Учени откриха кои са петте модела на прекаляване с храна
Ако си мислите, че преяждането е нещо рядко и безобидно, което може да се изстрада само с няколко часа неприятно чувство в стомаха, грешите. Американски учени успяха да докажат, че прекаляването с храна не е спорадично, даже съществуват пет модела, по които най-често се случва.
Изследователи от Северозападния университет са тествали в продължение на седмици 60 души, страдащи от затлъстяване, за да разберат какво ги подтиква да прекаляват с яденето, макар да са наясно, че това е вредно за здравето им. Те са им поставили различни сензори, които проследяват не само какво и кога консумират, но и настроението им в този момент. Анализирайки получените резултати, са стигнали най-общо до пет модела за преяждане.
Първият е свързан с готовите храни,
които стават все по-популярни, особено тези от веригите за бързо хранене. Тъй като маркетинговите им стратегии са, че получаваш нещо много вкусно, но за по-ниска цена от ресторант, това инстинктивно води до по-голяма консумация. Учените наричат този модел “пиршество за вкъщи”, защото достъпността на тези храни, съчетана с отпускаща, домашна обстановка, кара някои хора да не си правят сметка колко от тях поглъщат.
За други същото се случва, когато отидат на ресторант с компания. “Проучването ни показа, че хората са склонни да консумират повече, когато са с приятели или близки в сравнение с яденето сами или с непознати. Причината е по-дългото стоене около масата и влиянието на общуването със седящите около нея”, пишат американските учени.
Третият модел на преяждане, който те са открили, е така нареченият “вечерен апетит”. Той се наблюдава при хора, за които яденето късно вечер или през нощта се е превърнало в средство за релаксация в края на деня. Често при тях се наблюдават нарушения в циркадния ритъм. Тъй като “часовникът” на тялото им не работи правилно или не е синхронизиран с деня и нощта, това се отразява на хранителните им навици. Те изпитват глад в момент, в който организмът им трябва да се настройва за почивка. И понеже се чувстват изтощени и стресирани от преживяното през деня, се насочват към висококалорични храни, и то в големи количества.
Нещо подобно изпитват и хората, които се тъпчат неконтролирано в търсене на удоволствие. Те обаче се фокусират върху хедонистичния аспект на храната, за да се спасят от негативни емоции, предизвикани от работа или учене. Но тъй като са прекалено натоварени, губят способности за саморегулация. Отдават се на безсмислено хранене и си позволяват повече вредни неща.
Петият модел на преяждане е свързан с чувство на самота
Обикновено то също се случва вечер, но не става въпрос за изпитване на физиологичен глад, както е при “вечерния апетит”, а за използване на храната като емоционален отговор. Тъй като стресът е повишил нивата на кортизол, се появява желание да се консумират сладки неща, за да се постигне щастие.
Затова и някои хора непрекъснато прекаляват с яденето и учените говорят за хронично преяждане. Страдащите от него се отдават на безконтролно хранене поне веднъж седмично и обикновено изпитват чувство на вина, когато го правят. Даже изпадат в депресия, защото не могат да се справят с психологичния проблем, в който връзката им с храната се превръща. Те не ядат, за да задоволяват енергийни си нужди, а да
компенсират други недостатъци в живота си
И тъй като често това не се случва, крайният резултат обикновено е затлъстяване и произтичащи от него болести като диабет и сърдечносъдови проблеми.
Според Британската фондация за сърце хроничното преяждане е много опасно и трябва да се избягва. Експертите ѝ съветват склонните към безконтролно хранене да променят някои неща в живота си, за да го спрат. Първо - да не допускат да стават прекалено гладни, защото е доказано, че така човек яде по-бързо, повече и по-нездравословни храни. Дори да се гонят отслабване и намаляване на калориите, да не се пропускат основни хранения като закуска, обяд и вечеря.
Второ - да се избягва хапване, когато мозъкът е разсеян с други дейности като гледане на телевизия или ровене в мобилния телефон. Причината е, че така насладата от хранене се губи и се пропуска моментът на ситост. А когато това се случва, със сигурност се яде повече от необходимото.
Изборът на храни също е от съществено значение. Ако в менюто преобладават продукти с високо съдържание на протеини като риба, пилешко или пуешко месо, нискомаслена извара или кисело мляко, боб и леща, ще се чувствате по-дълго сити, а приетите калории ще са по-малко. Храни с високо съдържание на фибри като плодове и зеленчуци, овес, пълнозърнести макаронени изделия и кафяв ориз също помагат да се чувствате по-дълго сити.
Много полезен трик е да си давате около 20 мин след хранене, за да разберете дали наистина сте сити,
преди да посегнете към нещо допълнително. Също така да приготвяте сами яденето си, тъй като в ресторантите и заведенията за готова храна порциите са по-големи. Дори и да не разчитате винаги на тях, гледайки ги, вие свиквате, че трябва да консумирате повече, което в редица случаи въобще не е така. Съществуват много фактори, които определят от какво количество храна се нуждаем. Сред тях например са физическата ни активност, мисловната дейност, емоционалното състояние и дори телесната ни температура. Затова се отнасяйте към храненето отговорно всеки ден. Не поставяйте на пиедестал храни, за които е известно че трябва да се избягват, като чипсове и вафли и не се “награждавайте” с тях в трудни ситуации или пък когато дълго сте се хранили здравословно. Защото по този начин отново се насочвате към някой от моделите на преяждане.
