- 12 часа смяна, без време за вода и тоалетна
- Борба за живот за новородени и родилки, най-тежките и сложни случаи в страната
Тежки 12-часови дежурства - дневни и нощни, борба за живота на майки и бебета, проблемни раждания с кръвоизливи и усложнения - това изпълва всеки работен ден на акушерките в родилната зала. Но за тях цялата умора си струва, защото знаят, че присъстват на появата на нов живот, което носи радост не само на родилката, а на цели семейства.
От родилната зала на Майчин дом в София Анелия Тотева разказва пред "24 часа - 168 истории" за стреса в професията си, докато се опитва да спаси живота на майка или новородено, и как понякога няма време дори да пие вода или да отиде до тоалетната.
"Проблеми има на всяко дежурство, но един от най-тежките случаи никога няма да забравя. Всички, които бяхме в залата, не вярвахме, че пациентката ще оживее - спомня си акушерката. – Беше преди няколко години. Жената беше с така наречената тотална плацента превия - плацентата беше разположена пред бебето. В такива случаи се прави секцио. Така стана и тогава, но и след операцията матката не можеше да се контрахира.
Бебето проплака и за щастие, с него всичко беше наред, но родилката кървеше и след като то вече беше извадено. Изобщо не можехме да спрем кръвоизлива – каквото и да правехме, продължаваше. За капак майката получи усложнение - кръвта ѝ след тази сериозна загуба престана да се съсирва. Прецени се, че трябва да се отстрани матката, за да бъде спасена жената.
Беше изключително напрегнат момент. Сигурно 10 пъти сме ѝ сменили кръвта. Не съм ги броила, но вероятно на това дежурство съм слязла 60 пъти до кръвния център. Не знам колко литра ѝ преляхме, докато овладеем ситуацията. Още по-трудното беше, че имаше рядка кръвна група.
Накрая всичко приключи благополучно и изписахме родилката. С колегите даже не вярвахме, че изобщо ще оцелее. Тази майка беше изключително благодарна и всяка година идва да ни черпи на този ден, защото наистина борбата беше на живот и смърт".
Особено е напрежението, когато има родилки с с тежки болести - например сърдечно заболяване. В тези случаи кардиолозите са ги предупредили, че не трябва да забременяват и да раждат, но въпреки това те са решили да имат бебе.
Всички родилки от цяла България с усложнения и придружаващи болести постъпват в Майчин дом – с диабет, сърдечни заболявания, кървене и други.
Средно на денонощие в този АГ център проплакват около 20 бебета. За едно дежурство от 12 часа Анелия Тотева изражда между 3 и 15 жени. Казва, че всеки път е различно. През това време на смяна заедно с нея са още две акушерки за всички пациентки в родилната зала. Независимо дали раждат със, или без усложнения.
Те са обръгнали във всякакви ситуации, само така могат да помогнат на родилките и да реагират адекватно. Нужно е време, за да се обучиш и да се изградиш като специалист. Не може да започнеш в родилната зала, веднага след като завършиш и минеш през стажове, което трае около 5 г., признава Анелия Тотева. В своята 35-годишна кариера тя е изродила около 17 хиляди бебета – колкото населението на един град като Айтос или Гоце Делчев.
"В отделенията е различно. При нас трябва опит, за да си създадеш стил на работа и техника на водене на раждане - добавя тя. - Трябва да знаеш как да реагираш при голяма кръвозагуба, за което си има правила, но винаги човек трябва да ги изпълни.
Младите момичета не искат да започват в родилната зала, защото е тежко. Има и още нещо - сякаш повечето раждания са през нощта, когато човек трудно се мобилизира. Нямаш и секунда да се отпуснеш. За лягане въобще не говорим - не можеш. 12 часа си нонстоп на педала. Това за младите специалисти е супернеатрактивно на фона на тежката работа. Няма кой да дойде".
Проблемът излезе наяве, след като в Перник в началото на юли месец спряха ражданията заради липсата на акушерки. По този повод гинекологът д-р Димитър Ленков обяви, че в цялата страна са 3200, а има нужда от още толкова. Част от тях работят в отделенията, не са в родилните зали, където нощните смени са чести.
