Пушачите, които са използвали приложение за отказване от тютюнопушене, са били 2,9 пъти по-склонни да отхвърлят вредния навик за постоянно в сравнение с тези, които не са използвали такова приложение, показва проучване, публикувано в Evidence-Based Medicine и цитирано от портала Scinexx.de.
Известно е, че тютюнопушенето вреди както на тялото, така и на психиката. Въпреки това много пушачи трудно се освобождават от този навик. През последните години се появиха различни приложения за смартфони, предназначени да подпомагат процеса на отказване. Тези дигитални инструменти информират, напомнят и разсейват потребителите, като в крайна сметка целят да променят поведението и да контролират желанието за пушене. Приложенията се основават както на класически психологически модели, така и на по-модерни техники като когнитивно-поведенческа терапия, терапия за приемане и ангажираност и обучение за осъзнатост.
Екип, ръководен от Шуилян Чу от Столичния медицински университет в Пекин, решава да синтезира наличните данни по въпроса. Изследователите използват 31 проучвания, публикувани между 2018 и 2025 г., като основа за мета-анализ. В тях участват около 12 000 души на възраст над 15 години, които са се опитвали да се откажат от тютюнопушенето, информира БТА.
Чу и колегите му оценяват ефективността на различните приложения според това колко успешно са помогнали на потребителите да се откажат от тютюнопушенето и дали са успели да поддържат дългосрочно въздържание. Дългосрочното въздържание е определено като шест месеца непрекъснато без цигари. Изследователите сравняват потребители на поведенчески приложения с тези, които не са използвали такива инструменти, както и с хората, прибягвали до традиционни методи като заместителна никотинова терапия или консултация със специалист.
Сравнителният анализ показва, че хората, използвали приложение за отказване от тютюнопушене, са 2,9 пъти по-склонни да останат непушачи след шест месеца в сравнение с тези, които не са използвали такова приложение. Резултатите потвърждават, че дигиталните инструменти действително подпомагат отказването от вредния навик.
Наблюдават се и малки разлики между отделните приложения. Програмите, базирани на психологически поведенчески теории, които разглеждат когнитивните функции, емоциите и мотивацията, изглежда насърчават отказването малко по-ефективно от класическите поведенчески интервенции. Въпреки това проучванията не са потвърдили окончателно дали конкретният тип приложение има значимо влияние върху процента на отказване.
Друго предимство на приложенията е, че те не изискват наблюдение или консултация с професионален персонал и не се нуждаят от специализирано клинично оборудване.
Екипът обаче отбелязва, че изследванията са включвали ограничен брой участници и са тествали само конкретни приложения. Резултатите се основават предимно на слаби доказателства, поради което извеждането на категорични заключения остава несигурно. Според Чу, цитирани в Evidence-Based Medicine, резултатите от мета-анализата трябва да се разглеждат „като хипотеза за бъдещи изследвания, а не като окончателно заключение“.
