Някои аспекти на когнитивните способности в по-напреднала възраст могат да бъдат свързани с резултатите от тестове около 11-годишна възраст
Изследователите разкриват по-задълбочени познания за това как остарява човешкият мозък и кои фактори могат да бъдат свързани с по-здравословно когнитивно стареене, включително физически упражнения, избягване на тютюнопушенето, говорене на втори език или дори свирене на музикален инструмент.
Някои аспекти на когнитивните способности в по-напреднала възраст могат да бъдат свързани с резултатите от тестове около 11-годишна възраст, според обзорна статия, публикувана в списание Genomic Psychiatry.
Статията, базирана на данни от проучвания в Шотландия, предполага, че около половината от променливите характеристики на познавателните способности на хората в по-напреднала възраст са били налице още в детството им, поради което някои хора могат да имат по-голям когнитивен спад от други.
И все пак някои фактори, свързани с начина на живот на възрастните, се оказват свързани с по-добри когнитивни резултати и по-бавно стареене на мозъка.
„Установихме, че между неща като поддържане на физическа и умствена активност и ангажираност, наличие на малко „съдови" рискови фактори (като високо кръвно налягане, холестерол, тютюнопушене, индекс на телесна маса), говорене на втори език, свирене на музикални инструменти и много други има откриваеми, но малки връзки", казва Саймън Кокс от Единбургския университет.
„Стигнахме до извода, че „малките стъпки, а не магически скок" е рецептата . Много (често частично припокриващи се) фактори допринасят по малко за риска от когнитивно остаряване", каза Кокс, цитиран от БГНЕС.
Тези фактори, свързани с начина на живот, когато се разглеждат заедно, могат да обяснят „около 20 %" от разликите, наблюдавани при влошаването на когнитивните способности на възраст от 70 до 82 години.
Статията включва данни от две проучвания на възрастни хора: група шотландски възрастни, родени през 1921 г., и друга група, родена през 1936 г. Всички те са направили когнитивен тест на 11-годишна възраст и след това са били тествани през 70-те, 80-те и 90-те години за когнитивни функции и физическа годност, наред с други фактори.
„За първи път направихме магнитно-резонансни сканирания на участниците, когато бяха на 73 години. Едно от най-поразителните неща в проучването за мен е колко големи са разликите между различните хора", обясни Кокс.
„Въпреки че всички бяха на една и съща възраст, някои мозъци изглеждаха напълно здрави, докато при други се наблюдаваше голямо свиване и увреждане на връзките на бялото вещество, както и други характеристики, които са свързани с когнитивното стареене и деменцията", добави той.
Бялото вещество е тъкан, която образува връзки между мозъчните клетки и останалата част от нервната система, като помага им помага да комуникират помежду си чрез нервни сигнали. Наличието на намалено или увредено бяло вещество може да забави способността на мозъка да обработва информация.
Като цяло „това ни показва, че стареенето на мозъка на 73-годишна възраст не е неизбежно. Това ни мотивира да изследваме какво можем да направим, за да подражаваме на онези малцина щастливци, които достигат тази възраст с толкова девствени мозъци", казва Кокс.
Срещата се възрастни хора, чиято памет изглежда толкова остра, колкото на хора, които са с 20-30 години по-млади.
„Не всички аспекти на мозъчното стареене се проявяват едновременно при едни и същи индивиди", казва Кокс. „Сега проучваме дали различните съзвездия от характеристики на мозъчното стареене се обуславят от определени подгрупи рискови фактори."
Съществува сериозен брой изследвания на основните различия в начина на живот, които могат да допринесат за различията в стареенето на мозъка. Например лошият сън е ключов рисков фактор за влошаване на когнитивните способности, а проблемите с психичното здраве, като депресията, са известни рискови фактори за развитие на деменция.
Според проучване от 2018 г. редовните физически упражнения като ходене или каране на колело само три пъти седмично могат да подобрят мисловните умения. Добавянето на здравословна за сърцето диета към ежедневието ви също може да помогне за забавяне на стареенето на мозъка и намаляване на риска от деменция. А проучване от 2020 г. показва, че ежедневната медитация също помага.
Експертите са разработили инструмент, наречен Brain Care Score, и проучване, публикувано миналата година, показва, че той може да помогне да се оцени рискът от развитие на деменция или инсулт при човек с напредването на възрастта.
Според проучването, публикувано в списание Frontiers in Neurology, 21-точковият показател се отнася до това как човек се справя с 12 фактора, свързани със здравето, отнасящи се до физическите, житейските и социално-емоционалните компоненти на здравето. Изследователите са установили, че участниците с по-висок резултат са имали по-малък риск от деменция или инсулт на по-късен етап от живота си.
Тези 12 фактора са: кръвно налягане, кръвна захар, холестерол, индекс на телесна маса, хранене, консумация на алкохол, тютюнопушене, аеробни дейности, сън, стрес, социални взаимоотношения и намиране на смисъл или цел в живота.
За всички, които се надяват да подобрят здравето на своя застаряващ мозък, е важно „да посещават лекаря си поне всяка година или два пъти годишно", за да говорят за цялостното си физическо здраве, здравето на кръвоносните съдове и хроничните заболявания.
