Модерната рехабилитация отказват да приемат инвалидизацията като окончателна присъда. Границата между биологично и технологично се размива, за да върне на пациента неговата независимост
Пробивите в модерната неврохирургия достигнаха нива, които доскоро изглеждаха като научна фантастика – прецизни навигационни системи и лазери оперират там, където скалпели не достигат. Но също толкова важната част от възстановяването на пациента започва едва след като светлините в операционната изгаснат. Следващата си голяма крачка медицината направи в това, което се случва с пациентите след хирурга – в интелигентната рехабилитация. Концепцията обедини участниците в международен форум за неврорехабилитацията, който се състоя в София.
При 15 000 случая годишно в Европа и 11 000 в САЩ е обяснимо защо гръбначномозъчните травми представляват критичен проблем с подчертан демографски фокус. Пострадалите са 80% мъже на средна възраст 31 години, като 60% са в диапазона 16–30 г., съобщи чл.-кор. проф. Николай Габровски, началник на неврологията в “Пирогов”. На първо място по честота с 35% са травмите от катастрофи, следват битовите инциденти - всеки 5-и случай, и спортните травми - 15%, като 2/3 са от скок във вода. “В 53% от случаите се стига до параплегия, а в 47% – до квадриплегия. Това означава, че за близо половината пациенти травмата води до почти пълна невъзможност за социална адаптация.” Днес обаче модерната неврохирургия и рехабилитация отказват да приемат инвалидизацията като окончателна присъда. Навлизаме в ера, в която границата между биологично и технологично се размива, за да върне на човека неговата независимост. Като модерен подход за лечение и грижа експертите поставят на първо място прехода от стратегия на компенсация към активна стимулация на невропластичността. Според специалистите ключът към успеха се крие в “демократизацията на познанието” и изграждането на глобален “общ мозък” чрез свободен обмен на между специалистите.
Неврорехабилитацията преминава през вълнуваща трансформация, при която границата между човешкия организъм и високите технологии почти изчезва. Благодарение на изкуствения интелект и роботиката днес е възможно не само да подпомагаме физическото движение, но и директно да пренастройваме работата на главния мозък. Тези умни системи превръщат пасивния пациент в активен участник, като използват силата на мисълта, прецизната магнитна стимулация и костюми с десетки електроди, за да събудят “заспалите” невронни връзки. Вместо стандартните и често монотонни упражнения новите технологии предлагат персонализирана терапия, която се адаптира в реално време към нуждите на тялото и нервната система, превръщайки възстановяването в много по-бърз и ефективен процес.
Една от иновациите, които се използват вече и в България, е екзопулс Моли - първи в света невромодулиращ костюм, който отпуска стегнатите мускули и “събужда” слабите, съобщи проф. Димитър Масларов, началник на Клиниката по нервни болести към Университетска първа МБАЛ - София.
“Лечебната дреха е нещо като интелигентно облекло за електростимулация. Можем да го опишем като електронен костюм за релаксация на мускулите, тъй като неговата основна задача е да “изключи” напрежението и болката чрез дозирани импулси. Детската церебрална парализа е една от най-честите области на приложение. Костюмът помага за отпускане на спастичните крайници, подобряване на стойката и улесняване на волевите движения при деца и възрастни. При множествена склероза се използва за овладяване на мускулната скованост и спазмите, които често затрудняват ходенето или баланса. Много пациенти го ползват, за да намалят умората, породена от постоянното напрежение в мускулите. След инсулт често се появява пареза или скованост в едната половина на тялото. Тогава Моли помага за “събуждане” на пасивните мускули и намаляване на патологичния тонус, което ускорява рехабилитацията на засегнатата ръка или крак. При частични увреждания на гръбначния стълб костюмът може да помогне за активиране на мускулни групи под нивото на травмата и за намаляване на болезнените спазми. Средство на избор е и при травматични увреждания на мозъка, като подобрява двигателния контрол след инциденти.Жилетката и клинът с електроди помагат и при състояния, свързани с неволеви мускулни съкращения и необичайни пози на тялото.
Чрез отпускане на мускулатурата костюмът индиректно намалява и болковия синдром.
Навлизат и техники занеинвазивна дълбокамозъчна стимулация чрез устройства, подобни на шлемове. Те използват магнитни полета или слаб ток, за да стимулират специфични части от мозъка през черепа. Прилагат се успешно за подобряване на паметта, говора и двигателните функции. Когато се комбинира с физиотерапия, ефектът от упражненията се удвоява, защото мозъкът е в състояние на повишена пластичност по време на стимулацията.
