Спадът в “старите” пороци при поколението Z от 37 държави е заменен от нови дроги. Данните варират според страната, нашите деца са “добри” и в двете
Когато си представят съвременния деветокласник, в съзнанието на две поколения изникват стереотипи за бунтарство, цигари зад училището и плахи експерименти с алкохол. Тези образи обаче може би са останали в миналото.
Сред 15-16-годишните в Европа намалява пиенето на алкохол и употребата на тютюневи изделия и канабис, но се засилва ролята на нови предизвикателства и зависимости – употреба на електронни цигари, немедицинско използване на лекарства и все по-дълго застояване в социалните мрежи, онлайн игри и хазарт. Това е най-краткото обобщение на извода от публикуваното от Агенцията на Европейския съюз по наркотиците (EUDA) проучване на Европейския училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици (ESPAD). Най-мащабното проучване за живота на младите хора в Европа рисува една много по-сложна и изненадваща картина от стереотипните клишета.
Докладът отбелязва 30 г. наблюдение на рисковото поведение на подрастващите в Европа с 37 участващи държави и данни от над 113 000 ученици в последното изследване. EUDA е ключов партньор в проекта. Сравнителните данни се събират на 4 г. по стандартизирана методология.
От 1999 г. ежегодно се включва и България с координатор и изпълнител на проучването екип на Националния център по обществено здраве и анализи.
Докладът на ESPAD за 2024 г. очертава генерацията Z като поколение в дълбока трансформация, при което отдръпването от традиционните пороци е заменено от нови и сложни предизвикателства, свързани с експанзията на технологиите и кризата на психичното здраве особено след COVID.
Наблюдава се спад в употребата на традиционни пристрастяващи вещества, но едновременно нарастване на технологично опосредстваните рискове и употребата на замайващи хапчета без лекарско предписание. Средната продължителна употреба на цигари (традиционното пушене) намалява непрекъснато и достига 31% през 2024 г. (спрямо 68% на старта на проекта през 1995 г.). Процентът на ежедневните пушачи на цигари също намалява – до 7,9% през 2024 г. Задоволството от това е помрачено от експоненциалното увеличение на употребата на системи за доставяне на никотин. Поне веднъж в живота си 44% от европейските деветокласници са пушили електронни цигари.
Когато се комбинират цигарите и електронните цигари, процентът на употреба по критерия за последния месец нараства до 28% (спрямо 17% само за цигари). А ежедневната употреба на цигари и/или електронни цигари сред зумърите достига 14% средно за Европа. Ранното пропушване (на възраст 13 години или по-малко), включително електронните цигари, се е увеличило до 6% през 2024 г. (спрямо 4% през 2019 г.), което показва лош тренд: спиране на застоя при ранното пропушване.
Употребата на алкохол, както и тежките единични запои през последната година намаляват до най-ниските си нива, след като са достигнали пика си около 2003–2007 г. Въпреки спада алкохолът остава най-широко употребяваното психоактивно вещество сред зумърите. На въпрос за последните 30 дни средно 31% от юношите съобщават за поне един епизод на тежко препиване. Този модел е най-разпространен в Дания, Германия и Австрия. Също толкова неблагоприятно е, че един от трима от учениците в Европа е пил спиртна напитка на 13-годишна възраст или по-рано.
Като цяло продължителната употреба на канабис също намалява – до 12% през 2024-а, като тази тенденция е особено изразена сред поколението Z в Западна и Северна Европа. Въпреки общия спад в някои страни от Източна Европа и Балканите нивата на употреба на канабис и други незаконни наркотици остават стабилни или отбелязват лек ръст. Доста варира според държавите и употребата на инхаланти, включително райски газ, който е измерван за първи път, но средно е 7,3%. В много страни - включително Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Литва, Малта, Норвегия, Словакия, Украйна, прибягването до наркотици се е удвоило спрямо 1995 г. Употребата на нови психоактивни вещества е 2,8% средно за цялата група деца в проучването. Най-високи нива – над 2 пъти по-високи проценти, са отчетени в Полша и Словения.
Според новото издание на проучването средната продължителна употреба на други вещества, различни от канабис, е 5 процента. Най-често използваните са кокаин, екстази, амфетамин и ЛСД. Наблюдава се ръст в употребата на фармацевтични продукти без лекарско предписание – за това признават 14% от учениците – всеки 7-и. Най-често гълтат непредписани успокоителни (8,5%) и болкоуспокояващи с цел опиянение (6,9%). Наблюдава се увеличение на разпространението на непредписани транквилизатори или седативи в около 70% от държавите. Хипотезата е, че това е опити за управление на стреса, тревожността и лошия сън. Нова форма е дигитализацията на риска и рисковото поведение във виртуалния свят. През 2024 г. 80% от учениците са играли дигитални игри през последния месец, което е увеличение спрямо 72% през 2019 г. Средно 22% от учениците отчитат високо ниво на самооценен риск, свързан с гейминга, което предполага възможно проблемно поведение. Близо половината ученици (47%) са оценили, че имат високо ниво на риск, свързан с използването на социални медии.