"След будуването през нощта си неадекватен. В летния период, както е сега, дежурствата са още по-чести, защото непрекъснато някой е в отпуск и трябва да го заместваш или да си вземеш дежурствата преди твоята почивка - разказва още Анелия Тотева. - На празници хората са със семействата си, а ние сме на работа - няма Нова година, няма Коледа, Великден, винаги има раждания, винаги трябва да сме в готовност да помогнем".
Акушерката си спомня как преди седмици жена се оплака от отношението към нея в Майчин дом, като обясни по медиите, че един път раждала и можела да си прави каквото иска.
"Пациентите първо трябва да имат уважение към хората, които се грижат за тях. Второ, когато им казваме: "Напъни, дишай" на по-висок тон, то е, за да ги мотивираме - обяснява Анелия. - И разбира се, не може да си прави каквото иска. Ти си пациент, а ние сме там, за да ти помогнем. Знаем какво правим. Трябва да имат дисциплина", добавя Анелия.
Тя е била свидетел на агресия и обиди от страна на родилките и признава, че особено трудно е да се разберат с психично болните, защото и такива жени идват при тях. "До бой не се е стигало", усмихва се тя.
Няма време да мисли за това, защото трябва да се справя с усложненията поради придружаващи заболявания на родилки - диабет, сърдечни проблеми, хипертония. Например ако по време на бременността майката развие т.нар. прееклампсия, бебето може да не оцелее.
Симптомите са високо кръвно, белтък в урината, отоци и би могло да се стигне до гърчове, което е много опасно за бебето. В определени ситуации се увреждат бъбреците или черният дроб, натрупва се течност в белите дробове или се появяват нарушения на централната нервна система. Прееклампсията възниква след 20-ата седмица при между 3 до 7% от жените.
Ако има такава пациентка, трябва много бързо бебето да бъде извадено, при което симптомите отшумяват и родилката се успокоява. Случващото се е много травмиращо и за самото новородено.
Прееклампсията може да доведе до много ниско тегло на детето или то да се роди преждевременно, а още по-голям проблем е, ако предизвика отлепване на плацентата с кървене. Тогава новороденото най-често не може да оживее.
"Родилката обикновено кърви още преди да дойде при нас, другите болници ги пренасочват в Майчин дом именно заради това усложнение. Тогава се бориш за нейния живот. Понякога може да оцелее и бебето, спасявали сме ги и при такива ситуации. Всеки ден има трудни и проблемни раждания", казва Тотева.
В кариерата си тя е видяла какво ли не. Най-голямото бебе, което е изродила, е тежало 5 кг. Родило се е по естествен път, защото жената вече е имала друго дете. Единственото различно е, че процесът е траял много по-дълго и за майката е било по-трудно, наложило се е да я шият на повече места, отколкото ако новороденото е било с нормално тегло. Ако такова голямо бебе е било на първото ѝ раждане, е щяло да се наложи секцио.
Най-малките новородени, които Анелия е израждала, пък са недоносените – дори такива под 1 кг. Всички преждевременно родени и с екстремно ниско тегло пристигат в детското интензивно отделение в Майчин дом, единствено в цяла България. Някои от тях оживяват благодарение на грижите на добрите специалисти по педиатрия в болницата.
Самото раждане обаче не е целият ангажимент на грижещите се за родилките жени. "Това е хубавата част, особено ако няма усложнения - добави Тотева. – Отделно описваме всички подробности около всяка поява на бял свят на новородено на няколко места. Трябва да посочим всичко, което е правено, и какви инструменти и консумативи са използвани. После трябва да ги заредим, за да ни е удобно за следващата пациентка".
Въпреки всички неудобства Анелия е категорична, че не би избрала друга професия. Сигурна е, че винаги ще има проблеми, обаче всеки път отива на работа с желание въпреки умората и трудностите. Усещането да участва в раждането на новия живот за нея е незаменимо. А повечето пациентки са благодарни и оценяват грижите.
