Най-коварната последица може да се прояви след 7-10 г. със смъртоносна деменция от спящия вирус
Не, морбили не е просто детска шарка с обрив и висока температура. Вирусът има уникален и агресивен дълготраен ефект върху цялата имунна система. Неговото най-голямо коварство надхвърля острата фаза на боледуването. Заболяването оставя организма беззащитен пред бактерии, вируси, гъбички, към които доскоро е имал оръжие, защото вече ги е срещал и си е изработил система да се бори с тях.
Вирусът на морбили атакува директно архиварите на имунната система – паметовите клетки. Те са нашата вътрешна библиотека от наръчници с инструкции как да се борим с болести, с които вече сме се заразявали.
Мемори В-клетките губят способността си да произвеждат специфични антитела срещу познати патогени. Обезоръжени са и Т-мемори клетките, които при нормални обстоятелства осигуряват клетъчния имунитет и дълготрайното разпознаване на враждебни агенти.
Когато вирусът нахлуе, той започва масирана репликация в тези клетки, което води до тяхното унищожение. Причинителят на шарката буквално изтрива голяма част от информацията, кодираща поведението на имунните клетки. Без помощта на унищожените ръководства за действие срещу болести имунната система забравя какво трябва да прави. Медицината нарича този феномен имунна амнезия.
Изследвания, публикувани в авторитетни издания като Science и Science Immunology, доказват, че след преболедуване на морбили хората губят между 11 и 73% от своите антитела срещу други патогени. Организмът изпада в състояние, в което тялото трябва да се запознава с доскоро незастрашаващи причинители на болести и да се учи наново как да атакува и побеждава тези вече сломени врагове.
Ефектът от имунната амнезия не приключва с изчезването на обрива. Тя оставя тялото в състояние на силна уязвимост 2-3 след инфекцията. През този имунен прозорец защитната система на организма срещу болести е неспособна да реагира адекватно.
Данни, публикувани в British Medical Journal, показват, че когато боледуват много хора, това влияе дори върху общественото здраве и продължителността на живота като цяло. Морбили е свързано с повишена смъртност от други инфекциозни заболявания до 3 г. след епидемия от шарката. Световната здравна организация потвърждава, че именно отслабванета на имунната система прави преболедувалите податливи на потенциално фатални усложнения - дори след като вирусът на шарката отдавна е напуснал тялото.
Едно от ключовите проучвания е проведено в Нидерландия сред общности, които не се ваксинират.
Учените са взели кръвни проби преди и след епидемия от морбили. Резултатите от изследванията показват, че децата, които са боледували, са имали значително по-беден състав на антитела след инфекцията в сравнение с времето преди нея.
През периода на имунна амнезия тялото е неспособно да разпознае често срещани патогени като грипни вируси, стрептококи или пневмококи дори ако преди това е имало изграден имунитет срещу тях. Имунната система трябва да премине наново през целия процес на “обучение” от а до я. Това обяснява защо изкаралите морбили започват да боледуват често и тежко от типични инфекции веднага след възстановяването си от шарката.
Морбили е една от най-заразните болести поради своя базов репродуктивен коефициент - просто казано, един болен колко души заразява, който варира между 12 и 18. За сравнение, при сезонния грип коефициентът обичайно е около 1,3.
Тази огромна разлика се дължи на аерозолния път на предаване. Докато грипът разчита предимно на по-едри капчици, които падат бързо към повърхностите и пода,
вирусът на шарката
остава да се рее дълго
под формата на фин аерозол. Тези болестотворни частици се носят с въздушните течения и остават инфекциозни до 2 часа в затворено помещение, дори източникът на заразата вече да не е там. Дори няколко минути престой в стаята е достатъчен за заразяване. Това прави колективния имунитет от 95% критично необходим – при по-нисък обхват вирусът лесно намира пролуки и инфектира незащитените.
