Мигрената ще бъде призната за хронично заболяване. Това ще позволи на пациентите да бъдат диспансеризирани и да получават редовно медицинско наблюдение, което значително улеснява проследяването и лечението им. Това предвиждат промени в пакета от дейности, поемани от здравната каса и предложени за обществено обсъждане, съобщава "Сега". Сега няма ред за проследяване състоянието на тези пациенти, което води до самолечение, злоупотреба с лекарства и използване на симптоматична терапия, което превръща епизодичната мигрена в хронична, пишат експертите от Българското дружество по неврология в мотивите към предложението.
Мигрената засяга основно пациенти в активна възраст и представлява сериозен проблем за обществото предвид медицинската и социално икономическа значимост. Заболяването оказва значително отрицателно въздействие върху качеството на живот, свързано със здравето и може да засегна функцията на индивида в професионален и социален аспект. Мигрената е на едно от първите места в света като причина за инвалидност не само при възрастните, но и при юношите, пише в мотивите. С диспансерното наблюдение на тези пациенти от лекар с придобита специалност по нервни болести ще стане възможно да се прилага ранна терапия и да се ограничат страничните действия от дълготрайното приемане на медикаменти, намаляване на разходите за лечение, в т. ч. намаляване на директните и индиректните разходи.
В пакета от дейности се включват и целевите имунизации, което означава, че би трябвало да се поставят безплатно за пациентите. Сред по-масовите целеви имунизации са тези за бременни жени срещу коклюш и новата срещу респираторно-синцитиален вирус, която ще се прилага безплатно от 2026 г. Очакването на здравното министерство е годишно за всяка от двете болести да се правят по 5-10 хиляди имунизации.
Предлагат се две нови амбулаторни процедури в областта на нуклеарната медицина, с които се регламентира провеждането на радионуклидна терапия с тераностични радиофармацевтици при пациенти с простатен канцином и невроендокринни тумори. Те ще позволят на пациентите достъп до съвременна терапия с радионуклид 177-лутеций и
тераностични радиофармацевтици, която е доказано ефективна, дава значителни резултати и предлага метод за персонализирана медицина, а съответно и по-висока преживяемост, пише в мотивите. Така МЗ ще плаща и препаратите Pluvicto и Lutathera. Очакването на експертите е догодина 10 пациенти да се възползват от лечението, като необходимата за това сума е 120 000 лв. За 2027 г. са предвидени 20 пациенти, а за 2028 г. - 30.
Разширява се обхватът на заболяванията, които могат да се лекуват по КП № 252 „Радиохирургия на онкологични и неонкологични заболявания", като се включват всички
злокачествени новообразувания и още някои доброкачествени.
С проекта се създава нова клинична пътека за „Транзиторна исхемична атака" по предложение на Българско дружество по Неврология. Мотивите тук са много любопитни - сега тези случаи влизат в клиничната пътека за лечение на исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза, а това води до изкривяване на статистиката, което поставя България на едно от челните места в Европа по мозъчни инсулти, при това и с трагично ниско ниво на прилагане на тромболизи и тромбоектомии - методи, които позволяват голяма степен на възстановяване.
Малка промяна се прави и за пациентите с неинсулинозависим диабет. За консултация със специалист ендокринолог ще се насочват пациенти при ниво на гликирания хемоглобин, който е равен или по-голям от 7,5%. Сега достъпът се дава при ниво над 8%, което, според мотивите, създава условия за хронично недобър контрол на заболяването.
