- Защото има ниски критерии за по-добро здраве, не знае за хроничните си болести и се смята за късметлия, че е доживял 65 г.
- Класацията на Балканите оглавяват гърците заради средиземноморската диета и семейните и общностните връзки
Парадоксално на ширещото се мнение, че българските пенсионери са най-болните европейци, по данни на Евростат те се самоопределят като по-здрави (28,5%) от съседите в Сърбия (22,8%), Турция (18,8%) и Румъния (26,3%). Най-добре на Балканите се възприемат гърците - там 45% от възрастните се усещат в добро здраве.
Причината за второто място на България не е, защото имаме по-развита система за здравеопазване. Напротив, никъде в нашия регион не се прави нещо специално за тази възрастова категория. В нито една от петте страни няма отделен здравен пакет за хората над 65 години. Държавите предлагат различна защита за възрастните, но и скрити уловки.
В Турция пенсионерите са най-много по численост в сравнение с останалите страни, но са най-малко като процент от населението. Там са решили възрастните над 65 г. да получават автоматично здравна осигуровка от бюджета. Те не дължат нищо на джипито и зъболекаря си, а в държавните и частните болници за последващо лечение им вземат съответно по 0,5 и 1,15 евро.
Макар на повърхността всичко да изглежда щедро, има условия. От 2017 г. тяхната система не признава разходи за лечение и за лекарства за дългогодишни заболявания. Което никак не улеснява съседите, тъй като пенсионерите страдат най-често от тях.
В Румъния над 2,3 милиона пенсионери с доходи под 600 евро месечно също не са задължени със здравна вноска по силата на закон от август 2025 г. Тя покрива посещението при личния лекар, както и по издадено от него направление при профилирани доктори. Другите трябва да отделят от пенсията си за осигуровка. Държавата покрива обаче 77% от разходите за амбулаторни прегледи и консултации със специалисти, а пенсионерите дължат средно 50% от цената на лекарствата, което е основната финансова тежест. Цената на хапчетата за крайно бедните е 10% от стойността им. Останалата част им се възстановява.
В Сърбия гражданите без доходи не плащат нищо, бюджетът ги осигурява. Общата сума, която един пенсионер може да плати за календарна година, е ограничена до половината от месечната му пенсия за декември на предходната година. Макар че има законови правила, много лекари изискват скрито заплащане, за да предложат по-добро лечение, поставяйки бедните пенсионери в най-уязвима позиция.
Гърция е единствената с ясно регламентирано освобождаване от потребителска такса за пенсионерите с нисък годишен доход. Тези с под 7715 евро не плащат нищо при посещение при лекар.
Неслучайно именно там възрастните се възприемат като най-здрави на Балканите - пациентите не плащат при лекаря, ако е регистриран в Националната организация за здравни услуги, и дължат само 25% от цената на лекарствата и 15% - на диагностичните изследвания.
В България е ясно - пенсионерите плащат макар и минимална потребителска такса при личния лекар – 0,51 цента, а после и при специалистите.
Но системата на здравеопазване е един от факторите, които определят самооценката на възрастните над 65 г. за тяхното здраве. Що се отнася до физическото им състояние, сравнението между тази категория турци, румънци, сърби и българи показва поразително еднакви факти. Всички страдат от хронични болести, особено сърдечносъдови. Навсякъде хората с по-ниско образование се усещат по-болни. Икономическият статус влияе пряко върху достъпа до здравеопазване. Така социалните, икономическите и психологическите фактори определят в значителна степен дали пенсионерите се чувстват здрави, независимо от обективното им медицинско състояние.
Всяка страна има своята специфика. Сърбия отчита в национално здравно проучване през 2019 г., че хората с нездравословен начин на живот оценяват здравето си значително по-зле, докато образованите и жените се усещат в по-добра форма.
