Навършват се 49 години от голямото земетресение в Свищов в Свищов, което сложи трагичен отпечатък върху новата история на дунавския град. Днес местната власт и гражданите ще се поклонят на двата паметника - на мястото на срутилия се блок на общинския съвет и общежитието на "Свилоза" и ще си спомнят за жертвите.
4 март 1977 година, часът е около 21:30. Земетресение с магнитут 7,4 по Рихтер разлюлява окръг Вранча в Румъния. Земният трус е усетен в цялата страна, но най-пострадал е Свищов. Жилищен блок и общежитие се сриват до основи, а загиналите са стотици. Цели семейства остават под руините.
Писан на коляно списък с имената на 109 жертви в града съхраняваше 40 години бившият полковник от МВР Тодор Георгиев, който вече е покойник.
Търновецът го показа през 2012 г. пред "24 часа" и разказа, че още сънува събраните на 4-5 редици трупове в хале на новостроящата се болница в дунавския град след смъртоносния трус. Тогава зам.-шеф на криминалния отдел в Окръжното управление на МВР Георгиев прекарва 28 дни в бедстващия град и отслабва с 12 килограма. Неговите списъки са предадени на Регионалния исторически музей във Велико Търново.
"На 4 март вечерта бях вкъщи и гледах филма "Родени от революцията", когато в 21,24 часа блокът ни се разлюля.
Малката ми дъщеря Искрена беше на 13 дни и жена ми тъкмо я къпеше. Изгасна токът, всички се разпищяха, настъпи суматоха", връщаше се към кошмара Тодор Георгиев.
След 15-20 минути звъннал телефонът и криминалистът получил разпореждане да тръгва към Свищов. Набързо събрал някои лични вещи и заедно с колегата си Коста Дуков поели към пострадалия град.
"Когато наближихме, срещу нас светеха фаровете на колони от стотици коли. Всички бягаха панически. Спираха ни постове и ни питаха: "Къде сте тръгнали в този ад?" Пристигнахме около 23 ч в един тъмен призрачен град. Пред местното управление на милицията двама старшини стояха втрещени. Дойде и началникът полк. Цочев. Прегърна ме и започна да плаче. Казва:"Блокът, в който живеят нашите служители, е сринат до основи, няма хора", разказва Тодор Георгиев.
На българския бряг на Дунав Свищов е в разрушения. Срутени комини, паднали панели и цели стени на къщите покриват улиците в прахоляк. Сринати до основи са новият 8-етажен блок на съвета и работническото общежитие на "Свилоза" на площад "Велешана".
Цели семейства остават под руините. Започва разчистването и ваденето на жертвите. Войници от близката казарма, кранове и техника от "Свилоза", от Монтажния комбинат и от поделенията в Белене, 100 униформени полицаи са ангажирани в спасителната операция и опазването на имуществото от мародери.
"Още ми е пред очите телцето на 4-месечното бебе Никиянис. Изнесоха го в едно яке, а очичките му светеха като свещички. Майка, баща, всички загинали.
Няма кой да каже на кого е това бебе", реди Тодор Георгиев. Детето е на гръцко семейство, което живеело на 8-ия етаж в блока убиец.
На 7-ия ден изпод руините вадят жива жена. Тя е попаднала в нещо като ниша между два подпрели се панела. От преживения ужас спасената по-късно откачила и била настанена в психиатрия.
До десетия ден има трупове за разпознаване. Георгиев посреща близките в халето с телата за идентифициране.
"Аз поех тъгата на цяла България. Бях облечен със син болничен халат и всички ме мислеха за доктор. Никой не знаеше, че съм от Криминална полиция.
Ковчезите не стигаха. Близките вземаха телата и ги погребваха по родните им места", възстановява трагичните събития възрастният полковник.
Сред жертвите е и 14-15-годишната Робертина Томова от Белене. Загинала е заедно с баща си Карло Томов, директор на местно предприятие, и майка си.
"Много красиво дете, с дълга златиста коса. Дядо й дойде. Изправи се над трупа и стоя безмълвно 10-15 минути. Накрая ме попита мога ли да му отрежа от косата на внучката.
Наведох се и с една ножка отрязах около 20-ина сантиметра. Той я пое с треперещи ръце. "Това ще ни остане за спомен от нашата Робертина",каза старецът", спомня си Георгиев.
В пожълтелите листи от тетрадка той е записал на ръка имената на 27 деца, 15 инженери от "Свилоза", 11 служители на МВР, 4-ма директори на местни учреждения, 6-има учители.
"Година по-късно близките на тези хора ме търсеха в Търново, за да им кажа нещо за гибелта им. За всеки от тези 109 човека можех да дам по малко информация. Неописуема картина", отронва криминалният работник.
Това, което научава в дните след трагедията, е, че най-вероятната причина блоковете да паднат е в спестени материали при строителството. Идват комисии от строителния институт и министерства, но следствието се поема от Главната прокуратура и Георгиев не знае какво се случва по-нататък.
Когато напуска града на трагедията след 28 дни, дори родната му майка не може да го познае. Брадясал, раздърпан, отслабнал с 12 кг от преживяното.
"Като се прибрах, хвърлих дрехите и ги изгорих. Миришеха на трупове, не пожелавам на никого да усеща този мирис", просълзява се полковникът.
По неговия списък в Свищов са направени паметни плочи на жертвите. Сега възрастният мъж смята да го предаде в регионалния исторически музей в Търново.
Живков каца с хеликоптер на четвъртия ден, хора бягат пред очите му
На 7 март Тодор Живков каца с хеликоптер на стадиона в Свищов. Предишния ден шефът на Окръжния комитет на БКП в Търново Никола Василев му докладва, че Николае Чаушеску е бил сред разрушенията в град Зимнич - на отсрещния бряг на Дунав. Там са съборени къщи, но няма загинали. "Другарю Живков, другарят Чаушеску ходил вчера в Зимнич, където няма жертви, добре е и вие да дойдете в Свищов", предложил Василев. "Утре какъв ден е? А, може на 7-и, преди празника 8 март. Добре, добре, чакайте ме утре", казал Първия.
"Около 10 ч от хеликоптера слязоха Живков и началникът на охраната му ген. Кашев. Докладвахме му какви са разрушенията и той пожела да идем на обектите", спомня си приживе първият секретар на Градския комитет на БКП от онова време Иван Димитров. Той ръководи и оперативния щаб след труса.
По същото време в химическия комбинат "Свилоза" извършват рутинна операция по изгаряне на отпадъци от щапелния завод. Психозата тогава е толкова силна, че група работници, докато отиват на обяд, виждат пушек и решават, че има авария и изтича хлороводород.
С викове те връхлитат в работническия стол. "Ние сме обгазени, всички ще умрем", крещят работниците. Хвърлят таблите с храна и хукват да се спасяват през врати и прозорци. За минути паниката за промишлена авария обхваща настръхналия град.
"Стоим ние пред развалините на падналия блок, а срещу нас 2-3 колони коли. Гледаме, в гимназията отсреща деца се товарят на един самосвал. Живков поиска да видим какво става. Учителите набързо му разказаха, че ще спасяват учениците от отровното обгазяване. "Чакайте, бе, стойте, нали, ако имаше такова нещо, аз нямаше да съм тука", зауспокоява ги Живков. Но не успяхме да овладеем паниката. Имаше хора, които избягаха чак до Стара Загора, отвъд Балкана", разказва Иван Димитров.
