Проф. д-р Лилия Демиревска работи в Клиниката по кардиология на ВМА - София, и преподава във Факултета по обществено здраве към Югозападен университет, Благоевград. Член е на управителния съвет на Дружеството на кардиолозите в България и на Българската сърдечна и съдова асоциация, председател на Работната група по кардио-онкология към Дружеството на кардиолозите в България. Има специалности по вътрешни болести и кардиология и е сертифицирана за базово и експертно ниво по ехокардиография. Член е на Европейската кардиологична асоциация, Европейския съвет по кардио-онкология.
- Проф. Демиревска, свикнали сме да мислим за повишен сърдечен риск през зимата, но сега е не просто топло, а убийствено топло, какво се случва със сърдечносъдовата ни система?
- Проблемът с топлото време е, че когато е много горещо, се разширяват периферните съдове и това води до спадане на кръвното налягане в по-голямата част от случаите. Наблюдава се обаче и парадоксален ефект с повишаване на артериалното налягане. И при високо кръвно налягане, и при много ниско, т.нар. хипотония, се налага съобразяване на лечението и състоянието. Когато артериалното налягане е ниско, пациентите трябва да обсъдят с лекаря как да си намалят дозите, а когато е високо - как да поддържат кръвното в безопасни граници. Не може да се каже, че има някакви предварителна зависимост, защото хората реагират по различен начин. Задължително и в двата случая да се консултират с лекар, защото може да бъде опасно както едното състояние, така и другото.
- Ниското кръвно не е ли повече дискомфорт, отколкото риск?
- Когато артериалното налягане на пациент хипертоник се понижи съществено, може да му прилошее, да падне, да загуби съзнание, да си удари главата някъде, да си счупи крак и какво ли още не. Т.е. може да доведе до сериозни проблеми.
Това е особено важно за най-възрастните. Те са още по-склонни да се обезводняват бързо и така към спадането на артериалното налягане от разширяване на съдовете се добавя и дехидратацията, което допълнително понижава стойностите. Освен това при ниско кръвно налягане - особено при възрастните с атеросклеротична болест на сърдечните артерии, може да настъпи инфаркт. Не трябва да забравяме, че при потенето по време на горещините се губят и соли и техният дефицит може да доведе до нарушения на ритъма.
На здравите хора също може да спадне кръвното до много ниски стойности. Затова на всички препоръчвам да пият повече течности, дори с малко сол (макар че солта трябва да се намали при хипертония в обичайния случай), за да се компенсира загубата и на течности и на соли като натрий и други.
- Може ли човек да предвиди в каква посока ще влияят жегите на кръвното му?
- Ако е натрупал предишен опит във времето, вероятно има и някакви очаквания. Но когато се случва да ти прилошее от топлината за първи път, няма как по усещанията си да се ориентираш дали кръвното е много ниско, или високо. Може да те заболи глава например, но главоболието може да е симптом както на ниско, така и на високо кръвно. Така че със сигурност човек трябва да го измери, за да разбере какъв точно е проблемът.
- Какви правила трябва да спази при измерването, има ли значение дали домашният апарат е за китка например?
- Меренето на кръвно дори като скрининг е добър вариант и за хора, които нямат диагностицирана артериална хипертония. Човек трябва да си мери кръвното от време на време, за да избегне риска и възможността да се повиши трайно кръвното, без да разбере.
Наричат хипертонията тих убиец, защото човек не разбира, че има високо кръвно, докато не настъпят усложненията от него каквито са инфарктът, инсултът, сърдечната недостатъчност.
Има си правила за мерене на артериалното налягане. Ние ги обясняваме на пациентите, но е добре да ги знаят всички. Първо, измерването трябва да бъде в седнало положение, двата крака да са поставени стабилно на пода, ръката да е легнала на някаква поставка - обикновено маса. Хубаво е да се използват маншети, съобразени с обиколката на ръката.
Измерването се прави трикратно през една-две минутки, след като човек е седял 5-10 минути в покой. Обикновено първата стойност се пренебрегва и се взима средно аритметичната от второто и третото измерване. Преди тия 10 минути, в които седи и си почива, да не е имал тежко физическо натоварване, защото ще се регистрират по-високи стойности, отколкото са реалните. Нормално е да се повиши кръвното по време на физическо или дори психическо натоварване, защото това е естествен механизъм за адаптация. Така се задоволяват кислородните нужди. По-добре е да се използва маншет за мишницата, а не на китката, защото измерванията са по-точни. И трябва да се купуват добри апарати, които са унифицирани и са проверени, че работят добре.
- Какви други препятствия пред работата на сърцето поставя жегата?
- Горещините могат да провокират и ритъмни нарушения, т.е. сърцето да излезе от ритъм. Това състояние също е сериозно.
- Когато мислим за сърцето, първата асоциация за риск са инфарктите, случват ли се във време като сегашното?
- В жегите по-рядко се получават инфаркти, отколкото на студено, но все пак е възможно. Значение имат възможностите за адаптация и особеностите на отделния организъм.
- Какви съвети могат да се дадат и да са общовалидни, за да останем в добра сърдечносъдова кондиция в горещините?
- Първо да се пазим, да не излизаме в най-напечената част от денонощието. Ако имаме някаква работа за вършене, е хубаво да изберем малко по-хладен час, ако е възможно въобще да говорим за хлад в тази жега. А за възрастните е особено важно да не излизат през екстремно топлите часове или поне да си сложат шапка, за да няма директно слънчево греене върху главата им. Същото правило е задължително и за малките деца.
Другото важно е да не преставаме да пием течности, защото така ще имаме по-добър баланс на течности и електролити в организма.
Много важно, но забравяно или подценявано правило е, когато охлаждаме помещенията, да не настройваме климатика на много ниска температура. Защото при излизане от студено на температури над 30-35 градуса, а някъде и повече, организмът трудно се пренастройва толкова бързо и изпада в шок. Последиците може да са неподозирано сериозни.
- Може ли да дадате конкретен пример за температурата.
- Хубаво е да има най-малко 4-5 градуса разлика между външната и стайната температура. Това означава, че ако навън е 30°, да не сваляме под 25 градуса. Това е по-физиологично за организма. Същото важи и за колите. Доста е изкушаващо да си превърнем купето в прохладен 20-градусов оазис, докато слънцето пече жестоко навън, но не трябва да го правим.
