- Изборът на лекар или екип са лично желание, а не задължително условие за прием и лечение
- Ако пациентът поиска да му бъде поставено по-скъпо медицинско изделие, той доплаща сумата над тази, осигурена по здравна каса
Знаете ли какви документи са ви нужни, за да постъпите в болница? Първото, което трябва да си осигурите, е направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури (бл. МЗ-НЗОК №7). То се издава от личен лекар или от лекар специалист. Към направлението се прилага и амбулаторен лист. Документите се издават електронно, но при желание на пациента може да се разпечатат на хартия.
Препоръчително е пациентът да представи и всички медицински документи, с които разполага. При постъпване по спешност не се изисква направление или други документи.
Нужно ли е да знаем по каква клинична пътека ни приемат?
Клиничната пътека, по която пациентът постъпва в болница, има само информативен характер за лечебното заведение. Определяща е клиничната пътека, по която пациентът е изписан, и тя може да е различна от тази, по която е приет. Пациентът има право да знае по коя клинична пътека е лекуван.
Какво представлява клиничната пътека?
Във всяка клинична пътека са описани диагностичните и лечебните медицински дейности – изследвания, предоперативна подготовка, операция, лечение в болница, минимален болничен престой.
Минималният болничен престой не означава, че след него веднага трябва да бъдете изписани от лечебното заведение. Пример: ако е записано, че клиничната пътека включва три дни болничен престой, това означава, че трябва да останете в болницата минимум три дни (в противен случай тя няма да бъде заплатена от НЗОК). Но ако се налага по-продължително лечение, вие ще останете там до пълното излекуване.
След изписването от лечебното заведение имате право на два контролни прегледа. При напускането на болницата трябва да ви издадат епикриза, която трябва да предоставите на личния си лекар, който ще продължи да наблюдава състоянието ви.
Ако са нужни изследвания – кога трябва да са направени?
При планов прием пациентът може да представи изследвания, но ако няма такива, лечебното заведение не може да ги изисква. Ако няма изследвания, но са необходими, ще се направят в/от болницата.
Изследванията влизат ли в клиничната пътека, или е нужно направление за тях?
Всички изследвания се извършват в рамките на клиничната пътека, включително образни (рентген, КАТ, МРТ, ехография) и лабораторни изследвания. Не са нужни отделни направления за тях.
Ако се налага консултация с анестезиолог – кой я заплаща?
Предоперативна анестезиологична консултация е задължителна за всяка клинична пътека с оперативна дейност и включва анамнеза за наличие на алергии и придружаващи заболявания. По преценка на анестезиолога се извършват и специфични изследвания. Консултацията с анестезиолог влиза в цената на пътеката и се плащат от НЗОК.
В кои случаи плащаме избор на лекар/екип?
Изборът на поискани от пациента допълнителни услуги, включително избор на лекар или екип, е регламентиран с наредба. Лечебните заведения трябва да имат ценоразпис, поставен на видно място, от който пациентите да се информират за цените на услугите и консумативите. Допълнителните услуги са личен избор на пациента, а не задължително условие за прием и лечение. Тези услуги се заявяват свободно, изрично и писмено от пациента. При нарушаване на правата ви може да сигнализирате или подадете жалба в ИАМН, НЗОК или РЗИ.
Какво се случва, ако не сме включени в плановата хоспитализация?
При липса на капацитет за планова хоспитализация болницата изготвя листа на чакащи, а здравноосигурените, включени в нея, получават пореден номер и дата за постъпване в болница.
Кога плащаме за консумативи или медицински изделия?
Болницата може да иска от пациента да заплаща само медицинските изделия, за които изрично е посочено в съответната клинична пътека, че не се заплащат от НЗОК. Той заплаща изделията на цената, на която ги е закупила болницата. За плащанията тя задължително издава фактура и фискален бон. В случаите, в които НЗОК покрива само част от цената на медицинското изделие, пациентът доплаща сумата до стойността, на която болницата го е закупила.
НЗОК заплаща само за медицински изделия от т.нар. "Списък с медицински изделия, които НЗОК заплаща в условията на болнична медицинска помощ". Той е публикуван на сайта на НЗОК.
Ако пациентът поиска да му бъде поставено по-скъпо медицинско изделие, той доплаща сумата над тази, осигурена по здравна каса. Болницата задължително издава финансови документи, в които е посочено за какво е плащането. Сумата, която се заплаща от НЗОК, се превежда на лечебното заведение, а не на пациента, след като вложеното медицинско изделие се отчете по определен ред.
НЗОК превежда сумите за медицинските изделия на лечебните заведения за болнична помощ, а не на пациентите.
В някои клинични пътеки са включени и скъпоструващи медицински изделия, които също НЗОК заплаща: сърдечна клапна протеза, съдова протеза за гръдна и коремна аорта и дистални съдове, стентове, ставни протези за тазобедрена и колянна става, кохлеарни имплантанти, постоянен и временен кардиостимулатор и др.
В други клинични пътеки могат да ви бъдат приложени медицински изделия, които НЗОК не заплаща и те остават за ваша сметка, ако се подложите на лечение. Такива например са очна леща, лапароскопски консумативи, биологично тъканно лепило, медицински изделия за роботасистирана хирургия, апарати за сънна апнея и други. Лекуващият лекар е длъжен да ви информира за техните цени предварително.
Нужно ли е направление, ако се наложи преглед от специалист от друго отделение, докато сте в болница?
При необходимост от консултация със специалист от друго отделение или болница по време на хоспитализацията консултацията се осигурява от болницата. Не е необходимо допълнително направление или заплащане от пациента.
Могат ли да ни изпишат преди изтичането на минималния срок на клиничната пътека?
Клиничната пътека е с договорен минимален престой. Когато той е до 3 дни, може да бъде изпълнена и приключена като амбулаторна процедура, в случай че в рамките на не по-малко от 12 часа от престоя на пациента в лечебното заведение са изпълнени всички задължителни дейности и са налице всички условия за дехоспитализация, както и писмена оценка от лекар за липсата на медицински риск за пациента от предсрочното приключване на дейностите.
Ако имаме възражения – към кого да се обърнем и какви документи са нужни?
Когато здравноосигурените лица не са удовлетворени от медицинската помощ, може да подадат жалба пред съответната Районна здравноосигурителна каса, Изпълнителната агенция за медицински надзор, Министерството на здравеопазването или други държавни органи или институции, които могат да имат отношение и компетентности във връзка с конкретния случай.
В жалбата следва да бъде предоставена конкретна релевантна информация, която може, но не е задължително да е придружена със съответна документация, с която разполагат по случая: резултати от изследвания, амбулаторни листове, епикризи, фактури, касови бележки за заплатени суми и др.
