Понеделниците по уникален начин водят до дългосрочен биологичен стрес с последици за здравето на сърцето. И това се случва тихомълком и независимо от работния статус, ако подозирате, че обяснението е в неприятното чувство, което буди мисълта за отминалите почивни дни. Това твърди ново изследване на екип от Факултета по социални науки към Хонконгския университет.
Учените били изненадани от поразителния биологичен феномен по време на проучване на стареенето. Наблюдението обхваща над 3500 души и установява явление, което изследователите наричат "тревожния понеделник". Хората, които изпитват без причина безпокойство в понеделник, показват значително по-високи дългосрочни нива на хормони на стреса. Ефектът се наблюдавал както при работещи, така и при пенсионери. Това, тълкуват авторите, показва дълбоко вкоренена връзка между началото на седмицата и нарушената регулация на системата за реакция на организма към стрес. От своя страна поддаването на разрушителната сила на напрежението е доказан двигател на сърдечносъдовите заболявания. Хората, които в понеделник са изпитвали тревожност, са имали с 23% повишени стойности на хормона на стреса кортизол в сравнение с връстниците си, тревожни в други дни от седмицата по някакви специфични причини. Докато предишни изследвания отбелязват просто по-висок кортизол през делничните дни в сравнение с уикендите, което е логично, хонконгсктото проучване е първото, което определя понеделниците като уникално опасни за здравето.
Високите стойностите на стрес хормона на понеделнишки неспокойните хора отразяват напрежението не просто в самия ден, а в период от поне 2 месеца, пишат в Journal of Affective Disorders изследователите.
Изводът е валиден за целия отрязък от време, защото учените са избрали да изследват за наличие на кортизол абсолютно безпристрастен дългосрочен маркер, който валидира продължителното въздействие на стреса по състава на косми на главата, в които се натрупват отлаганията за времето на целия избран период.
Неработещите не са пощадени. Ефектът се запази сред пенсионерите, което оспорва предположенията, че стресът на работното място сам по себе си обяснява неприязънта към понеделниците. Освен това проучването идентифицира нарушаване на регулацията на т.нар. хипоталамо-хипофизно-надбъбречна ос, а точно тя е отговорна за контрола на стрес хормоните. Смущенията на сигналите между отделните звена във веригата са потенциален биологичен мост към сърдечносъдовите заболявания:
първият ден от седмицата е свързан с 19% увеличение на постъпилите в спешно отделение с инфарк
Оказва се по-сложно от интуитивно предполаганата връзка с работното натоварване. Вероятно социалните ритми като цялостен модел на живот са вплетени в човешката физиология с трайни рискове за здравето.
"Понеделниците действат като културен усилвател на стреса - коментира ръководителят на изследователския екип проф. Тарани Чандола. - За някои възрастни хора преходът от почивни към активни дни през седмицата задейства биологична каскада, която се задържа с месеци. Не става въпрос за действителното превключване към ангажираност, а за това колко дълбоко са вкоренени понеделниците в нашата физиология на стреса, дори след края на кариерата."
Проучването подчертава как социалният модел, свързан с понеделнишката преса върху психиката, може да се вкорени биологично в съществуването ни. По този начин хроничната дисрегулация на хормоните на стреса се превръща в дългосрочен риск за сърдечносъдови заболявания. Учените се надяват, че проучването ще провокира стратегии за справянето със специфичния за понеделник стрес като част от стратегиите за профилактика на заболяванията на сърдечносъдовата система. В световен мащаб те са водеща причина за потенциално животозастрашаващи състояния. Наред с инфаркта за високата смъртност допринасят и инсултите.
Предишни проучвания доказват, че инсултите достигат пик в понеделник и намаляват в почивните дни. Според клиничното проучване "Фрамингам" със статут на най-висока научна надеждност сред невролозите и кардиолозите по света значително по-голям брой инсулти са настъпвали в понеделник (17,2%), отколкото във всеки друг ден.
В продължение на 40 години са наблюдавани над 5000 души на възраст от 30 до 62 години без сърдечносъдови заболявания при включването. И се оказва, че в понеделник се случват значително повече мозъчни удари. Проучването разглежда отделно двата основни вида инсулти - преобладаващите исхемични, които се получават в резултат на запушване на кръвоносен съд в мозъка от тромб, и хеморагични - причинени от кръвоизлив в мозъка.
Една трета от вътремозъчните кръвоизливи се случват в понеделник и при двата пола. Най-често инцидентът настъпва в първите часове на новата работна седмица - между 8 и 12 ч. Тенденцията се запазва за всички подтипове инсулт, когато се изключат инцидентите на мозъчен удар по време на сън или при събуждане.
Инсултът средностатистически става по-често у дома, но когато се разглеждат поотделно двата основни вида мозъчен удар, има разлика. Обяснението е, че исхемичните инсулти са 90% от всички и трендът при тях определя общия извод. По-редките хеморагични инсулти, когато се разглеждат самостоятелно, показват тенденцията да стават предимно на работа или изобщо извън дома.