В Румъния и Турция има обща причина, поради която възрастните се чувстват по-болни. Там специфичният проблем е, че са самотни, тъй като децата им са заминали на работа в чужбина. Това предизвиква депресия и води и до физически заболявания. Към самотата се добавя още нещо – по-болните по-рядко посещават лекар, защото трудно се придвижват, имат проблем да си запишат час и да доплатят за лечение. Всъщност навсякъде младите напускат Балканите, но явно само в Румъния и Турция е правено изследване по този въпрос.
Югоизточната ни съседка показва най-рязкото разделение по полов признак от всички страни на Балканите. Броят на по-възрастните дами, живеещи сами, е три пъти по-голям от броя на мъжете, а самотата при тях е пряко свързана с по-ниски доходи – следствие от полови неравенства, натрупвани десетилетия наред в образованието и на пазара на труда. Много от тях са били домакини през активната фаза на живота си и след смъртта на мъжете си се озовават с различни финанси. Тревожните нива на депресия и самота при по-възрастните, както и полът и местоживеенето определят степента на реалния достъп до услуги.
Новата им система не покрива изцяло разходите, нещо, с което се сблъскват и българите от това поколение, което обаче се смята за по-добре в здравословно отношение от съседите.
Има комбинация от няколко обяснения защо нашите сънародници се чувстват по-здрави. Едно от тях е, че хората от страни с по-ниски и средни доходи се самооценяват по-положително в здравно отношение в сравнение с жителите на по-богати региони. А България е призната за най-бедната страна в Европейския съюз. Механизмът е прост: когато никой около теб не е значително по-здрав, нямаш по-високи критерии. Хората се самооценяват спрямо цялостната картина в страната – ако исторически здравният стандарт е бил по-нисък, очакванията също са подобни, а субективната оценка се нагажда към тях. Тоест "добро здраве" в България или Турция означава нещо различно от "добро здраве" в Нидерландия.
Второто възможно обяснение е, че българите попадат в категорията европейци с малко самоотчетени хронични болести в Европейския съюз – 21,6% при средно 30 – 40% в повечето страни членки. Те или не знаят за съществуването на някой проблем, или отказват да го приемат и обявят. В същото време смъртността от сърдечносъдови болести, достъпът до скрининг и лекуване на тежки болести са значително по-лоши от западноевропейските. Логиката сочи, че болестите не са по-малко, а са по-рядко диагностицирани и следователно по-рядко отчитани в анкети. Незнанието продуцира измамно усещане за здраве.
Съществува и по-мрачно обяснение. В страни с висока обща смъртност и слаб достъп до здравеопазване хората, достигнали 65 години, са демографски "оцелели". Най-болните не са доживели до тази възраст или са в институционален тип грижи, изключени от стандартните проучвания на Националния статистически институт. Резултатът е изкуствено по-висока средна самооценка сред анкетираните.
А защо Гърция е далеч напред от останалите балкански страни в това отношение?
Важна роля играе средиземноморската диета като хранителен модел. Анализ на данните от изследване на здравето, стареенето и пенсионирането в Европа потвърждава, че придържането към този режим е свързано с по-добро субективно здраве и по-малко хронични болести при по-възрастните. Към диетата се добавя и мрежата от семейни и общностни връзки, типична за гръцката и средиземноморската култура. Участието в общността има положителен ефект върху възприемането на физическото и психическото здраве. Социалният живот е защитен фактор, който смекчава ефекта от бедността и слабото здравеопазване. Като цяло средиземноморските страни представляват 6 от топ 10 в Европа по брой здравословни години живот.
Докато в Гърция пенсионерите се усещат най-здрави в региона заради традициите в храненето си и по-високия стандарт на живот, общата картина на Балканите е много контрастна. Оказва се, че усещането за здраве е не само въпрос на медицинска статистика, но и на национален характер. Гърците черпят самочувствие от сигурната си система, докато българските пенсионери се чувстват добре, защото нямат големи очаквания от нея. А още по-големият парадокс е в това, че у нас продължителността на живота е най-кратка в сравнение със съседите. Което само доказва, че субективното възприятие много често няма нищо общо с реалността.
