посочва проф. Атанас Йонков, директор на УМБАЛ "Александровска". - Поради тази сложна съчетаност нейното лечение се извършва от различни специалисти, които заедно и едновременно създават светкавичен лечебно-диагностичен план за спасяването на пациента. Сам никой не може да помогне никому, защото никой не притежава съвършен комплекс от познания и възможности. Затова в модерната медицина се прилага интердисциплинарен подход.
При нашите пациентки симптомите бяха представени от остро настъпило състояние на тежко нарушение на централната нервна система, на съзнанието, на поведенческите реакции без никакви подсказващи симптоми. От пълно здраве за изключително кратко време до тежка загуба на съзнание и дихателна недостатъчност, кома, довела до необходимост от командно дишане за поддържане на живота. В случая и двете жени бяха приети в реанимацията на Александровска болница. Там бяха повикани за консилиум инфекционисти, невролози, микробиолози, имунолози, коремни хирурзи, гинеколози. След образните и клинично лабораторните изследвания се откри, че в гръбначно-мозъчната течност има специфични антитела, които доказват наличие на остро автоимунно състояние, чийто произход е от друг орган.
Установи се, че пациентките имат малки доброкачествени образувания, които са отговорни за тяхното тежко състояние. След извършването на операциите и двете бяха подложени на рехабилитационна терапия, която доведе до пълното им възстановяване. Без мултидисциплинарния подход и колаборацията на много клиницисти от различни медицински специалности, те не биха били спасени."
Над 2 месеца обаче 39-годишната жена е в кома, а за лекарите е истинско чудо, когато тя се събужда. Така след продължителното интензивно лечение под грижите на доц. Йорданка Ямакова и нейния екип състоянието на жената бързо се подобрява и е изписана за активна двигателна рехабилитация в задоволително общо състояние.
“Всеки случай в реанимация има своите специфики и е предизвикателство за екипа. Въпреки че и при двете пациентки - Мадлен и Даниела, се доказа автоимунен енцефалит, а предизвикателствата бяха различни – споделя пред “24 часа” доц. Йорданка Ямакова. - И двете постъпиха в безсъзнание с риск от попадане на стомашно съдържимо в дихателните пътища, което наложи да бъдат интубирани и поставени на изкуствено дишане. Предизвикателство беше и самата вентилация, защото имаше вероятност за допълнително развитие на инфекция на белите дробове, свързана с нея. Освен това дълго време се прилагаха медикаменти за потискане на съзнанието и релаксация (обездвижване на тялото), което може да доведе до късни неблагоприятни ефекти – трудности при дишане и при движение.
И при двете имаше гърчове, които силно влошават състоянието и са свързани с късни неврологични последици, като особено при Даниела трудно бяха повлияни с медикаменти. И на Мадлен, и на другата жена бяха проведени по 5 процедури терапевтичен плазмен обмен. Това е инвазивна процедура, при която кръвта на пациента преминава през филтър, който отделя плазмата, съдържаща виновните за енцефалита антитела, като успоредно с това дефицитът се замества с донорска плазма. Процедурата е рискова и поради възможни алергични реакции към чуждата плазма.”
Доц. Ямакова допълва, че операциите за отстраняването на туморите и при двете пациентки са направени в крайно неблагоприятни условия, но са завършили успешно.
Уникалните случаи за България и благоприятното им развитие показват, че тясното сътрудничество между водещи лекари в страната е ключово за разрешаването дори на най-редките и тежки казуси. „Майчин дом" и „Александровска" работят в тясно сътрудничество от много години. Като през последните 3–4 години този модел води до успешното разрешаване на редица много сложни медицински казуси, изискващи висока хирургична експертиза. Добрата професионална колаборация и приятелски отношения между екипите, общата енергия и воля да се помогне на пациента – постигат резултати на европейско ниво и са ясен пример за ефективно взаимодействие между две водещи университетски болници.
А пациентите им живеят втори живот и не спират да изразяват своите адмирациите към докторите, които се превърнаха в техните ангели спасители.