Установено е, че
болният е най-заразен
около 4 дни преди
появата на характерния
обрив и 4 дни след това
Това е най-опасният момент, тъй като в началото човек често мисли, че има обикновена настинка или грип.
Как репродуктивният коефициент се проектира в реалния живот? Ако един болен от грип влезе в стая с 20 души, той ще зарази средно двама от присъстващите, ако нямат имунитет.
Ако същият човек е с морбили, ще се заразят 18 или 19 души. При инфлуенцата много хора преболедуват леко, без да влизат в статистиката. При шарката обаче вирусът е толкова агресивен, че няма случай на незабелязано боледуване сред незащитените – инфекцията е винаги очевидна. Макар много хора да го прекарват без остри усложнения на момента, вирусът на морбили често атакува настъпателно различни системи в тялото.
Усложненията възникват или поради директното действие на вируса, или в условията на имунната амнезия, която позволява на бактериални инфекции да се развият необезпокоявано.
Най-често причина за тежко до смъртоносно протичане на болестта - особено при малки деца, е пневмонията. Може да бъде причинена директно от вируса на шарката или да се развие като вторично бактериално възпаление поради отслабения имунитет. Тежката инфекция може да доведе и до други сериозни проблеми в дихателните пътища - бронхити и ларингити, които причиняват затруднено дишане и характерна лаеща кашлица.
При най-малките деца голяма опасност е диарията, която при 8-10% води до бързо обезводняване на организма, което е критично за бебетата.
Морбили може да засегне и сетивата. Един на всеки десет случая води до възпаление на ухото и риск от загуба на слуха.
Вирусът често засяга и очите. “Леките” проблеми са конюнктивити и кератити. При недостиг на витамин А, който е много чест не само при малките обаче, може да се стигне до увреждане на роговицата и дори до пълна слепота.
Възможни са и поражения върху централната нервна система. Това е най-редкият, но най-страшен сценарий. Остро възпаление на мозъка, което се появява при около 1 на 1000 случая, обикновено настъпва скоро след обрива. Може да доведе до гърчове или трайно умствено изоставане. Освен риска от енцефалит - възпалението на мозъка, има вероятност да се развие късното усложнение субакутен склерозиращ паненцефалит. Това не е често, но винаги фатално дегенеративно заболяване. Няма лечение. Вирусът остава латентен - все едно заспива в мозъчните клетки, и се активира след 7 до 10 г., за да причини прогресираща деменция и смърт.
Освен децата особено застрашени са и бъдещите майки. Ако бременна се зарази с морбили, рисковете включват спонтанен аборт, преждевременно раждане и ниско тегло на бебето.
Специфично антивирусно лекарство за морбили няма, надеждата е във ваксиналната профилактика. Повечето от усложненията се лекуват симптоматично в болнични условия. Основната стратегия на медицината остава поддържането на хидратацията, прием на витамин А (който доказано намалява риска от тежки усложнения) и антибиотици, ако се развие вторична инфекция.
Как може ваксинирани да се разболеят? Въпрос, които често се задава около актуалната статистика за България в момента - а това е и световна тенденция, е как да се тълкува например съобщението, че повечето от заболелите към конкрета дата деца не са ваксинирани поради “ненавършена възраст или други причини, а при 9 имунизационният статус е неизвестен. При останалите има данни за извършена имунизация”.
Възможно е и това не е необичайно в медицината по няколко основни причини. Нито една ваксина не гарантира 100% защита при всеки човек. Обикновено ефективността за морбили е около 97% при две дози, но винаги остава малък процент хора, чиято имунна система не изгражда достатъчен отговор. Ако имунната система на даден човек не може да “разчете” правилно протеина от ваксината, тя няма да произведе необходимите антитела или Т-клетки. Но случаите са изключения.
Освен това често под “данни за извършена имунизация” се крият деца само с една доза, докато за пълна защита са необходими две. Една доза осигурява защита, но тя е по-слаба и рискът от пробивна инфекция е по-голям.