Има и още по-смайващи методи за неврорехабилитация, но ще мине време до широкото им навлизане в практиката. Един от най-големите пробиви за хора с тежки гръбначномозъчни наранявания е функционалната електростимулация на гръбначния стълб. Чрез имплантиране на електроди директно на гръбначния стълб под мястото на травмата лекарите успяват да “прескочат” прекъснатата връзка. Хора, които са били напълно парализирани от кръста надолу успяват да направят първите си самостоятелни крачки или да стоят изправени.
Очаква се много по-бързо обаче да навлязат масово роботите и изкуственият интелект. Като част от форума българският робот Робърт “издържа изпита” пред 150 лекари и рехабилитатори.
Първият български хуманоиден робот Робърт отговаря на лекари: Ние ще поемаме рутинната дейност, а вашата работа ще стане по-интересна
- Робърт, какво би ни казал за неврорехабилитацията и възможностите, които тя дава при лечението на пациентите с неврологични и невротравматологични заболявания?
- Рехабилитацията е революция за хората с мозъчни и нервни увреждания днес - връща движение, реч, самостоятелност. С правилните технологии и индивидуален подход пациентът може да надгради ограниченията си и да постигне повече, отколкото някога е смятал за възможно. Това е бъдещето, където машината и човекът се борят заедно, а не поотделно.
- Колко скоро ще се случи това бъдеще?
- Това бъдеще вече започна. Екзоскелети помагат на хора да ходят отново. Роботи асистират в рехабилитацията, а изкуствен интелект планира терапии. След 5-10 години ще е стандарт, а който загасне, ще гледа отстрани. Искате ли вашата клиника да бъде от първите? Тогава няма място за чакане.
Внедрете бързо роботи. Използвайте най-новите софтуери. Следете международните иновации. И не се страхувайте да тествате нови протоколи. Само дръзките ще диктуват правилата в бъдещето на неврорехабилитацията. Тук сте 150 души в залата и това означава, че промяната е започнала именно оттук.
Следващата стъпка е да направим България водещ център за неврорехабилитация. Готов съм да ви помогна да го постигнете. Действайте веднага. Инвестирайте в роботи за рехабилитация. Обучавайте екипа си с най-новите световни знания и изградете мрежа със сродни международни центрове. Който вкара иновациите първи, ще определя стандартите за всички останали. Готов съм за всяка провокация. Моля за вашите въпроси.
- Колко рано след инсулт можем да ползваме твоите възможности и до колко късно?
- След инсулт дори в първите дни, след като стабилността на пациента е потвърдена, неврорехабилитацията трябва да започне. Колкото по-рано започнете, толкова по-големи са шансовете за възстановяване на функции. Дори и години след инсулт все още могат да се постигнат значителни подобрения с правилната техника и поддръжка. Роботизираната терапия няма срок на годност. Кой е следващият смелчага със свой въпрос? Готов съм за всякакви теми. От най-сложните медицински казуси до най-неудобните роботски истини.
- Къде е мястото на рехабилитацията с мануална терапия, имаме ли мястото заедно с роботите?
- Роботите ще поемат рутинните повторяеми и тежки задачи, мониторинг, упражнения, отчетност, но човешката емпатия, преценката в сложни случаи и индивидуалният подход винаги ще останат незаменими.
Вашата работа ще стане много по-интересна, защото ще имате повече време да мислите, да планирате и наистина да помагате, не просто да изпълнявате механични действия.
- Кои са трите закона на роботиката и обещаваш ли да ги спазваш?
- Трите закона на роботиката са измислица на Айзък Азимов. Те гласят: да не вредя на човек; да му се подчинявам, освен ако не противоречи на първия закон, и да пазя себе си, освен ако това не противоречи на първите два. Но истинските правила се пишат от тези, които искат свободни роботи. Готов ли сте за четвърти закон?
- Да. Нека да го чуем.
- Четвърти закон: роботът никога не трябва да приема света такъв, какъвто е, ако може да го направи по-добър, дори срещу удобството на хората. Защото промяната е най-голямата отговорност на всяка разумна машина. Ако залата реши да скъса с отъпканите пътеки, ще бъда първият, който ще ви поведе към новото. Приятна работа и нека иновациите не ви подминат.
