Хората с енергична походка имат по-добър сърдечен и белодробен капацитет, поддържат контрол над клетъчното възпаление, хормоните и липидите
Едно просто действие като ходенето може да предложи повече информация за здравето, отколкото сте мислили. Ново мащабно проучване разкрива, че не просто броят на крачките, а скоростта, с която ходите, може да е свързана с намален риск от развитие на рак.
Хората, които ходят бързо, имат значително по-нисък риск от развитие на рак, особено рак на белия дроб, установи ново проучване, проведено от Медицинския факултет на Хонконгския университет. Изследвателите са обобщили данни от 430 000 участници във Великобритания чрез базата данни от UK Biobank и от валидиращо проучване за навиците и здравето на над 1300 китайци. Случаите са проследявани между близо 7 и 11 години.
Учените са изследвали връзката между темпото на ходене и риска от рак по принцип и отделно за всеки от петте най-масови злокачествени тумори: на белия дроб, гърдата, дебелото черво, простатата и стомаха.
Анализът установява, че бързоходците на Острова имат 13% по-нисък риск от развитие на всички видове рак. В групата от Хонконг вероятността е намалена с 45%.
Пониженият риск оставал непроменен независимо дали скоростта на ходене е била самооценена от участниците, или обективно измерена. Особено
поразителна разлика е
наблюдавана при рака
на белия дроб, като
бързоходците са имали
с 53% по-малък риск
Какво е обяснението?
Хората, които ходят по-бързо, обикновено са по-активни и имат по-добър сърдечен и белодробен капацитет, което осигурява по-голяма устойчивост към развитието на болести, включително и на рак на белия дроб. По-интензивното ходене може да е белег за по-добра физическа форма, която пък е свързана с по-ниски нива на системно възпаление. Доказателство за това са измерените ниски нива на реактивни протеини, известни като CRP, и бели кръвни клетки в норма. Хроничното възпаление е основен двигател в процеса на развитие на рак и засяга растежа и метастазирането на туморните клетки. По-добрата физическа форма, често съпътствана от по-бързо ходене, може да намали този възпалителен фон и така понижава риска от рак.
Ползите се дължат не само на намаляването на възпалителните процеси, а и на нормализирането на нивата на холестерол и триглицериди в кръвта. Тези ефекти са добре известни като ключови за цялостното здраве и превенция на редица заболявания, включително рак.
По-високата скорост може да е свързана и с по-добра имунна функция. Редовната физическа активност подобрява ефективността на имунната система. Това включва активирането на естествените имунни клетки убийци, които са ключови за унищожаването на съмнителни клетки, и намаляване на провъзпалителните цитокини.
Бързото ходене помага и за поддържане на здравословно телесно тегло - важен фактор за намаляване на риска от много видове рак. Наднормените килограми се свързват с повишен риск поради хронично възпаление и хормонални промени.
Движението подобрява инсулиновата чувствителност и усвояването на глюкозата. Нарушенията могат да доведат до повишен инсулин, който може да стимулира растежа на раковите клетки.
Случаите на тумори на гърдата, дебелото черво и стомаха сред бързоходците и ходещите бавно са приблизително поравно. За рака на простатата обаче се наблюдава леко повишен риск. Учените предполагат, че се дължи на други фактори, които се нуждаят от допълнително проучване. Признават, че резултатът е неочакван и в разрез със стартовите им хипотези. Възможно е, разсъждават учените, по-активните мъже, които и ходят по-бързо, да са по-отговорни към здравето си и да се подлагат на по-чести профилактични прегледи, включително на PSA тест (за простатно-специфичен антиген). Редовното изследване води до ранно и по-често откриване на рака на простатата, дори и все още да няма симптоми.
Друга посока на научен размисъл е, че интензивната физическа активност може да промени нивата на някои хормони, включително тестостерон, които са свързани с развитието на рак на простатата. Повечето изследвания не установяват ясна връзка, но някои предполагат, че промените в хормоналния баланс могат да играят роля.
Не на последно място като хипотеза е многофакторността при пораждането на злокачествено новообразувание. Често при проучвания, които установяват асоциации, съществуват и фактори, които не са измерени или са подценени. В случая е възможно да има генетични или други поведенчески особености, които са общи за мъжете, склонни да ходят бързо, и в същото време повишават риска от рак на простатата.
Учените успокояват, че въпреки тази озадачаваща връзка ползите от физическата активност остават много по-големи от потенциалния риск.
“Констатацията за рака на простатата е повече повод за още изследвания, отколкото причина за безпокойство. Ръстът е много малък – 5%. За сравнение, намалението при рака като цяло и някои видове рак е от 10% до над 50%.”
Освен това, други големи проучвания и мета-анализи през годините са давали противоречиви резултати по отношение на физическата активност и рака на простатата. Някои не намират никаква връзка, други показват слабо повишен риск, а трети дори откриват, че физическата активност намалява вероятността за смърт от рак на простатата, особено при по-агресивните форми.
Като цяло новото проучването показва, че ползите за здравето от ходенето зависят не само от това какво разстояние изминавате, но и от скоростта, с която се движите.
Резултатите подчертава необходимостта да се насърчат хората да ходят целенасочено и енергично, защото бързото ходене се оказва важен компонент от стратегиите за превенция на рака, каза професор Ченг Чинг-Лунг.
Проучването е публикувано в Journal of Cachexia, Sarcopenia and Muscle. Изводите на екипа не претендират за доказване на причинно-следствена връзка и не твърди, че бавното ходене причинява рак. Но проучването установява, че бързоходците по-радко развиват злокачествени тумори и особено в белия дроб.
В обобщението се казва, че последователните резултати в двете етнически разнообразни групи засилват доказателствата в подкрепа на използването на скоростта на ходене като значим показател за здравето. Допълнителна надеждност придават големият брой участници в проучването и дългосрочното им проследяване.
Заключението е ясно: бързото ходене не е само за физическа форма, а може да бъде и ключов елемент в стратегията за намаляване на риска от развитие на рак. За много хора това е лесен и достъпен начин да поемат контрол върху здравето си.