Разпространението на хазарта за пари сред 15-16-годишните през последните 12 месеца остава стабилно 23%, както е в предишните издания на проучването. Сред залагалите през последните 12 месеца почти 9% показват признаци на зависимост.
Една от най-забележителните промени е намаляването на разликите между половете, а понякога дори момичетата преобладават в рисковите поведения. Девойките използват повече от юношите електронни цигари (46% срещу 41%) и хапчета без лекарско предписание (16% срещу 11%). При тежкото епизодично напиване през 2024-а за първи път момичетата изпреварват момчетата (31% срещу 30%). В интернет момчетата са по-увлечени в игрите и залаганията, а момичетата много по-често съобщават за зависимост от социални медии (53% срещу 42%), макар да не отстъпват на момчетата по геймърство. Рисковото поведение вече не е свързано с мъжкия пол, а започва културна промяна в половите норми, свързани с употребата на упойващи вещества и рисково поведение.
За първи път ESPAD обръща специално внимание на психичното благополучие. Резултатите са тревожни. Оказва се, че голяма част от европейските зумъри изпитват сериозни затруднения, а тази “тиха криза” засяга непропорционално силно младите момичета. Само 59% от учениците оценяват психичното си състояние като добро. Още по-притеснителна е огромната разлика между половете: докато 69% от момчетата се чувстват добре, процентът при момичетата е едва 49%. Това означава, че повече от половината момичета в Европа не се чувстват в психически уют.
Какъв е профилът на българските юноши според изследването? Данните отразяват специфични тенденции - висока степен на ежедневно тютюнопушене и растяща уязвимост на момичетата към нови форми на рисково поведение като употреба на инхаланти (включително райски газ) и немедицинска употреба на фармацевтични продукти. България се позиционира във върха или в горната половина по няколко ключови показателя.
Страната регистрира най-високото ниво на ежедневна употреба на традиционни цигари (20%), като дели първото място с Хърватия, и има най-висок интерес към райския газ сред 18-те държави, които са събрали данни. Употребата на алкохол също е над средната, като ранното напиване (14% на възраст 13 г. или по-малко) е значително по-често от средното в Европа (8%). В тази категория България отстъпва само на Грузия. В пушенето се позиционираме в горния край на класацията по няколко ключови показателя за високорисково поведение. Момичетата пропушват по-рано от момчетата - на възраст 13 или по-малко години, което е ясен знак за променени полови тенденции. Въпреки тези високи стойности на употреба на традиционни вещества България е под средните нива по канабис и други наркотици.
При дигиталните рискове нашите деца са над средното ниво при самооценен проблем с гейминга (27% срещу 22% средно), където почти няма разлика между момчетата и момичетата, които играят игри в интернет. В същата сфера е и голямата ангажираност на момичетата със социални мрежи. Може би това допринася страната ни да е над средните стойности за Европа.
С навлизането на нови психоактивни вещества фокусът на риска се измества към инхалантите, като момичетата ги използват по-често - 13% срещу 8,9% при момчетата.
Райски газ са опитвали 9,4% от учениците у нас - отново момичетата докладват по-висока употреба. Данните от ESPAD показват, че немедицинската употреба на фармацевтични продукти представлява важен индикатор за уязвимост. Общо 11% от българските ученици са докладвали за пиене на хапчета без лекарско предписание с цел смекчаване на стреса. Подобно на инхалантите, тази рискова тенденция е по-изразена при момичетата - 14% срещу 9,3%. Употребата на успокоителни без рецепта е докладвана от 4,3% от учениците, като момичетата (4,7%) отново изпреварват момчетата (3,9%). Почти 3% са опитвали и някои от новите психоактивни вещества. И пак момичетата водят.
Данните показват, че светът на тийнейджърите се е променил. Пейзажът на рисковете се измества от традиционните пороци като тютюнопушене и алкохол към нови, по-тихи, но не по-малко сериозни предизвикателства.
Те са скрити в дигиталния живот, психичното здраве и употребата на нови продукти като електронни цигари и медикаменти. Голяма част от тях засягат непропорционално силно момичетата и в други държави. Това налага преосмисляне на начините, по които подкрепяме младите хора. Докато животът на зумърите се променя дори по-бързо от скоростта, с която те растат, осигуряваме ли им адекватно общувне и внимание в условията на новите реалности?
