- Област Перник с антирекорд: само 420 медсестри на 100 хил. население
- Най-много в България са кардиолозите, гинеколозите и анестезиолозите
- Близо 54 хил. болнични легла в държавата и растат, но не са равномерно разпределени
Медицинските сестри у нас никога не са достигали, но трендът не сочи шанс дори да доближим европейските стандарти. Остават дълбоките неравенства в достъпа до здравеопазване между областите в страната, като в някои от тях разликата стига до четири пъти. Добрата новина е, че все по-малко медицински специалисти, завършили тук, заминават за чужбина.
Това сочи анализ на данните в годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите, изготвен от Министерството на здравеопазването.
Най-много лекари логично има в областите с медицински университети и университетски болници: Плевен (803 на 100 хил. души население), София (577), Пловдив (574), Варна (520) и Бургас (393). Най-тежко е в Кърджали (251), Ямбол (293), Разград и Хасково (298).
Зад тези числа обаче често стоят лекари в пенсионна възраст. В Ловеч, Габрово и Видин над 40% от лекарите са на 65+ години, тези градове видимо не са привлекателни за младите специалисти.
Докторите до 35 г. предпочитат големите градове
и тези с университетски болници - четирите първи плюс Плевен и Русе. Притеснителна тенденция е, че повече от половинта лекари (над 16 хил.) са на 55+ години. Младите до 35 г. пък са 5781.
Лечебните заведения у нас са 319
(към декември 2024 г.): 111 многопрофилни болници, 109 МБАЛ, 60 специализирани, 30 СБАЛ, 116 частни, 12 психиатрични и 29 за рехабилитация.
Легловата база е 53 806 легла - с 400 повече от 2023 г. По области се наблюдават значителни различия за осигуреност на населението с болнични легла. Най-много са в Плевен 134,4 на 10 хиляди души население. Следват Смолян, Пловдив и Русе, а най-малко са в Перник (40,5), Ямбол, Видин и Разград.
Над половината от общия леглови фонд - 61%, е в седем области: София, Пловдив, Бургас, Плевен, Варна, Стара Загора и Пазарджик.
От докторите със специалност най-много са кардиолозите - 1957, АГ - 1784, анестезиолози - 1759, хирурзи - 1503.
Следващите най-предпочитани специалности са нервни болести (1436), педиатрия (1399), спешна медицина (1222), образна диагностика (1103), очни болести (1074) и ортопедия и травматология (1070). Иначе най-много са джипитата - 3750, или 12,4% от всички лекари.
Най-тежко е положението с медицинските сестри в област Перник - по 420 на 100 хиляди души население при средно ниво за България 692. Най-добре е в Плевен - 1089. В това число влизат сестри, фелдшери и акушерки.
Подобно е положението и при сестрите: най-зле е в Перник (284), а най-добре - в Плевен (660).
Средно за страната медицинските сестри са 441 на сто хиляди българи
В края на октомври беше приет медицинският стандарт по здравни грижи, който залага минимум на необходимите сестри на база легла в отделенията: една за всеки две легла в интензивното и една за шест - в педиатрията.
Според него отговорността да набавят кадри е на шефовете на болниците и по план се предполага дупките да се запълнят до 10 години, макар да не се посочва колко сестри трябва да се привлекат за целта.
По различни изчисления в България са нужни поне 35 хиляди сестри.
Според годишния доклад за здравето, който Министерството на здравеопазването внесе в парламента през ноември, сестрите у нас са били 28 393 през 2024 г. А според съсловната им организация са доста по-малко - под 22 хиляди.
Стандарт в ЕС няма, но
средно в европейските държави се падат по 840 сестри на 100 хиляди души население,
т.е. два пъти повече. По данни на Евростат през 2023 г. по-зле от нас са били само Румъния (101 медсестри на 100 хиляди население), Гърция (219), Хърватия (252) и Латвия (417). От съседките ни сме по-добре и от Турция (291), но много по-зле от Сърбия (700) и Северна Македония (489).
За сравнение, в няколко държави се падат по над 1100 специалистки по здравни грижи на 100 хиляди население - Белгия, Германия, Ирландия, Нидерландия и Финландия.
Но пък се оказва, че макар сестрите да се топят скоростно през последните десетилетия, статистически броят им расте по показателя на глава от населението. Причината логично е демографската криза. Пикът на населението у нас е бил през 1989-1990 г., когато българите са около 9 милиона. По данни на здравното министерство през 1990 г. у нас е имало 53 810 сестри, т.е. по около 167 на 100 хиляди души. Лекарите пък сега са повече - тогава са били 28 497, а сега - 30 149. Но
преди 35 г. стандартът е съотношението лекари към сестри да е 2:1
Заради големия недостиг на медицински сестри от миналата учебна година беше увеличен приемът им и за първи път от 20 г. стигна 1000 (вместо предвидените 883), което обаче остава недостатъчно.
Мярка за стимулиране на младите лекари да учат за специалисти е да разкриват бройки, финансирани от държавата. През 2024 г. са били обявени 866 места, от които са били заети 215. Броят им расте ежегодно. За сравнение, през 2023 г. са били 190, през 2022 г. - 162, 2021 г. - 86.
Миналата година общо 929 медици са придобили специалност, т.е. са издържали държавните си изпити и са били вписани в националния регистър.
Местата за специализанти, финансирани от държавата, се разкриват основно в населени места с бази за обучение, в които осигуреността със съответните специалисти е под средната за страната, т.е. непривлекателни градове с нискотърсени специалности, за да се попълват дупките. Затова и
не се заемат много от местата, финансирани от държавата
Което показва, че това не е достатъчно, а има и други фактори - заплата, възможности за развитие, работната среда.
С цел насърчаване младите да избират по-непопулярни специалности извън четирите големи града здравното министерство има програма за финансирането им с бюджет 15 млн. лева, която започна през април 2024 г. и ще продължи до края на 2028 г. Тя залага специализантите да получават месечна стипендия в размер на 2,5 минимални заплати извън възнаграждението им. Още миналата година са сключени 91 договора. Програмата е за лекари, зъболекари, сестри и акушерки. Отделно има и общински програми за привличане на млади специалисти. Най-новата е в Бургас, където кметът Димитър Николов опитва да привлече специалисти за детската болница, която съвсем скоро ще заработи.
“За разлика от финансовите и материалните ресурси, осигуряването и оптималното разпределение на човешките ресурси в здравеопазването е бавен процес - отнема години, а ефектът от мерките, взети сега, може да се види най-рано след 7-10 години”, пишат от здравното министерство. Въпреки това отчитат леко подобрение в числения състав на здравните работници. Другата положителна тенденция е, че
намаляват издадените удостоверения за работа в чужбина
на висшисти, завършили у нас.
През 2024 г. са издадени общо 1060 такива удостоверения, но от тях само 267 са на български граждани. Тенденцията за спад на заминаващите навън наши млади медици е от 17 г. насам. През 2008 г. например тези удостоверения са били 655. Освен това издаването им не е равносилно на емиграция, тъй като такъв документ се изисква и за придобиване на допълнителна квалификация в чужбина, курсове, както и за краткосрочна работа.
